Определение № 15452 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15452 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507071 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.423 ГПК във връзка с чл.274 – чл.278 ГПК.

Същото е образувано по възражение, подадено от „А. 76“ ЕООД, гр.София с вх.№ 46670 от 03.04.2026 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 33 740/2025 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав. Във възражението се поддържа, че молителят е узнал за издадената заповед при получаване на съобщението за образуваното изпълнително дело № 20268380400128 по описа на ЧСИ М.Б. на 26.03.2026 г., че вземането на „Те Еф Ес 1“ ЕООД, което се цели да бъде удовлетворено, не е безспорно, и че единственият способ за защита на молителя срещу тази заповед е редът по чл.423 ГПК, който предвижда възможност длъжникът по заповедта за изпълнение, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок при наличието на основанията по чл.423, ал.1, т.1 – т.4 ГПК. Сочи се и че чл.50, ал.1 ГПК регламентира мястото на връчване на съдебни книжа на търговец, а ал.4 на същата норма, когато връчителят не осъществи достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление, като за целта ясно и подробно трябва да опише обстоятелствата по призоваването преди за залети уведомление, като същевременно, когато има достъп до пощенската кутия – пуска и уведомление и в нея.

Твърди се, че в случая дружеството не е уведомявано за издаването на заповедта на посочения в търговския регистър адрес за кореспонденция, което му е отнело възможността да възрази срещу заповедта по чл.414 ГПК и да оспори вземането на заявителя; че търговският регистър е публичен и в него е посочен конкретен адрес на управление, на който ежедневно има служители на дружеството; че връчителят по никакъв начин не е изпълнил задълженията си да потърси достъп до канцеларията на дружеството, нито е удостоверил, че не е открил представител на фирмата, като липсват приложени и проверени данни относно факта, че дали фирмата се помещава на адреса. Сочи се и че в периода, в който се твърди да е било извършено залепване на съобщение, такова не е забелязано нито на входа, нито на друго достъпно място.

Моли въззивният съд да приема възражението му по чл.423, ал.1, т.1 ГПК за основателно и да върне делото на СРС за продължаване на процесуалните действия по чл.415, ал.1 ГПК.

В законния срок е депозиран отговор на подаденото възражение от насрещната страна – „Те Еф Ес 1“ ЕООД, в който са изложени аргументи за неоснователност, немотивираност и голословност на наведените във възражението по чл.423, ал.1 ГПК твърдения и оплаквания. Заявено е искане възражението да бъде оставено без уважение.

Въззивният съд като взе предвид обстоятелствата по делото, изискванията на закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Възражението е подадено от легитимирано лице в срока по чл.423, ал.1 ГПК и е 1 процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно.

По силата на разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок от нейното узнаване, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4. не е могъл да подаде възражение си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

С оглед данните от приложеното съобщение с изх.№ 05199/21.01.2026 г. по изп.дело № 20268380400128 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ, визираното субективно право е упражнено от молителя в рамките на законоустановения срок. Съобщението е редовно връчено на пълномощник на 26.03.2026 г., а възражението е подадено по пощата на 03.04.2026 г.

От книжата по ч.гр.д.№ 33750/2025 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав е видно, че по отношение на съобщението на длъжника в заповедното производство „А. 76“ ЕООД е приложена разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК във връзка с чл.47, ал.1 ГПК без обаче да са спазени нормативните изисквания за това. От направените отбелязвания в раздел „Разписка“ на изготвеното уведомление /л.19 от делото/ е видно, че в същата не се съдържат данни, че посещенията на адреса са били осъществени по различно време. В удостоверяването във връзка с пускането на екземпляр от уведомлението в пощенската кутия са налице неясни отразявания, предвид което не може да се установи, че изискването на чл.47, ал.1, изр.2 ГПК е спазено, като от друга страна, в търговския регистър е вписан телефонен номер на дружеството-длъжник, на който липсват данни същото да е търсено.

Удостоверяване относно връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.07.2025 г. на длъжника „А. 76“ ЕООД по друг предвиден в ГПК способ не се съдържат както в самата заповед, така и в останалите, находящи се по ч.гр.д.№ 33 740/2025 г. по описа на СРС и настоящото дело документи.

Съобразно изложеното настоящата инстанция намира, че в разглеждания казус заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на „А. 76“ ЕООД, предвид което подаденото от дружеството възражение по чл.423, ал.1 ГПК се явява основателно и следва да бъде прието, като на основание чл.423, ал.3, изр.2 ГПК изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК следва да бъде спряно, а делото – върнато на СРС за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК – в съответствие с изискването на чл.423, ал.4 ГПК.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението на „А. 76“ ЕООД, ЕИК 203149752 с вх.№ 46670 от 03.04.2026 г. срещу заповед с рег.№ 21 867 от 30.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 33 740/2025 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.

СПИРА изпълнението на издадената на 30.07.2025 г. заповед с рег.№ 21 867 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 33 740/2025 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.

ВРЪЩА ч.гр.д.№ № 33 740/2025 г. – на СРС, ГО, 59 състав за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1

ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3