Решение № 380 от 31.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Варна, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110202392 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Н. М. П. против НП №** г. на Н. РУ * при ОД МВР В., с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50.

00 лева/25.56 евро/ на осн. чл. 257, ал. 2 от ЗМВР за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

В жалбата си въззивникът оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност, като твърди, че неправомерно е ограничено правото му на протест.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, явява се лично. Представлява се от процесуален представител, който подържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2025 г. в гр. В., на площад "Н." пред С. п. на Ок.с. В., въззивникът П. извършвал протестни действия, като при извършването им използвал озвучителна техника мегафон.

По сигнал за нарушаване на обществения ред на място пристигнали органи на П.

*- ОД МВР В* – между които свид. Н. П.а. При проверката на место във връзка с опазване на 1 обществения ред на територията на гр. В. тя преценила, че следва да издаде разпореждане на въззивника да преустанови протестните си действия изразяващи се в ползване на озвучителна техника – мегафон. Бил определен срок за изпълнение на разпореждането.

Тъй като въззивника не изпълнил даденото му разпореждане, му бил съставен АУАН. Нарушението било квалифицирано по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

Въззивникът подписал съставения му АУАН, като е направил възражения, че има разрешение от съд за извършване на протестни действия. Срещу акта не било подадено възражение.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел квалификацията на нарушението по чл. 64, ал.

4 от ЗМВР и е наказал въз.П. налагайки му "глоба" в размер на 50. 00 /25.56 евро/ лева на осн. чл. 257, ал. 2 от ЗМВР.

Така описаната фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, който излага своите аргументи даващи му право на протест, поради което и според него основателно не е изпълнил дадените му разпореждания от органите на Общинска полиция.

От показанията на св. П.а – актосъставител, дадени в хода на настоящото производство се установява, че възз.П. е разбрал, че органи на полицията искат да преустанови протестните си действия и да не използва мегафон, като са му дали разпореждане да спре протеста и използването на техническото средство мегафон, но той не е изпълнил тези разпореждания. Св. П.а установява, че разпореждането и АУАН са били съставени и връчени на въз.П. на мястото на установяване на нарушението - в гр. В. пл.

"Н.т" пред сградата на О. с.В..

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда по същество.

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - Н.П.

Р.при ОД МВР - В..

Съдът обаче намира, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено при допуснати процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП не отговарят на формалните законови изисквания.

В АУАН и процесното НП не са посочени и релевантните обстоятелства: чии разпореждания не е изпълнил въззивника и какво е било съдържанието на същите – в това число колко време му е било дадено, за да преустанови действията си. Не е посочено лицето 2 издало разпореждането в случая свид.П.а. Не е посочено съдържанието на разпореждането и даденото в него указание, а единствено извода , че не е преустановил действията си. Няма изрично посочване какво са установили проверяващите след изтичане срока на разпореждането – само изписването „не изпълни полицейско разпореждане“ не запълва изискването на закона да се посочат действителните действия който лицето е извършило и чрез който е обективирало отказа си да изпълни полицейското разпореждане. Не са посочени действията на лицето чрез който АНО приема, че възз.П. не е изпълнил даденото му полицейско разпореждане.

По този начин се нарушава правото на защита на лицето, тъй като същия не може по безспорен начин да установи, срещу какви факти следва да изгради защитата си.

Следва обаче да се отбележи, че АУАН и НП не съдържат в себе си информацията, която е предвидено в ЗАНН. В случая липсва конкретика за установяване чии разпореждания не е изпълнил въззивника. В действителност са му били дадени писмени разпореждания от св. П. да преустанови протесните си действия включващи използване на озвучителна техника в срок до 13.00 часа, но нито в АУАН нито в НП е посочено, че именно разпорежданията дадени от св. П. не е изпълнил въззивника.

По отношение размера на глобата, съдът намира, че също липсва каквото и да било произнасяне от страна на АНО, защо е квалифицирал нарушението като маловажен случай и е определил наказание по чл. 257 ал. 2, а не по ал. 1, като дори липсва словесно изписване, че деянието е квалифицирано като маловажен случай.

По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени издаденото НП като незаконосъобрано.

На следващо място, намира за уместно да укаже на жалбоподателя, че конституционоустановеното му право на протест и начина на упражняването му не следва да влиза в противоречие с правата на останалите граждани да извършват служебните си задължения и други свои обичайни дейности без да бъдат обезпокоявани от използване на озвучителна техника, която да разпространява меко казано неуважителни изявления.

Предвид изхода на делото съдът намира, че не следва да уважава направеното искане от страна на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **, с което на Н. М. П., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50. 00 лева (с равностойност в евро 25.56) на осн. чл. 257, ал. 2 от ЗМВР за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. В.

3 на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4