Решение № 195 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100505036 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на ответникът в първоинстанционното производство В. М. Т., чрез особения представител – адв. В. Х., срещу Решение № 1030 от 21.01.2025г., постановено по гр. д. № 18195/2024г., по описа на СРС, 50 състав, в частта, в която е прието за установено по предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. М. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 278,82 лв. представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в имот с адрес: гр. ****, както и сумата от 50,67лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 06.03.2024г., сумата от 34,78 лв. – главница за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.02.2021г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.04.2024г., до окончателното им плащане.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

В жалбата се сочат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че неправилно е определено, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, респ. ползвател и клиент на топлинна енергия. Сочи, че от приобщената по делото доказателствена съвкупност не следва категоричен извод, че ответникът се намира в облигационни правоотношения с топлопреносното предприятие, 1 поради което и за него не е възникнало задължение за заплащане на топлинна енергия. Оспорва се, заключението на изготвената съдебно – техническа експертиза, поради това, че не са взети предвид данните от индивидуалния измервателен уред за имота. Поддържа, че с оглед липсата на доказателства за изричното приемане на наследството, то не следва извод, че вещното право за топлоснабдения имот е преминало върху ответника. Поддържа, че ответникът не е и обвързан от общите условия на дружеството, тъй като липсват доказателства, обуславящи такъв извод.

С тези съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Н.С. /с пълномощно/ е подало отговор на въззивната жалба на ответника, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Третото лице помагач – „Техем сървисис” ЕООД не е изразило становище.

В частта, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на иска за главница за цена за доставената топлинна енергия за сумата над уважения размер от 278,82 лв. – до пълния предявен размер от 368, 01 лв. за периода 01.05.2020 - 30.04.2021 г. и по отношение на иска за мораторна лихва за сумата над уважения размер от 50,67лв., до пълния предявен размер от 75,99 лв. за периода 15.09.2021-06.03.2024 г., като и иска за мораторна лихва за сумата 9,30 лева за периода 15.04.2021 -06.03.2024 г.

Решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила .

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В отговор на релевираните във въззивната жалба възражения, следва да се посочи:

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

2

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Видно от приобщения по делото Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55-г ЗПИНМ № 83, том XVIII, дело № 28871964г., Е.С.Т. е придобила правото на собственост върху Апартамент № 3, находящ се в ***, на първи етаж, в жилищен комплекс „Изток“. Според представеното по делото удостоверение от Столична община, старият адрес на жилищна сграда, находяща се в кв. 63, УПИ – I – за общ. жилищното строителство, в м. „Изток – изток“ /***, входове А и Б/ е определен адрес: бул. ****.

Според Удостоверение за наследници с изх. № 848/31.05.2024г., издадено от Столична община, р-н 08 Изгрев, Е.С.Т. починала на 11.02.2021г., като оставила за свои единствен наследник по закон – съответно титуляр на правото на собственост върху описания по – горе имот – В. М. Т. – син.

От представените: Протоколи от общи събрания на етажни собственици в сграда в режим на Етажна собственост с административен адрес: гр. София, ул. **** от 12.10.2000г. и от 29.08.2008г., както и Договор № 82/25.10.200г., подписан лично от ответника В. М. Т. в качеството му на управител и представител на Етажна собственост с адрес: гр. София, ул. **** се установява, че процесният имот е разположен в сграда, в режим на етажна собственост, която е била присъединена към топлоснабдителната мрежа, а на ищеца е възложено извършване на услугата дялово разпределение срещу заплащане.

Представените в хода на първоинстанционното производство индивидуални отчети за процесния имот свидетелстват за обстоятелството, че за процесния период дружеството за дялово разпределение е изготвяло сметки след отчитане на индивидуалните уреди на потребителя, поради което безспорно се установява, че начисленото при ищеца количество топлинна енергия е съответно на количеството потребена топлинна енергия за имота, противно на възраженията, изложени във въззивната жалба.

3

От заключението на Съдебно-счетоводна експертиза, което и настоящият състав кредитира изцяло, се установява, че ответникът е ползвал топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава му е била начислявана от ищеца, както и е била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. Установява се, че в топлоснабдения имот са разположени 3 броя отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 3 броя топлинни разпределители и 3 броя термостатни вентили, както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. От м. 05.2020 г. до 04.2022 г. е извършвано дялово разпределение от трите броя индивидуални разпределители за разход на отопление, а отчетът е извършван по дистанционен път. Според заключението на вещото лице, за процесния период -потреблението на топла вода е определено на база реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и узаконен водомер за топла вода, като до края на процесния период БГВ е отчитана по неговите показания.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза е видно, че за процесния период задължението за имота – собственост на въззивниците за топлинна енергия възлиза на обща стойност от 3728,84 лв. от които сумата от 3671,75лв. – за отопление на имот и сумата от 57,09 лв. – за дялово разпределение, които суми, понастоящем не са заплатени. Видно от изготвената експертиза, за процесния имот са съобразени разликите между прогнозните фактури, стойността за доплащане на изравнителни сметки и е отчетена разликата за приспадане, във връзка с приетата с Решение на КЕВР № Ц-24 от 10.06.2020г., по – ниска цена на топлинната енергия.

Спорният предмет в настоящото производство се концентрира върху наличието/липсата на валидно облигационно отношение между страните, като основание за възникване за ответника на задължението за заплащане стойността на топлинната енергия, в контекста на възражението, че липсват доказателства, легитимиращи ответникът В. Т. като собственик/ползвател на процесния топлоснабден имот.

В тази връзка ответникът инвокира доводи, че по делото липсват доказателства за приемане на наследството от страна на ответника от своя наследодател – Е.Т., в която наследствена маса е включен и процесния имот.

Доводите на особения представител на ответника, че последният не е легитимиран да отговаря по предявените искове поради липса на доказателства, че е приел наследството на наследодателката Е.Т., са неоснователни.

Ответникът не е релевирал правоизключващо възражение, че е вписал по предвидения за това ред отказ от наследството на починалата, нито е ангажирал доказателства, в подкрепа на подобно твърдение. Нещо повече, правоизключващото възражение е релевирано за пръв път пред настоящата инстанция. Следва да се посочи, че съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава автоматично към наследниците, а се придобива чрез неговото приемане – изрично или мълчаливо, с обратно действие – от датата на откриването му.

Отказът от наследството, от своя страна, е изричен и формален акт и според чл. 52 ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН – с писмено заявление до районния съдия, в района на откриване на наследството, като отказът се вписва в специална книга.

Разпоредбата на чл. 48 ЗН урежда законова презумпция по силата на 4 която законните наследници носят отговорността по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012г. по гр. д. № 70/2011 на ВКС, III г.о./. Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, а само общо е заявено, че липсват доказателства относно приемането на наследството от ответника. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответника твърдения за вписан отказ от наследство или за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това, следва изводът, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е неоснователно.