Решение № 752 от 13.10.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Сливен, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20232230101344 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Й. С. С. от гр. Сливен срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване на нищожността на сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит, евентуално за нищожност на клауза от договора, въз основа на която е сключен договор за поръчителство. Предявен е и насрещен осъдителен иск за дължими суми по договора.

Ищцата по първоначалния иск твърди, че на 19.10.2022 г. сключила с ответника Договор потребителски кредит № 1205859, по силата на който усвоила главница в размер на 4000,00 лв. Срокът на договора бил 12 месеца при лихвен процент от 23,00 % и ГПР от 49,11 %, като общата сума, която следвало да върне ищцата, била в размер на 4920,00 лв. В чл. 5 от договора било уговорено кредитополучателката да сключи договор за поръчителство с Multitude Bank p.l.c., по който ищцата дължала възнаграждение в размер на 3800,00 лв. Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона форма и са нарушени нормите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и на чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. На първо място, ищцата твърди, че договорът е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК 1 договор за потребителски кредит е нищожен ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в процесния договор за предоставяне на потребителски кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. На следващо място, ищцата твърди, че в договора има погасителен план, но той не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва и такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани и подробно посочени с оглед тяхната периодичност.

Процесният договор не отговарял и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Наред с това ищцата твърди, че Договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез Договор за поръчителство в размер на 3800,00 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49,11 %, но поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Ищцата изтъква, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. В условията на евентуалност ищцата счита, че клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за поръчителство, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Ищцата излага, че сключването на договор за поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на кредита. Посочената клауза води до нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Наред с това, клаузата на 2 чл. 5 от Договора за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Ищцата твърди и че посочената клауза е неравноправна, тъй като не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл. 5 е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия. На изложените основания ищцата моли да бъде признато за установено, че Договорът № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В условията на евентуалност, моли да се приеме за установено, че клаузата на чл. 5 от Договора № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Ищцата моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на сключен между страните Договор № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който е предоставил на ищцата сума в размер на 4000,00 лв. Оспорва обаче твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК. Твърди, че е налице погасителен план към договора при спазване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Описва, че съгласно чл. 5 от договора ищцата доброволно е поела задължение да предостави обезпечение чрез сключване на поръчителство с лице, одобрено от ответника. Излага подробни съображения по отношение действителността на клаузата за предоставяне на обезпечение, като изтъква, че същата не е заблуждаваща, а е индивидуално уговорена и е резултат от свободата на договаряне.

Ответникът по първоначалния иск предявява насрещен осъдителен иск в размер на 4418,07 лв., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, представляваща неплатена главница и договорна лихва в общ размер по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска - 15.05.2023 г. до окончателното й изплащане. Излага твърдения, че по процесния договор за кредит ищцата е усвоила сумата от 4000,00 лева, при възнаградителна лихва 3 от 23,00 %, ГПР 49,11 %, и обща сума за връщане в размер на 4920,00 лв., платима на 12 месечни вноски. Описва, че ищцата е заплатила единствено сума в размер на 384,73 лв. Прави изявление за предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателката по договора на основание чл. 13, ал. 1 от Общите условия към договора. На изложените основания моли за отхвърляне на предявения първоначален иск като неоснователен, уважаване на предявения насрещен иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата по насрещния иск е подала отговор в срок, с който излага становище за неоснователност на иска с твърдения за липса на предпоставки за предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора по договора. С оглед недействителността на договора твърди, че дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, поради което прави възражение за прихващане на заплатената от нея сума по договора от претендираната от ищеца по насрещния иск главница. Моли за отхвърляне на насрещния иск и претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявения първоначален иск, моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски. Претендира отхвърляне на насрещния иск като неоснователен, евентуално моли за прихващане на платеното от ищцата от дължимата главница.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - юрисконсулт. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, съответно да бъде уважен предявеният насрещен иск и претендира направените по делото разноски. В указания от съда срок е представена и подробна писмена защита.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ищцата Й. С.

С. е сключен Договор № 1205859 от 19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 4000,00 лв.

4

Уговорено е, че срокът на договора е 12 месеца, при лихвен процент по заема 23,00 %. ГПР е посочен като 49,11 %, а общата дължима сума по договора възлиза на 4920,00 лв.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude bank p.l.c.

На 19.10.2022 г. е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между Multitude bank p.l.c. със седалище в Малта и ищцата Й. С. С., съгласно който е уговорено, че ищцата дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 3800,00 лв., платимо на 12 месечни вноски.

От представените от ищцата и приети като писмени доказателства по делото разписки от „Изипей“ АД се установява, че ищцата е заплатила на ответника общо сума в размер на 1340,00 лв. по договора за кредит.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е първоначален иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между ищцата Й. С. С., ЕГН: ********** и ответното дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, евентуално за обявяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от Договора № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на потебителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за поръчителство.

Предявен е и насрещен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Й. С. С., ЕГН: ********** да заплати на ищеца „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от общо 4418,07 лв. по Договора № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, от които 3755,88 лв., представляваща неизплатена главница и 662,19 лв., представляваща договорна лихва, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното им изплащане.

Предявените искове са процесуално допустими.

По първоначалния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

5

Разгледан по същество, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за паричен кредит, по който ищцата е усвоила сумата от 4000,00 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.