Решение № 262662 от 21.10.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 21.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав,

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА

КРЪСТЕВА при участието на секретаря Теодора

Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1470/2021година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** срещу Н.Х. В., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 500лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********/05.01.2017г., сключен между „****” ЕООД и Н.Х. В., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 91,12лева, представляваща обезщетение за забава за периода 24.11.2018г. до 11.01.2021г., съединен в евентуалност с иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 500лева, като получена без основание, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 01.02.2021г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 05.01.2017г. между „****” ЕООД, опериращо на пазара с търговска марка „В.“ и ответникът е сключен договор за кредит №********** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 ЗПФУР, като процедурата по сключването му е била подробно описана в ОУ.

Кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „В.“ на интернет страница www.vivus.bg, на която са предоставени ОУ, които кредитополучателят е приел, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. Договорът е бил четвърти по ред сключен между страните. След подаване на заявката за отпускане на сумата от 500лева, проект за договор е предоставен на ответникът на интернет страницата на „В.“. Договорът е приет от ответникът чрез натискате на бутон „подпиши“, с което се счита, че всички негови страници са подписани. С това си действие ответникът е потвърдил прочитането и приемането на ОУ, и Стандартния европейски формуляр, както и желанието си за превеждане на отпуснатата в заем сума по посочения от него начин - чрез Изипей. Кредитът е отпуснат за срок от 30дни с падеж 04.02.2017г. Съгласно т.13.2 а от ОУ от 05.02.2017г. е започнало начисляване на наказателна лихва формирана в случая чрез надбавяне на основния лихвен процент на БНБ 10,00% към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. Въпреки отправяните покани до ответникът за доброволно изпълнение на задължението му, такова не е последвало. На 23.11.2018г. по силата на договор за цесия, ищецът придобил вземането по договора за кредит.

Въз основа на изрично упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил до ответника уведомление за извършената цесия, което е останало неполучено. Затова и с настоящата искова се прави такова. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

Ответникът редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но чрез нарочна молба оспорва исковата претенция по основание и размер, като излага аргументи в тази насока.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявени са осъдителни искове по чл. 99 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по договор за кредит №**********/05.01.2017г., сключен между „****” ЕООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени от кредитодателя в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 23.11.2018г.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за потребителски кредит №**********/05.01.2017г., сключен между „****” ЕООД и ответника, по който цедентът е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; дължимост на наказателна лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията на цедента, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.

От ангажираните по делото писмени доказателства и експертно заключение се установява следното:

С договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., „****” ЕООД като цедент прехвърля на цесионера „К.Б.” ЕООД свои вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора, включващо и това към длъжника Н.Х. В. вписано под № 1847. Вземането е достатъчно индивидуализирано, като е посочен договорът с неговите номер, дата на сключване, краен срок за издължаване, отпуснатия по него кредит, размер на дължимото по договора към датата на цесията, в т.ч. главница, договорна лихва, такси. Договорът е валиден и с постигнатото съгласие по него вземането от стария към новия му носител е преминало, което обуславя и активната материалноправна легитимация на ищеца по иска. Цесията е потвърдена от цедента.

С изрично пълномощно цедентът е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника за прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия. Вярно е, че то не е връчено на ответника, доколкото пратката е останала неполучена. Този факт обаче е без правно значение, доколкото първо няма законова пречка и съдебната практика приема, че уведомяването може да бъде извършено и в хода на процеса, в т.ч. чрез особен представител, след като уведомлението е приложено към исковата молба. Извън това, уведомяването би имало значение в случай на твърдения длъжникът да е извършил погашения на дълга към стария кредитор, предхождащо уведомяването му за цесията, каквито изначално липсват.

Новият кредитор - ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

От представения по делото договор за кредит №**********/05.01.2017г. се установява, че между „****” ЕООД и ответника е бил сключен договор за кредит, по силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 500лева. Посочено е, че сумата следва да се усвои чрез Изипей. Срокът на договора е 30дни, с краен срок на издължаване 04.02.2017г. Изрично е посочено в договора, че същият се сключва електронно в съответствие с процедурата предвидена в ОУ, които кредитополучателят е удостоверил, че е получил, съгласява се с тях и ги приема.

В ОУ /чл.1/ е предвидено, че кредитополучателят подава искане за отпускане на кредит в съответствие с формуляра предоставен на интернет страница www.vivus.bg или по телефон, като декларира, че информацията предоставена с формуляра на искането е вярна. С подаване на искането кредитополучателят потвърждава и истинността на попълнените данни. Съгласно чл.3 договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването му по електронната поща от кредитора и извършване на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. Страните са се съгласили, че съобщенията по ел.поща потвърждаващи приемането на договора имат сила на саморъчни подписи в съответствие с чл.13, ал. 4 ЗЕДЕП. След сключване на договора, кредиторът незабавно превежда сумата на кредитополучателя. В чл.4 са посочени и компонентите на ГПР. Съгласно чл.13.2,б.а, в случай на забава в плащанията, кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, като към датата на сключване на договора, наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на 10,00%.

Процесният договор като сключен такъв от разстояние, следва да отговаря на изискванията въведени от специалния закон ЗПФУР. Легалната дефиниция на този тип договори се съдържа в чл. 6 ЗПФУР - договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според пар. 1, т. 2 ДП на ЗПФУР, средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Същевременно, процесният договор попада в хипотезата на чл.9 ал.1 ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в чл. 4 /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./. В чл.

18 ЗПФУР е разписано задължението на доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване предоставяне на преддоговорна информация, както и на изявления отправени по ЗПФУР, се прилага чл.

293 ТЗ, а за електронните изявления- ЗЕДЕУУ. Или, налага се извод, че съгласието на потребителя за сключване на договор за финансови услуги от разстояние следва да е изразено по ясен и недвусмислен начин, и без такова да е дадено изрично, не може да се приеме, че е възникнало соченото договорно правоотношение.

В случая ответникът е оспорил възникването на твърдяното договорно правоотношение с цедента. С оглед на това по делото е допусната СТЕ и са ангажирани специални знания на вещо лице. От заключението на експерта, което съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, отговорило на поставените въпроси в пълнота, вкл. и от направените в о.с.з. пояснения, се установява, че на интернет страницата на „В.“ е извършена регистрация с данни за ответника В.. От същият профил е направена и заявка за сключване на процесния договор за кредит, респ. е предоставена и преддоговорна информация по чл.8 ЗПФУР. Установява се, че е натиснат бутона „Подпиши“, а за удостоверяване на самоличността на потребителя е поискана, съответно предоставена следната информация: три имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й, моб.телефон, имейл, лична банкова сметка, ***. Експертът поясни още, че софтуера, собственост на „****“ има висока степен за защита и не може да се манипулира. Предвид на така установеното от експерта, настоящият състав на съда намира, че между ответника и цедента е възникнало договорно правоотношение, съответно възраженията му в тази насока са абсолютно несъстоятелни. Съгласно чл.2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, а подписан документ е само този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.