Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 634 от 22.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1531/2024
Вид
Определение № 634
Подписан
22.11.2024
В сила
22.11.2024
Състав
Иваничка Димитрова Славкова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова, Даниела Михайлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 634 гр. Варна, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Даниела М.а мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20243100601531 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 от НПК, инициирано по протест от С.С - прокурор при ВРП, срещу определение №1296/2024 г. на Районен съд- Варна, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3170/ 2021 г., по описа на четвърто РУ при ОД на МВР- Варна, водено за престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК, за това че на 5.09.2021г. в с. Г.Ч неизвестно лице е причинило на Ж.Т.Ж средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.

В протеста се излагат се съображения за неправилност на атакувания първоинстанционен акт, поради лаконичност на направените от първия съд изводи. Настоява, въззивната инстанция да отмени обжалването определение, като потвърди постановлението на Районна прокуратура-Варна.

За да се произнесе по наведените с протеста възражения срещу неправилността на ревизираното решение, настоящият въззивен състав съобрази следното :

Правомощията на първоинстанционния съд в настоящото производство се свеждат до проверка на обосноваността и законосъобразността на прокурорските изводи, изложени в постановлението за прекратяване на делото. В рамките на компетентността си съдът не е оправомощен, нито задължен да заменя тези изводи със свои собствени, извлечени от анализ на материалите по делото. Тоест, съдът не бива да отговоря на въпроса, следва ли да се прекрати досъдебното производство и на какво основание, а на този, правилно ли го е прекратил прокурорът.

Въззивната инстанция от своя страна дължи проверка относно правилността на направените първоинстанционни изводи.

1

В изпълнение на тези си задължения настоящият състав намира, че първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено поради следното:

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел от фактическа страна, че пострадалият Ж.Ж живеел заедно с родителите си в с.

Г.Ч . На 5.09.2021 г. в дома им отишла и сестра му св.Ж , заедно с приятеля си обв.М., за да помогнат за извършващ се ремонт на къщата. Около 13.00 часа брата и сестрата се скарали. В конфликта се намесил и обвиняемият, като след няколко разменени обидни реплики св. Ж го ударил през лицето.

Обвиняемият му отвърнал, двамата се сбили, като в процеса на размяна на удари пострадалият паднал. В последствие почувствал силни болки в ръката и помолил свой приятел – св. Ц да го закара до болницата в гр. Варна.

Въз основа на така описаната и обоснована посредством свидетелски показания и обяснения на подсъдимия фактическа обстановка, прокурорът е стигнал до правния извод, че наказателното производство, водено срещу обв. М. за престъпление по чл. 129 от НК следва да се прекрати, защото деянието му е извършено в условията на неизбежна отбрана, а от субективна страна не е извършено с пряк умисъл за причиняване на телесна повреда.

Постановлението за прекратяване е необосновано, а направените правни извъди не се съобразени с материалния закон.

Във фактическата му част е спестен факта, че причинените увреждания в областта на лявата раменна става на пострадалия са довели до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 пр.3 от НК.

Това обстоятелство е безспорно доказано чрез заключения по многократно назначаваните и извършвани медицински експертизи.

Упрека на прокурора за немотивиране на съдебния акт, в частта относно отрицание на „ хипотезата на неизбежна отбрана“ въззивната инстанция намира за основателен само относно думата „хипотеза“. В действителност непрестъпността на конкретното деяние заради неизбежна отбрана е само хипотеза, която, както правилно първоинстанционният съд е посочил, не е доразвита така, че да почива на доказателствена основа и да е с състояние да обоснове направения правен извод.

С оглед спецификата на производството, в него могат да бъдат съобразявани само доказателствените материали, събрани до завършване на разследването, като е недопустимо, след издаване на постановлението, да бъдат събирани допълнителни доказателства в подкрепа на която и да е от тезите, била тя оправдателна или обвинителна. Отделно от това, въззивният състав счита, че естеството на проверката му не позволява и ревизия относно обосноваността на заключението по експертизите. В настоящият случай това не е и необходимо.

В хода на продължилото повече от три години досъдебно производство са проведени всички възможни процесуално следствени действия. Извършвани са и, както бе споменато, множество съдебно медицински експертизи, някои от тях дори излишни, според преценката на настоящият състав.

2

Стриктно, до пунктуалност е приложена разпоредбата на чл. 107 ал.

3 от НПК ,като са проверявани всички възражения на защитника на обвиняемия. Експертно е отхвърлена възможността изкълчването на рамото на пострадалия да е в резултат на въздействие от лице практикуващо народна медицина/ чакръчкия/, макар че това съмнение е било разсеяно от другите материали по делото. Според приетото от прокурора инцидентът е бил около 13.00 часа в с. Г.Ч. Пострадалият е бил транспортиран до спешно отделение при МБАЛ „ Св. Ана“ гр. Варна от свидетел по делото. От приложеният лист за прегледа му там е видно, че посоченото увреждане е установено в 14.00 часа.

Въпреки че обвиняемият не е сочил да е получавал някакви увреждания вследствие на удара нанесен му от пострадалия, на два пъти година и три години след деянието са назначавани СМЕ със задачи - да отговорят какви са видът и характерът на причинените на обвиняемия М. увреждания, какъв е техният механизъм, тези телесни увреждания представляват ли опасност за живота или здравето му, кои анатомични органи са засегнали и каква е продължителността на разстройството на здравето на обвиняемия.

След отговора на експертизата, че наличие на травматични увреждания не е установено, прокурорът преценил, че обвиняемият, нанесъл, според експертното заключение, удари в областта на главата, дясната предмишница и лявото бедро на пострадалия, в следствие на което е последвало падането му, придружено с удар в лява длан или лакът, насочен по дългата ос на крайника , е действал при неизбежна отбрана и не е превишил пределите й.

Тук е мястото да се спомене, че първоинстанционният съдебен състав е прав и в друго- от съобразителната част на прокурорското постановление не става явно основанието, на което прокурора прекратява производството- за това че деянието на обвиняемия не е обществено опасно, защото е извършено при неизбежна отбрана, или че не е съставомерно от субективна страна, тъй като липсва пряк умисъл за причиняване на телесна повреда. Ако отсъствието на прекия умисъл е изтъкнато като основание за несъставомерност на деянието като престъпление по чл. 129 от НК , то е достатъчно само да се вметне, че то е възможно и при допускане на общественоопасните последици, тоест и с евентуален умисъл.А ако основанието е споменатата неизбежна отбрана- то тогава правните изводи са незаконосъобразни. Това е така, защото от доказателствата по делото става ясно, че обвиняемият виновно е осъществил общественоопасно деяние, обявено от закона за наказуемо.

Деянието е осъществено в присъствието на свидетели –майката и сестрата на пострадалия, която живее с обвиняемия. Разбираеми са, с оглед на влошените отношения между брата и сестрата, противоположните им показания за това, кой е инициирал конфликта прераснал в сбиване. Деликатно е и положението на майка им, която „не видяла как са се сбили и кой първи е започнал“. Съмнение, че инициатор на сбиването е бил пострадалия съществува, и след като не е опровергана тезата на обвиняемия, че това е така, тя трябва да се кредитира. За това настоящия състав приема, че на посочената дата пострадалият е нанесъл удар на обвиняемия, с което го е принудил да се 3 отбранява.

Първоинстанционният съд правилно е посочил обаче, че липсва обосновка относно това, по време на неприключено нападение на Ж ли са нанесени съставомерните като средна телесна увреждания според прокурора, или след отблъскването му. Това е било особено необходимо, с оглед изявлението на самия обвиняем, че предотвратявал опитите да бъде ударен чрез нанасяне удари на пострадалия, при последния от които той паднал, съпоставено със становището на вещото по СМЕ лице, че това падане е било „придружено с удар в лява длан или лакът, насочен по дългата ос на крайника“. Мотивирането на това становище би дало отговор на въпроса, съществувала ли е или не неизбежна отбрана срещу непосредствено нападение, респективно каква следва да бъде правилната според прокурора квалификация на престъпното деяние.

Ето защо извода, че едва след обсъждането на всички релевантни факти може да се приеме, че вътрешното убеждение е изградено в съответствие с процесуалните изисквания е правилен и настоящия състав го споделя.

Отсъствието на потърсените пред решаващия съд отговори, на безспорно необходими за установяването на обективната истина въпроси, говори за игнорирането им в нарушение на законовите изисквания за обективност, пълнота и всестранност.

Дебело следва да се подчертае и че отбраната, ако се приеме че е съществувала, категорично не съответства на характера и опасността на нападението. Превишаването й също води, /освен в случаите, като се дължи на уплаха или смущение, за каквото състояние в настоящия казус с оглед доказателствата по делото, не може говори/ до понасяне на наказателна отговорност, макар и по привилегирован състав.

Ето защо и настоящият състав намира, че изводите на прокурора са незаконосъобразни и необосновани, което от своя страна предполага потвърждаване на ревизираното определение.

По изложените съображения и на основание чл.243 ал. 8 НПК, настоящия съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1296/2024 г. по описа на Районен съд -Варна, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3170/ 2021 г. , по описа на четвърто РУ при ОД на МВР -Варна.

Връща делото с задължителни указания относно приложението на процесуалния и материалния закони.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиран 4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5