Решение № 5080 от 05.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5080 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100500789 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11227 от 17.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 19588 по описа на СРС за 2022 г., е признато за установено, че С. Г. С. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 917,24 лв. – цена за топлинна енергия; 310,48 лв. – мораторна лихва, за които суми в полза на ответника срещу наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен лист от 07.10.2014 г. по гр.д.№ № 15828/2011 г. по описа на СРС, поради погасяването им по давност. С решението ответника е осъден да заплати на ищцата сума в размер на 50 лв. – разноски в производството, както и да заплати на адв.И. Н. на основание чл.38,ал.2 ЗА сума в размер на 315,94 лв.- адвокатско възнаграждение.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Жалбоподателят сочи, че мотивите на съда, че давностният срок е 3-годишен, са неправилни и в противоречие със съдебната практика, в която се приема, че при влязла в сила заповед за изпълнение без проведено исково производство, започва да тече нова давност, която също е 5-годишна. Твърди, че давността не е изтекла, доколкото са били предприети изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство, като след настъпилата перемпция поискал връщане на изпълнителния лист и повторно било образувано изпълнително производство. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата, с който оспорва въззивната жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението да 1 бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.10.2014 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД по гр.д.№ 15828 по описа за 2011 г. срещу длъжника Г.С. за сумата от 1834,48 лв.

– главница за потребена топлинна енергия, както и за сумата от 310,48 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 28.10.2008 г. до 30.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и 124,87 лв. разноски по делото.

На 22.10.2014 г. въз основа на молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 357/2014 г. по описа на ЧСИ В.Б.-И., като е възложено на ЧСИ на основание чл.18,ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника.

На 11.03.2015 г. е наложен запор на пенсията на длъжника, като няколко месеца след това, а именно – на 08.05.2015 г. ищцата в качеството си на пълномощник на длъжника се е явила в кантората и е заявила, че ще бъде заплащано доброволно задължението, както следва – 100 лв. месечно от 25-о до 30-о число по сметка на ЧСИ с уговорката да бъде вдигнат запора върху пенсията на Г.С.. Не е спорно по делото, а и видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, доброволни плащания по делото са постъпили на 02.06.2015 г., 05.08.2015 г., 27.10.2015 г., 22.12.2015 г., 23.02.2016 г., 13.04.2016 г., 27.05.2016 г., 01.09.2016 г., след която дата са преустановени.

На 09.10.2017 г. взискателят е подал молба в кантората на ЧСИ, с която е поискал налагане на запор на банкови сметки на длъжника, респ. на трудово възнаграждение, ако такива са налични, но липсват данни по делото дали са наложени такива.

След извършена справка се установило, че длъжникът е починал, като през 2019 г. са конституирани наследниците му като страни по делото – дъщерите му С. Г. С. и Р.Г.Д., като са им връчени покани за доброволно изпълнение.

Няма данни кога изпълнителното дело е било прекратено, но видно от изпратените съобщения до длъжниците, е образувано ново изпълнително дело под № 12217 от 2021 г. по описа на ЧСИ М.Б. въз основа на същия изпълнителен лист, като през месец март 2022 г. са предприети действия по принудително изпълнение чрез налагане на запори на банкови сметки.

На 28.03.2022 г. ищцата С. Г. С. е подала молба до съдебния изпълнител, с която е поискала да се вдигне запора на другия наследник, като е посочила, че поема изцяло погасяването на дължимите суми, като може да изплаща по 200 лв. месечно.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, но в една част същото недопустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника суми, съобразно квотата от наследството, за които 2 е бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство срещу наследодателя ѝ, поради погасяване на вземанията по давност.

Искът с правно основание 439 ГПК е предоставен на длъжника, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен, по който правно легитимирани страни са ищецът - длъжник в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него изпълнение с твърдението, че не дължи вземането по изпълнителното основание, и ответникът - взискателят в производството.

В случая искът по чл. 439 ГПК е предявен от една от наследниците на починалия длъжник за установяване на недължимостта на следните суми: 917,24 лв. – главница и мораторна лихва в размер на 310,48 лв., като в исковата молба е посочено, че сумите са съобразени с наследствения дял, а именно ½ част от сумите по изпълнителния лист.

Видно е, че размерът на задължението, до което би следвало да отговаря ищцата, за главница е съобразен с размера на наследствения дял, тъй като отрича дължимостта на ½ част от главница в размер на 1834,48 лв. По отношение на сумата за мораторна лихва за забава за периода от 28.10.2008 г. до 30.09.2011 г. обаче ищцата претендира недължимостта на цялото вземане, предмет на издадения изпълнителен лист, а именно – сума в размер на 310,48 лв.

Наследниците отговарят съразмерно с получения дял от наследството съгласно чл.60,ал.1 от ЗН. В случая наследниците са две дъщери или всяка отговаря за ½ част от задължението, поради което за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иск и за останалата ½ част от задължението за лихва, т.е. за сума в размер на 155,24 лв., поради което решението в частта, в която е уважен предявеният иск по чл.439 ГПК за разликата над сума в размер на 155,24 лв. следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част – прекратено.

По отношение на правилността на решението:

С атакуваното решение първоинстанционният съд е приел с оглед така възприетата фактическа обстановка, че задължението за заплащане на цената за топлинна енергия се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок, като предвид липсата на данни по делото вземанията да са установени с влязло в сила решение, както и доказана най-ранна дата по делото – датата на издаване на изпълнителния лист – 07.10.2014 г., именно от тази дата започнал да тече 3-годишният давностен срок.

Приел е, че последното валидно изпълнително действие е поискано на 09.10.2017 г., като в периода след това в рамките на две години не са поискани никакви изпълнителни действия, поради което делото било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК по силата на закона на 09.10.2019 г. Предприетите след този момент изпълнителни действия не следвало да се вземат предвид, тъй като производството вече било прекратено. Посочил е, че процесните вземания били погасени по давност на 16.12.2020 г. с изтичането на 3-годишен давностен срок, поради което е уважил изцяло предявения иск.

Въззивният съд намира решението за неправилно.

Трайната съдебна практика на Върховният касационен съд, която и настоящият въззивен състав споделя, е в насока, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която предвижда нов петгодишен давностен срок, който тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Разрешението е с оглед обстоятелството, че 3 влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението, като длъжникът може да оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание /в този смисъл е например Решение № 118 от 07.07.2022 г., постановено по гр.д. № 4063/2021 г. , ІІІ Г. О. на ВКС. Законодателят е преклудирал възможността за оспорване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, влязла в сила при липса на проведено исково производство, поради което няма основание да не се приложи правилото на чл.117,ал.2 от ЗЗД в тези случаи. В случая липсват данни дали е било проведено исково производство, или не, но това е без значение с оглед възприетата съдебна практика, поради което, считано от най-ранния известен момент по делото – датата на издаване на изпълнителния лист – 07.10.2014 г. е започнал да тече нов 5годишен давностен срок. Предприети са действия през 2015 г., налице е и признание на задължението на длъжника чрез доброволно заплащане на вноски на вземанията до 01.09.2016 г. , поради което давността е била многократно прекъсвана до този момент.

На 09.10.2017 г. взискателят е поискал налагане на запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, като няма данни такива да са наложени. Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по т.д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Трайна е практиката на ВКС през последните няколко години по въпроса за давностния срок в хипотеза, когато кредиторът е поискал предприемане на изпълнителни действия, но същите не са извършени от съдебния изпълнител, като се приема, че в чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.