Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 252 от 07.03.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 2487/2021
Вид
Решение № 252
Подписан
07.03.2022
В сила
27.07.2022
Състав
Кристиан Бориславов Гюрчев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Русе, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520202487 по описа за 2021 година ., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Европарк рециклинг“ ЕООД против Наказателно постановление № 40/21.09.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ-Русе, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 136, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 7000 лева за нарушение на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗУО.

В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото при съставянето на НП и АУН-а са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази насока се сочи, че са налице съществени разминавания между описаната фактическа обстановка в констативния протокол, АУАН-а и НП, които не позволяват по категоричен начин да се установи какъв е характера на отпадъците, кои от тях са оползотворими и кои неоползотворими, къде са били установени и в какво състояние са били към момента на проверката – разпилени или в биг бегове. В допълнение се излагат и твърдения, че в АУАН-а и НП е възприето, че част от отпадъците са били разхвърляни на жп рампа, която не е част от площадката и до която имат достъп неограничен кръг лица. В тази насока се моли обжалваното наказателно постановление да се отмени, доколкото констатираните противоречия са довели до невъзможност да 1 се установи за какво е санкциониран жалбоподателят. В условията на алтернативност се моли така констатираното нарушение да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. В.М., която поддържа изложените в жалбата фактически и правни доводи, като ги доразвива в пледоарията си и представените в съдебно заседание писмени бележки. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените разноски за адвокатско възнагражение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Цветелина Тодорова, която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – наказателното постановлението е получено от представител на дружеството-жалбоподател на 27.10.2021 г., а жалбата е подадена на 29.10.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

„Европак рециклинг“ ЕООД, с ЕИК 202431026, стопанисвало площадка с площ от 205 кв. м., находяща се в гр. Русе, ПИ № ***., като същата се ползвала за дейности с отпадъци, за което дружеството разполагало с разрешение /Решение № 10ДО-742-00 от 24.04.2019 г./. Площадката била собственост на ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, като дружеството-жалбоподател я ползвало по силата на пет годишен договор за наем, сключен на 25.09.2018 г.

На 22.04.2021 г., във връзка с получена информация от ОД на МВР-Русе за струпани множество отпадъци, Н.А. – служител на РИОСВ-Русе посетила горепосочената площадка. В хода на извършената проверка на място и по документи 2 свидетелката А. установила, че на площ от около 50 кв. м., намираща се в северната част на товарната рампа, е налице смесване на опозотворими и неоползотворими отпадъци – електрическо електронно оборудване и компоненти от тях с код 20 01 36 и смесени битови отпадъци с код 20 03 01. Тази площ, макар и в непосредствена близост, била извън 205 кв.м. площадка, стопанисвана от „Европак рециклинг“ ЕООД.

Горепосочените констатации били обективирани в Констативен протокол № 5НА/22.04.2021 г.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Н.А. приела, че „Европак рециклинг“ ЕООД е осъществило нарушение на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗУО за това, че не е предприело действия на стопанисваната от дружеството площадка, с които да предоврати смесването на намиращите се там оползотворими и неоползотворими отпадъци. В тази връзка свидетелят Н.А. съставила АУАН № 0002408 от 22.04.2021 г., който бил подписан от представител на дружеството-жалбоподател с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН дружеството-жалбоподаел депозирало възражения, в което посочило, че не е налице смесване, доколкото между констатираните отпадъци няма такива, подлежащи на рециклиране.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като, за така приетия за осъществен състав на административно нарушение на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗУО на основание чл. 136, ал. 2, т. 2 от КТ, на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 7000 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН № 0002408 от 22.04.2021 г., НП № 40/21.09.2021 г., Констативен протокол № 5-НА/22.04.2021 г., възражение, Договор за наем от 25.09.2018 г., както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.А., които съдът кредитира изцяло.

С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр. второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.

От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява както авторството на нарушението, така и механизма на изпълнителното деяние.

От правна страна:

3

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът счита, че процесните административни актове са съставени от компетентни лица, доколкото АУАН-ът е съставен от служител при РИОСВ-Русе /чл.

157, ал. 2 от ЗУО/, а НП е съставено от Директора на РИОСВ-Русе /чл. 157, ал. 4 от ЗУО/.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът не споделя изложеното в жалбата, че при съставяне на АУАН-а и НП е допуснато нарушение съответно на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в АУАН-а, така и в издаденото въз основа на него НП, нарушението е описано по начин, напълно позволяващ на наказаното дружество да бъде запознато с приетите за осъществили се факти от обективната действителност, като конкретно е посочено местонарушението – в северната част на товарна рамка, извън стопанисваната от дружеството-жалбоподател площадка, посочено е и в какво се е изразило смесването на опозотворими и неопозотворими отпадъци – смесване на електронно оборудване и компоненти със смесени битови отпадъци. В тази насока съдебния състав счита, че не се констатира нарушение на правото на защита на дружеството да разбере за какво конкретно нарушение е санкционирано и да организира защитата си както по фактите, така и по правото.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

На следващо място съдът приема, че „Европак рециклинг“ ЕООД е осъществило 4 нарушението на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗУО, за което е ангажирана и отговорността му.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗУО притежателите на отпадъци са длъжни да предприемат всички мерки за несмесване на оползотворимите отпадъци с неополозотворимите такива. По смислъла на § 1, т. 13 и 17 от ДР на ЗУО опозотворим отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежатея се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, подлежащо на оползотворяване – дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовка на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло.

По аргумент на противното /per argumentum a contrario/ всички отпадъци, които не подлежат на оползотворяване са неоползотворими.

По делото не е налице спор, че дружеството-жалбоподател е стопанисвало площадка по силата на договор за наем, както и че на тази площадка е упражнявало законосъобразно дейности по отпадъци. От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи и че на площ от около 50 кв. м., намираща се в непосредствена близост до площадката, в северната част на товарната рампа, е налице смесване на опозотворими – електрическо електронно оборудване и компоненти, и неоползотворими отпадъци – смесени битови отпадъци. Нещо повече от показанията на свидетелката Н.А. е видно, че на площадката е имало идентична купчина от смесени отпадъци с височина от четири метра. В тази насока за съда няма съмнение, че констатираното от свидетелката А. смесване на отпадъците е следствие от бездействието на дружеството-жалбоподател. Възможността нарушението да е следствие от действия на трети лица, в каквато насока по делото липсват доказателства, не изключва отговорността на дружеството-жалбоподател, доколкото, както се посочи и по-горе, тя е ангажирана за определено бездействие – несвоевременно предприемане на мерки.

Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

Не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.