Определение № 868 от 27.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 868 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20261100601112 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 във вр. с ал. 7 и ал. 6 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна частна жалба, подадена от юрк. Е.С., юрисконсулт при „И Ел Джи Финанс“ ЕАД против Определение № 175/15.01.2026 г. по н.ч.д. № 7903/25 г. на СРС, 4 състав, с което е оставена без разглеждане подадената – отново юрк. Е.С., юрисконсулт при „И Ел Джи Финанс“ ЕАД – жалба против Постановление на СРП от 22.04.2025 г. по пр.пр. 53 920/23 на СРП, д.пр. № 36/24 на СО, СГП.

За да постанови обжалвания акт, СРС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, доколкото е подадена от юрисконсулт С., който не би могъл да осъществява надлежно процесуално представителство. Това е така, доколкото е бил разпитан като свидетел по делото – а това води до невъзможност да бъде процесуален представител на пострадалото дружество, предвид ограниченията за определяне на повереник по чл. 100 ал. 3 във вр. с чл. 91 ал. 3 т. 4 НПК.

В жалбата – подадена от юрк. С. – се възразява, че в чл. 243 ал. 4 НПК няма изчерпателно посочване на кръга лица, които може да подават жалби, поради което жалбата е допустима. Посочва, че само в съдебната фаза има повереник, съобразно чл. 100 ал. 1 НПК, поради което процесуалното представителство в досъдебната фаза не попада под ограниченията на чл. 100 ал. 3 във вр. с чл. 91 ал. 3 НПК. Посочва, че наказателното производство е образувано по подаден от неговото дружество сигнал, като той е бил разпитан като свидетел; след като няма пречка пострадалият да бъде разпитан като свидетел и след това да упражни правата си на пострадал, следва да му се признае правомощието да продължи да представлява дружеството, в производството по чл. 243 ал. 4 НПК – подаване на жалба против Постановлението за прекратяване на наказателното производство.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения седемдневен срок, като има изискуемото от закона съдържание, поради което е допустима. Обстоятелството, че е подадена от юрк. С., като представител на пострадалото дружество, следва да се приеме като въпрос по съществото на тази жалба, а не относим към нейната допустимост, предвид специфичния предмет на настоящето въззивно производство – а именно проверка на извода на СРС, че жалбата следва да се остави без разглеждане именно поради пороците в качеството на подалото я лице – юрк. С. – като представителя на пострадалото дружество.

Настоящето досъдебно производство е било образувано по сигнал на лизингово дружество „Финасити“ ЕАД (към момента на деянието с наименование „Амиго финанс“ ЕАД, понастоящем с по-ново наименование „И Ел Джи Финанс“ ЕАД) във връзка с твърдения за противозаконно своен автомобил. Този сигнал е бил подаден от юрк. С., упълномощен представител на това дружество. В рамките на това производство той е бил разпитан като свидетел. Доколкото са били налице данни, че деянието е извършено извън страната, досъдебното производство е проведено от СО при СГП, като наблюдаващата прокуратура е СРП.

С Постановление от 22.04.2025 г. СРП е приела, че липсва противоправно деяние по своене (взетият на лизинг автомобил е катастрофирал в чужбина и там е бил изоставен, предвид повредите му и значителните разноски за освобождаване). Поради това отказът на лизингополучателите да върнат автомобила и да продължат да плащат лизингови вноски не е престъпление. Съответно е било прекратено наказателното производство.

Копие от това Постановление е било изпратено на пострадалото дружество – „И Ел Джи Финанс“ ЕАД, като въззивна жалба е била подадена от него, чрез представителя му юрк. С..

Предмет на делото пред въззивния съд е единствено въпросът дали подаването на жалба от пострадалото юридическо лице, чрез негов юрисконсулт, действащ въз основа на пълномощно, който преди това е бил разпитан като свидетел по делото, води до извода, че жалбата е недопустима, като подадена от ненадлежен правен субект.

Най-напред следва да се посочи, че като подател на жалбата е посочено дружеството „И Ел Джи Финанс“ ЕАД – което има качеството на пострадало. Това е така, доколкото предмет на досъдебното производство е евентуално присвоително деяние с негова вещ.

Поради това правилно СРП е приела, че следва Постановлението от 22.04.2025 г. да му се изпрати, за да упражни правото си на жалба. В действителност и СРС не оспорва качеството на това дружество като пострадало и оттам правната възможност това дружество да обжалва пред съда това Постановление.

Следователно правният проблем не е в естеството на сезиращия субект, а в 2 представителството на този субект. Липсата на надлежна представителна власт не може да доведе до извод, че жалбата е недопустима, като подадена от лице, което няма право на жалба; тя може да доведе до извод, че тя е нередовна, доколкото липсва валидно законово представителство на жалбоподателя. При нередовна жалба, подадена от лице, което в действителност не би могло да представлява пострадалото дружество, следва да се приеме – на основание чл. 323 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 320 ал. 3 във вр. с чл. 243 ал. 4 НПК – че в действителност тази жалба не е надлежно подписана (тъй като положилото подпис лице е ненадлежен представител) и да се даде възможност на това лице да отстрани този порок (в случая подаването да бъде потвърдено, с полагане на подпис, от лице, което може надлежно да представлява дружеството в наказателното производство). Но не може да се приложи чл.

323 ал. 1 т. 3 НПК – а именно да се приеме, че жалбата е подадена от лице, което няма право на жалба, което да доведе до незабавното връщане на жалбата и прекратяване на съдебното производство. В действителност в жалбата се посочва, че подадена от пострадалото дружество, чрез юрк. С., а не самостоятелно от юрк. С., действащ в лично качество.

Следователно тя е подадена от лице, което несъмнено има право на жалба, като евентуалният порок е в надлежното удостоверяване на действителното авторство на изявлението, обективирано в тази жалба.

Поради това на първо място СРС неправилно е приложил закона, като е приел, че директно би могъл да върне жалбата (каквато е законовата терминология в чл. 323 ал. 1 НПК, като СРС е посочил, че оставя без разглеждане тази жалба, което има същият правен ефект), без да даде възможност на пострадалото дружество да заяви – по валиден от гл.т. на представителство начин – дали потвърждава подадената жалба.

При все това, на второ място – според становището на въззивния състав – поначало не е имало основание да се приеме, че жалбата страда от дефект, свързан с негодността на процесуалното представителство на юрк. С., която да произтича от това, че е бил разпитан като свидетел по делото.

Несъмнено защитник не може да бъде лице, което в предходен процесуален момент е участвало в същото производство като свидетел – чл. 93 ал. 3 т. 4 във вр. с чл. 117 и чл. 139 НПК. Това ограничение се отнася и до повереника – чл. 100 ал. 1 НПК.

Поради това е нужно да се прецени – дали изискванията, които чл. 100 НПК поставя към повереника, са относими и към юрисконсулта.

Юрисконсултът е служител на дружеството, назначен на постоянна работа в него. Той може да представлява това дружество в отношенията му с трети лица, ако е упълномощен от органите на управление на това дружество. Повереникът е адвокат, който инцидентно е упълномощен от това дружество, за да го представлява по конкретно дело.

Общото е наличие на упълномощаване, като разликите се отнасят до вида отношения между дружеството и неговият процесуален представител. Тези разлики са съществени, поради което не може да се приеме, че ограничението по чл. 93 ал. 3 т. 4 НПК се отнася и до 3 юрисконсулта. Това е така, доколкото юрисконсултът на пострадалото дружество по-скоро следва да се приеме като лице, част от това дружество и изразяващо волята му, а не като външен процесуален представител. Поради което за него е по-удачно да се прилагат правилата за пострадалия, а не за повереника.

Несъмнено пострадалият от деянието не губи това си качество поради това, че е бил разпитан като свидетел. Това е така дори и евентуално да бъде конституиран като частен обвинител и / или граждански ищец – отново разпитът му като свидетел (проведен в миналото) не е пречка той да упражнява правомощията си като страна. Ако пострадалият е юридическо лице, то формира волята си чрез законовия си представител. Отново следва да се приеме, че този законов представител може да бъде разпитан като свидетел, като този му разпит не пречи да продължи да представлява дружеството. Това правно положение е относимо и до юрисконсулта, назначен на работа в това дружество, ако е изрично упълномощен да го представлява пред правораздавателните органи. Предвид тясната му връзка с дружеството следва да се приеме, че неговото представителство е по-близко до това на законовия представител на дружеството, а не това на повереника.

В действителност, ако евентуално се приеме, че юрисконсултът, който представлява юридическото лице, евентуално пострадало от престъпно деяние, има същото процесуална роля и се подлага на същите процесуални ограничения като повереника, това на първо място ще направи невъзможен неговият разпит като свидетел – чл. 118 ал. 1 НПК. Това е така, доколкото той – като упълномощен представител на пострадалото лице – с факта на подаване на сигнала, станал причина за образуване на наказателното производство, вече е участвал в него в друго процесуално качество. Той ще участва в това си друго процесуално качество, на представител на пострадалото дружество, и когато получава книжа, предназначени за него. А това ще доведе до извода, че фактически проведеният разпит на юрк. С. като свидетел няма правно значение.

Поради това настоящата инстанция приема, че не би следвало да има процесуална пречка юристконсултът на дружество, подало сигнал за евентуално престъпление, да бъде разпитан като свидетел – като физическо лице, относно лично възприетите от него фактически обстоятелства – и след това да подаде жалба против Постановлението на прокурора по чл. 243 НПК – в качеството си на процесуален представител на пострадалото дружество, действащ въз основа на упълномощаване. В този случай не се прилагат ограниченията, визирирани по-горе – относно невъзможността да бъде свидетел или повереник лице, което преди това е взело участие в друго процесуално качество.

Следователно няма пречка пострадалото юридическо лице да подаде жалба против Постановление на прокурора по чл. 243 НПК чрез юрисконсулт (т.е. упълномощен представител), независимо че този юрисконсулт преди това е бил разпитан като свидетел.

Въз основа на тези доводи въззивният съдс приема, че жалбата на юрк. С. е основателна. Обжалваното Определение следва да се отмени, като делото се върна на СРС за 4 продължаване на дейността по администриране на редовността и допустимостта на подадената жалба, а евентуално и произнасяне по същество.

Воден от горното:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 175/15.01.2026 г. по н.ч.д. № 7903/25 г. на СРС, 4 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от „И Ел Джи Финанс“ ЕАД, чрез юрк. Е.С., жалба против Постановление на СРП от 22.04.2025 г. по пр.пр. 53 920/23 на СРП, д.пр. № 36/24 на СО, СГП.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5