Решение № 647 от 03.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Бургас, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120202311 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Т. Г. Д. ЕГН: **********, с настоящ адрес: *******, чрез пълномощник – адв. Р. П. - БАК, против Заповед за задържане на лице № 3388зз 181/18.06.2026г.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като не се оспорва процесуалната законосъобразност на същата, но се твърди, че не са налице материалноправните предпоставки за задържане на лицето, поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

Р. П. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.

Ответникът по жалбата – М. Х. Н. - полицейски орган в 05 РУ-Бургас, редовно уведомен, се явява лично, като моли за потвърждаване на заповедта.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

1

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.

1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа защото има данни за това, че на същата дата около 03,00ч. е извършена кражба на метална каса съдържаща парични средства от дентален център „О. СЕМ“ находящ се в гр. Бургас, жк. Изгрев бул. Никола Петков № 126, за което е образувано ДП№ 33883М303/26г. по описа на Пето РУ Бургас.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

По мнение на съда - тези обстоятелства в случая не са налице. С разпореждането си за насрочване съдът е изискал от административния орган, в съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които са послужили за издаване на заповедта. В изпълнение на това указание на в съда са депозирани писмени доказателства. Сред тях е налична докладна записка на л. 23 от полицейския служител Ст.В., в която е посочено, че жалбоподателят е бил разпознат като извършител на деянието по „походката, телосложението и по факта, че е адресно регистриран в бл.3“. От 2 видеозаписа се посочва също така, че се установява лице с маска , ръкавици, паници и черни дрехи.

След това, жалбоподателят бил задържан с обжалваната заповед.

По мнение на настоящия състав, фактите, изложени докладната записка и тези, които се установяват в преписката не подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в преписката не са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че същият е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед. Налично е единствено „оприличаване“ по видеозапис, което не е ясно как точно е станало без помощта на вещо лице, още повече, че лицето е било с шапка и проникването е било през нощта. Единственият белег, който посочва ответникът по жалбата е походката и телосложението на лицето, което е крайно недостатъчно. Още по – малко пък може да се използва като аргумент за задържането обстоятелството, че лицето живее в близост до мястото на извършване на деянието. Тези данни, по мнение на настоящия състав, не са достатъчни, за да може спрямо него законосъобразно да се приложи мярка за административна принуда.

Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат.

Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая не е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това неправилен е бил изводът на полицейските служители, че лицето следва да се задържи, за да може да се проведат действия, за потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието.

Настоящият състав намира, че в случая е налице и нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" не е оправдано, тъй като в случая не са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 3388зз - 181/18.06.2026г., издадена от М.

Х. Н. - полицейски орган в 05 РУ-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок от 24 часа на Т. Г. Д. ЕГН: **********.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4