Решение № 21607 от 26.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 72911/2024
- Вид
- Решение № 21607
- Подписан
- 26.11.2025
- Състав
- КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 21607 гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.А като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110172911 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ........... срещу П.
И. Д., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, 86 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 575,08 лв., месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 502760031 за периода 16.06.2022 г. до 09.01.2023 г., сумата от 302,00 лв., представляваща неустойка поради разваляне на договора, и сумата от 96,03 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 17.07.2022 г. до 16.05.2024 г. върху задължението за месечни такси и потребление и сумата 40,87 лв. обезщетение за забава за периода 20.07.2022 г. до 16.05.2024 г. върху задължението за неустойка ведно със законната лихва върху главниците от 17.05.2024 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29756/2024 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че между страните е налице облигационно отношение по Рамков договор № 502760031 от 17.09.2013 г., по който са предоставяни комплексна мобилна услуга за мобилен номер 0888........., услуга мобилен интернет за мобилен номер ***, фиксирана телефонна услуга за номер 0886......../ *** и двойна пакетна услуга фиксиран интернет №...........372 и фиксирана телевизия №2.......371. Твърди, че в периода от 16.06.2022 г. до 09.01.2023 г. ответникът не е заплатил дължимата цена за предоставените му услуги, с оглед на което изпаднал в забава. Вследствие неизпълнението договорът е прекратен по вина на потребителя ответник и са начислени неустойки на основание чл. 54.12 от Общите условия на ищеца в общ размер на 302,00 лв. за невърнато оборудване и обработка на просрочени задължения. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски за двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за погасителна давност, считайки че задълженията представляват периодични плащания. Поддържа, че клаузата, въз основа на която са начислени процесните суми за неустойки, е неравноправна, като същата надхвърляла обезпечителната и обезщетителната си функция. Налице е накърняване на добрите нрави и принципа на справедливост. Твърди, че чрез начисляването на процесните неустойки се променяла едностранно цената на дадените устройства без съгласието на ответника. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на 1 разноски на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства и съобрази приложимия материален закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
За основателността на предявените претенции в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесните договори за мобилни услуги с посоченото в исковата молба съдържание; включително относно дължимостта и размера на месечни абонаменти такси, че е изпълнявал задълженията си по двата договора – предоставянето на мобилни услуги, мобилен и фиксиран интернет, телевизия и фиксирана телефонна услуга и предаването на посоченото оборудване съобразно уговореното в договора; цената на доставените стоки и услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси, както и че е направил изявление за тяхното разваляне на датата, на която сочи. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на вземанията, за което не сочи доказателства.
Страните не спорят, че са се намирали в облигационна обвързаност на основание сключен договор №502760031/17.09.2013 г. за предоставяна комплексна мобилна услуга за мобилен номер 0888......... и подписани към него приложение от 26.10.2018 г. за предоставяне на допълнителен ТВ пакет за услугата ...... ТВ, от 26.10.2018 г. за предоставяне на пакет фиксиран интернет №...........372 и фиксирана телевизия №2.......371, чиито срок е продължен с Анекс от 19.06.2020 г., и от 26.10.2018 г. за предоставяне на мобилен интернет за номер *** и фиксирана телефонна услуга за номер 0886......../ ***. Видно от договорите месечните такси дължими от абоната са уговорени в промоционален размер, а именно 46,47 лева без ДДС за мобилна услуга за номер 0888........., 12,04 лева без ДДС за мобилен интернет за номер ***, 3,36 лева без ДДС за фиксирана телефонна услуга за номер 0886......../ *** и 48,14 лева без ДДС за фиксиран интернет №...........372 и фиксирана телевизия №2.......371. Видно от уговорките в договора операторът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Съгласно установеното в чл. 3.2. от договора всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия за ползване, се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора. По силата на приложения №1 от 26.10.2018 г. неразделна част от договора, страните са постигнали съгласие за срока на ползване на предоставените услуги, а именно от 26.10.2018 г. до 26.10.2020 г. като съгласно т. 4.2.3 преди изтичане на срока на ползване абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на посочените услуги. С подписани Анекси от 19.06.2020 г. срокът на договорите е продължен с 24 месеца, а именно до 19.06.2022 г. Съгласно чл. 3.4 от Анекс от 19.06.2020 г. в случай че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока за ползване абонатът не уведоми оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при определени условия , ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно предизвестие от всяка страна без неустойки. Няма спор, че договорът за мобилни услуги е сключен при общи условия, с които ответникът е декларирал, че се е запознал и е приел, подписвайки го като е получил екземпляр от тях и е поел задължение да ги спазва, поради което съдът приема, че същите го обвързват, тъй като са станали част от договора, щом насрещната страна писмено е потвърдила, че ги приема.
По делото са приети като доказателства копия на фактури, издадени от ищеца с №.....582/16.06.2022 г. , №........928/19.07.2022 г., №....916/16.08.2022 г., №.......596/16.09.2022 г. , №.........324/17.10.2022 г. , №0458232836/16.11.2022 г., касаещи отчетни периоди от 14.05.2022 г. до 13.11.2022 г., за начислени абонаментни такси и ползвани мобилни услуги по договор №502760031/17.09.2013 г.. Ответникът не оспорва предоставянето на услугите, за които е сключил договор с оператора, за периода след 19.06.2022 г. предвид автоматичното 2 продължаване срока на договора на основание чл. 3.4 от Анекси от 19.06.2020 г. към договора. Не се оспорва и че заплащането на дължимите месечни абонаментни такси за предоставена мобилна услуга и мобилен интернет, фиксиран интернет, фиксирана телевизия и фиксирана телефонна услуга през процесния период от страна на абоната е било преустановено. Именно поради забава в плащането на дължимите от абоната суми операторът е прекратил договора, считано от 25.11.2022 г. по вина на абоната позовавайки се на разпоредбата на т. 54.12 от Общите условия към договора. Действително представените фактури, едностранно издадени от кредитора, представляват частен документ, обективиращ изгоден за неговия издател факт и не се ползват с материална доказателствена сила, но задължението на ответника да заплаща месечна абонаментна такса и ползваните услуги е поето със сключването на договора за мобилни услуги и приложенията към него от 26.10.2018 г. и 19.06.2020 г. Предвид това съдът намира, че доколкото няма доказателства, а и не са въведени твърдения от ответника сключеният между страните договор да е бил прекратен преди 25.11.2022 г., същият следва да заплати дължимите абонаментни такси за периода 14.05.2022 г. до 13.11.2022 г. включително, чиито общ размер възлиза на сумата 575,08 лева.
При формирания извод за основателност на исковата претенция за такси и потребление за използване на услуги по договор №502760031/17.09.2013 за периода от 14.05.2022 г. до 13.11.2022 г., следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията.
В случая задълженията на ответника да заплаща дължимите по договор месечни абонаментни такси и суми за потребление на услуги, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от изискуемостта на всяко вземане, която в случая е с настъпването на падежа на всяка фактура. Вземането на ищеца за първия месец от исковия период е изискуемо, считано от 17.07.2022 г., поради което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.05.2024 г., от която дата се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, вземанията не са погасени по давност, поради което възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно.
Липсата на плащане на падежа обуславя и основателността на претенцията за лихва, която следва да се уважи в цялост за сумата 96,03 лева дължима за периода 17.07.2022 г. до 16.05.2024 г. На ищеца следва да се присъди и законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.05.2024 г. до окончателното плащане.
По иска по чл. 92 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо ищецът е да докаже наличието на валидна клауза за неустойка в сключения договор, както и възникването на обстоятелства, обуславящи претендираното неустоечно начисление. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането за неустойка.
Видно от представения договор и приложение към него за предоставяне на фиксиран интернет и телевизия като част от услугите в пакета ...... предоставя на абоната за временно ползване и в зависимост от технологията оборудване, а именно при фиксиран интернет ......
(.......) устройство, и ТВ приемник за услугата телевизия като оборудването се предоставя за срока на договора, което се удостоверява с протокол за инсталация. По делото е приобщен подписан между страните констативен приемо – предавателен протокол от 05.02.2019 г., съгласно който ищецът е предал и монтирал оборудване тип ОNT 1 бр, , сериен номер В69С на адрес гр. ........ (къща) в съответствие с посочения от абоната адрес за ползване на услугата фиксиран интернет и телевизия. Същият не е оспорен по надлежния ред от страна на ответника, поради което съдът приема, че удостоверява предоставянето на описаното оборудване на абоната в изпълнение на задълженията на оператора. Страните са договорили, че при прекратяване на договора за услуги по това приложение абонатът се задължава да върне на ...... оборудването в пълна комплектност и изправност, което също се 3 удостоверява с приемо – предаватен протокол.
По делото не се установява, а и не се твърди от ответника да е върнал предоставеното му оборудване след прекратяване на договора, поради което и на основание т. 9.2 от същия операторът има право да получи обезщетение в размер стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. Според ценоразписа на оператора, неразделна част от Общите условия, с които ответникът е декларирал, че се е запознал и е приел, подписвайки го като е получил екземпляр от тях стойността на устройството (за цифрова телевизия или фиксиран интернет) е 100,00 лева. При това положение съдът намира, че щом няма данни след прекратяване на договора ответникът да е върнал на оператора предоставеното оборудване – 1 бр. ONT (.......) устройство, сериен номер В69С, то той дължи стойността ми съгласно ценовата листа, поради което исковата претенция за неустойка съдът намира за основателна за сумата 100,00 лева.