Решение № 63 от 13.06.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. , 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20221860100028 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Л. Н. М. чрез пълномощника адв.И.С. от БлАК против Р. Б. М., с която се иска съдът ДА ОСЪДИ ответницата да заплати на ищцата сумата от 2500 лв., от които 2000 лв.- обезщетение за имуществени вреди във връзка с изграждането на ограда в обхвата на улица-тупик в резултат на поведение на ответницата и 500 лв.- стойност на последващите разходи за премахване на същата ограда.

Ищцата твърди, че със съпруга й Б.А.М. са собственици на поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ********/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Б., община М., С. област, както и на находящата се в него жилищна сграда с идентификатор *************.1, със застроена площ от 44 кв.м. Имотът придобили на 28.11.2019г., след което предприели действия по възстановяване на част от оградата на имота, тъй като същата на места била компрометирана. Ищцата твърди, че за да са коректни при поставяне на новата ограда, се свързала с инж. Р. Б. М. в качеството й на правоспособно лице- геодезист, на която възложила да извърши трасиране на имота, с цел определяне на границите. При срещата с инж.М. ищцата изрично я информирала, че трасирането се извършва с цел поставяне на ограда. Трасирането било извършено на 22.12.2020г., като в тази връзка бил изготвен Протокол за трасиране с координатен регистър на трасираните точки, както и скица, на която били обозначени съответните координатни точки на имота.

При поставяне на колчетата, обозначаващи съответните координатни точки на границата на имота, установили, че границата на имота откъм улица-тупик с идентификатор 1

************* не съвпада със старата ограда, която се оказало, че е изградена на около 1.50 м. навътре от границата, трасирана от инж.М.. Доверявайки се обаче на трасирането, извършено от инж.М., ангажирали майстор, който да изгради фундамент с височина до 60 см. и да положи телена мрежа по новотрасираната граница на имота към улица-тупик, като инвестирали около 2000 лв. (труд и материали) за изграждане на тази част от оградата.

Твърди се, че в края на месец август 2021г. получили писмо от община М., с което ги информират, че в общината е постъпило заявление и е извършена проверка на място, при която било установено, че изградената от тях ограда попада в обхвата на улица-тупик, граничеща с имота им и с писмото им било дадено изрично указание да премахнат оградата.

Сочи се, че ищцата и съпругът й били изключително притеснени и неприятно изненадани от това писмо, защото в тяхното съзнание стояла представата, че щом имотът е трасиран от правоспособно лице, то геодезистът следва да е измерил и трасирал правилно границите на имота. Ищцата твърди, че след получаването на писмото изискали от община М. да им предостави извадка от регулационния план на с.Б., касаеща имота им, както и изискали информация за периода, в който е била приложена уличната регулация, за да могат да установят дали това се е случило след поставяне на оградата или преди това, респ. дали геодезистът, трасирайки имота, е взел предвид регулационния план или не. От последващите проверки и предоставената им информация от служителите на община М., станало ясно, че уличната регулация е била приложена още през 1966г., респ. същата е била факт през декември 2020г., когато инж.М. е трасирала имота. В този смисъл, инж.М. не била взела предвид регулационни план на селото, както и не била извършила проверка дали имотната граница по кадастрална карта съвпада с регулационната граница на имота или се разминава. Като допуснала тази небрежност и бездействие да проверки действителното положение на регулационните имотни граници, ищцата счита, че Р.М. ги е подвела, че могат да изградят ограда по трасираните от нея граници, в резултат на което претърпели имуществени вреди, изразяващи се в извършения от тях разход за изграждане на ограда по трасираната от ответницата граница на имота към улица-тупик с идентификатор *************, както и ще претърпят вреди, които ще бъдат реализирани от тях при премахване на част от оградата, попадаща в улицата-тупик, за което са задължени от общината. Счита се от ищцата, че бездействието на ответницата и претърпените от тях имуществени вреди, както и последващите разходи, които ще реализират за премахване на оградата, са в причинно-следствена връзка, тъй като Р.М., при изпълнение на възложената й работа, не е извършила необходимата проверка относно регулационните граници на имота, в резултат на което се е стигнало до изграждане на ограда по трасираната от нея кадастрална имотна граница, която се разминава с 1.50 м. от регулационната такава на имота. Сочи се, че вредите са причинени от виновното поведение на ответницата, а разходите, които ищцата ще направи за премахване на оградата, са неизбежни, поради задължението, вменено й от община М..

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. Б. М., с който е заявено становище за недопустимост и неоснователност на предявените срещу нея искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Сочи се, че претенциите почиват на 2 неверни и необосновани твърдения за нейно виновно поведение. Ответницата оспорва обстоятелствата, на които ищцата основава претенциите си. Излага възраженията си срещу исковете. Твърди, че възложената й работа от противната страна – „трасиране на имота й“ ПИ с идентификатор ************* по КККР на с.Б., одобрени със Заповед № ********/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, приела да изпълни и изпълнила добросъвестно, точно и според изискванията на нормативните актове, прилагайки найдобрите професионални практики и опит с използване на съответните технически средства.

Твърди, че по направена от нея заявка № ********/22.12.2020г. компетентната за това Служба по геодезия, картография и кадастър- С. област й изпратила „Справка за координатите на подробните точки“ на ПИ ************* по КККР на с.Б., актуална към 22.12.2020г. и съдържаща графична част – карта-извадка от КККР и списък с координати на точките, определящи границите на поземления имот по координатна система ККС2005, въз основа на което на място в с.Б., в присъствието на ищцата /като заявител на поръчката и един от собствениците на имота според представения нотариален акт/ трасирала поземления имот. Изготвен бил „Протокол за трасиране на ПИ № *************“ от 22.12.2020г., в който изрично се записало: че на тази дата геодезистът трасирал имотна граница на поземления имот; че трасирането е извършено по желание и в присъствие на собственик; че трасирането е извършено въз основа на копие от кадастралната карта в цифров вид.

Протоколът бил подписан от ответницата-изпълнител и от ищцата-възложител, като последната приела работата без забележки и/или възражения за неправилно изпълнение.

Възражения от страна на възложителя за новооткрити или новонастъпили- след датата на приемане на работата, скрити недостатъци, не били отправяни. Ответницата твърди, че за пръв път с връчване на книжата по делото- на 27.01.2022г., научила, че Л.М. има възражения относно изпълнението на възложената й работа. Според ответницата не са налице обстоятелствата, обосноваващи законово основание за ангажиране отговорността й да заплати на противната страна исканото обезщетение за имуществени вреди – било като основание, произтичащо от договорно правоотношение във връзка с възложената й работа, било по правилата на непозволеното увреждане. Противната страна се сочи, че подписала Протокола за трасиране „без възражения“, като в исковата молба не се твърдяло трасирането да не е било съобразено с официално подадената от СГКК- С. област информация за координатни контролни точки и копие-извадка от кадастралната карта, а се твърди, че трасирането не е извършено по отреденото като граница на уличната регулация с предходен регулационен план на с.Б. от 1966г., който видно от приложената към исковата молба комбинирана скица не е взет предвид при изработването на КККР на с.Б., одобрени със Заповед № ********/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК. Ответницата счита, че доколкото отразеното в Протокола за трасиране от 22.12.2020г. и трасирането на място върху терена съответства на кадастралната карта и регистри на с.Б., не е налице основание да се счете, че тя неправилно е изпълнила възложената й поръчка, а това дали е налице спор за граница между собствениците на ПИ с идентификатор ************* и общината като собственик на улица-тупик /ПИ с идентификатор *************/ бива считано за неотносимо по настоящия казус. Ответницата сочи, че при трасиране на ПИ с 3 идентификатор *************, границите му се определят от действащите КККР на с.Б., които към датата на изпълнение на поръчката са тези, изпратени й по направената от нея заявка от СГКК-С. област. Ответницата сочи, че ако община М. е заявила претенция спрямо ищцата за местоположение на границата между двата поземлени имота, позовавайки се на влязла в сила улична регулация, предхождаща изработването на действащата КККР, но неотразена в КККР, за решаването й са предвидени съответните процедури по ЗКИР, до провеждането на които и внасянето на евентуална промяна, приложима относно границите на поземлените имоти и трасирането им е действащата кадастрална карта, съобразно която ответницата е трасирала на място. Сочи се още в отговора на исковата молба, че трасирането на границите на ПИ не дава право на собствениците му, въз основа само на Протокола за трасиране и поставените на място знаци върху терена да строят ограда- включително и в процесната част откъм улица-тупик с идентификатор *************, тъй като протоколът е за трасиране на границите, но не и за даване на строителна линия. Ответницата счита, че изпълнението й на работата по трасиране на имота няма отношение към това дали върху трасираната върху терена граница на имота с улица-тупик ищцата е построила ограда и ако тя е строила, несъобразявайки правилата на чл.148, ал.1 и ал.2 ЗУТ, отговорността за извършеното строителство е на собственика на строежа. Сочи се, че ако процесната ограда бъде премахната, отговорността за това ще е само и единствено на ищцата, която я е построила при допуснати нарушения на ЗУТ, а не по причина неправилно трасиране на границата от страна на ответницата. Освен това се сочи, че премахването на оградата би могло да стане ако процедурата по чл.225а ЗУТ приключи с влязла в сила заповед на кмета на общината, каквато заповед към момента не се установява от приложените към исковата молба документи да е налице, следователно липсва основание да се счете, че процесната ограда- изградена по твърдения на ищцата за 2000 лв., ще трябва да бъде премахната, което по твърдения на същата щяло да й струва 500 лв. Ответницата сочи още, че при трасирането били установени останки от стар каменен зид и бетонова отливка, съвпадащи с границата, като при посещението й на място, след получаване на книжата по делото, установила и заснела, че; ново бетоново изпълнение на плътната ниска част на оградата липсва, като в едната й половина с циментов разтвор е фугирана и заздравена старата каменна зидария, а в останалата част е дооформена бетоновата отливка, като в така ремонтираната съществуваща ниска плътна част са „посадени“ 4 бр. стари ръждиви метални тръби с височина около 2 метра, върху които има опъната мрежа, също на вид стара, т.е. стойността на вложените материали и труд в оградата силно е завишен като цена на претенцията, а същото се отнася и за стойността на евентуалното премахване на оградата. Сочи се, че посоченият в преписката на общината с ищцата каменен зид като граница на имота откъм улица-тупик всъщност е останка- стена на съществувалата някога вътре в имота паянтова сграда, която личи в приложената извадка от стария регулационен план на с.Б. от 1966г. Иска се от съда, ако счете предявените искове за допустими, да ги отхвърли като неоснователни със законните последици от това. Ответницата претендира и заплащане на разноски.