Решение № 6758 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6758 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20241100501794 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на ищеца в първоинстанционното производство –ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс груп“ АД чрез пълномощника – адв. Г. Я., срещу Решение № 18750 от 15.11.2023г., постановено по гр. д. № 70512/2022 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, с което е изцяло отхвърлен предявеният от „ЗАД Булстрат Виена Иншурънс груп“ АД срещу ЗК „Лев Инс“АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 ЗК за заплащане на сумата от 859,77 лева - главница, представляваща неиздължената част от платено от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Булстрад Каско Стандарт" по щета № 470421222219493 за имуществените вреди на автомобил „Форд Мондео", с рег. № ****, причинени при реализираното на 14.04.2022г. в град София пътно-транспортно произшествие, заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на исковата молба – 23.12.2022г. до окончателното плащане.

Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът бил осъден да заплати на ответното дружество сумата от 250 лв., представляваща сторените по делото разноски и сумата от 50 лв., представляваща полагащото се юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност, необоснованост, както и допуснати противоречия с материалния и процесуалния закон.

Поддържа се, че първоинстанционният съд е формирал крайните си изводи при превратно тълкуване на наличните по делото доказателства, с оглед приетото, че справките от Гаранционен фонд не съставляват годно 1 доказателство за обективираните в тях факти. На следващо място сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, с оглед неоспорените от насрещната страна обстоятелства, сочени от ищеца. По тези причини претендира на основание чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи заверено копи от застрахователна полица „гражданска отговорност“ със срок на покритие 21.10.2021г. – 20.10.2022г. за л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ****. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено.

Претендира за присъждането на разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от името на ответното дружество – ЗК „Лев Инс“ АД, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспорваното решение е правилно – в съответствие с приетите по делото доказателства. Сочи, че дори да се приема, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на лекия автомобил по задължителна застраховка гражданска отговорност, то претенцията на ищеца отново би се явила неоснователна, поради съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищеца, поради допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, с оглед разпоредбите на чл. 47, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП; чл.

64, ал. 1, ал. 2, чл. 105, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001г., за сигнализация на пътищата с пътни знаци, нарушение на чл. 48 ЗДвП. По тези причини и ответникът сочи, че вината за настъпилото пътно-транспортно произшествие следва да бъде споделена между двамата водачи – по равно, което било и причината, ответното дружество да е заплатила извънсъдебно сума в размер на половината от претендираната – 847,27 лв. Сочи, че първоинстанционния съд е допуснал съществени процесуални нарушение, недопускайки своевременно отправените доказателствени искания, с оглед твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат. По тези причини, претендира за попълване на доказателствената съвкупност с относими към изясняването на този въпрос доказателства. В обобщение сочи, че първоинстанционното решение е правилно и като такова, намира, че следва да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, намери следното:

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод искова молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата от 859,77 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застаховка „Каско Стандарт“ за вреди, причинени на МПС „Форд Мондео“, с рег. № ****, при настъпило на 14.04.2022г., в гр. София, на кръстовището между бул. „Цар 2

Борис III“ и ул. „Ветрушка“ пътнотранспортно произшествие по вина на водача на МПС „Мерцедес Спринтър“, рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2025г. до окончателното й заплащане. Ищецът е изложил твърдения, че на 14.04.2022г. в гр. София водач на МПС марка "Мерцедес", модел "Спринтър" с рег. № ****, със свои противоправни действия е предизвикал настъпването на пътнотранспортно произшествие, вследствие на което било увредено застраховано при него имущество на трето лице- л.а. марка "Форд", модел "Мондео" с рег. № ****.

Излага, че въз основа на сключения договор за имуществена застраховка "Булстрад Каско Стандарт" заплатил на застрахованото лице обезщетение в размер на 1694,59 лв. Твърди, че към датата на застрахователното събитие отговорността на делинквента е била застрахована по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, поради което поканил ответника да му възстанови платеното застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски, но ответникът извършил прихващане на това свое задължение с насрещни вземания към дружеството ищец, поради което и е изплатил само част от претендираната сума – в размер на 859,77 лв., а разликата от 859,77 лв., не била възстановена.

В отговора си по чл. 131 ГПК о тветникът – „ЗЛ „лев Инс“ АД е оспорил предявения иск, с твърдения, че вина за настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи при равни дялово, поради което релевира възражение за съпричиняване. Сочи, че поради тази причина претенцията на ищеца е одобрена и заплатена до размер на 847,27 лв, която сума съответства на половината от действителната стойност на вредите, настъпили в причинноследствена връзка с ПТП по л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ****. По тези съображение моли претенцията да бъде оставена без уважение.

За да постанови своето отхвърлително решение, Софийски районен съд е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между делинквента и ответника поради непредставяне на застрахователна полица, като се е позовал на разпоредбите на чл. 487, ал. 1 КЗ, според които наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност се удостоверява със застрахователна полица, а не със справка от Гаранционен фонд. Аргументирал се е, че протоколът за ПТП не може да замести застрахователната полица. Приел е, че информацията, предоставена от информационния център към Гаранционен фонд по чл. 572 КЗ на увредените лица има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими за упражняване на правата им, не и да замести доказателствата, уредени в ГПК.

Поради изложените съображения е отхвърлил иска поради липса на пасивна материалноправна легитимация. Посочил е още, че и извършвено от страна на ответното дружество плащане на ищеца не доказва съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответника и делинквента.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. тълк.д. № 1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

3

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се обуславя от съществуването на: валидно застрахователно правоотношение между ущеца и собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправно поведение на застрахования при ответната страна водач; вид и размер на вредите, причинени на застрахованото при ищеца МПС; пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задължението му по договор за имуществена застраховка „Каско“.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване.

Въззивният съд не споделя правните изводи, залегнали в ревизирания съдебен акт.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и виновния водач не е спорно по делото. По отношение на това обстоятелство е налице признание на ответника, същото е установено и от констатациите в протокола за ПТП и от представената справка от информационната система на Гаранционен фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 12 КЗ данните от Информационния център- до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама /шаси/ на моторното превозно средство.

Въззивният съд намира, че от доказателствата по делото са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 411 КЗ – наличие на твърдените застрахователни правоотношение, причинната връзка между причинените вреди и настъпилото ПТП, размера на вредите и извършеното плащане от застрахователя по застраховка „Каско“, както и извършеното плащане от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на ищцовото дружество.

Противно на възприетото от първоинстанционния съд между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства - застрахователна полица по имуществена застраховка "Каско Стандарт" № 4704210250002236 от 29.09.2021г. за МПС „Форд Мондео“, с рег. № ****, справка от информационната система на Гаранционен фонд за МПС с рег. № ****, г., двустранен протокол за ПТП от 14.04.2022г.от 14.07.2023 г., преписка по щета № 470421222219493 - опис на претенция, опис-заключение по претенция, фактура, възлагателно писмо за извършване на ремонт на увредения автомобил „Форд Мондео“ с рег. № **** на сервиз „Йорс“ ЕООД, приемопредавателен протокол, преводно нареждане от 06.07.2022г., се установява, че на 14.04.2022 г. в гр. София, между водача на МПС "Форд Мондео" с рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка "Каско" и водача на МПС 4