Решение № 13250 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13250 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110118546 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на --, ЕИК // срещу М. М. М., ЕГН **********, с която --, ЕИК // е предявило срещу М. М. М., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 10 000,00 лева, представляваща главница договор за издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 5 597,18 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.05.2020 г. до 03.05.2023 г.; 3/ сумата от 44,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.05.2023 г. до 17.05.2023 г.; 4/ сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, за които суми на 30.05.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 26797/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

1

Със заявление вх. № 139256/16.03.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. М. М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 10 000,00 лева, представляваща главница договор за издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 5 597,18 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.05.2020 г. до 03.05.2023 г.; 3/ сумата от 44,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.05.2023 г. до 17.05.2023 г.; 4/ сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. На 30.05.2023 г. е издадена заповед по чл. 417 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 05.03.2024 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 02.04.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че на 22.05.2006 г. между "///"АД и М. М. М. е сключен договор за издаване на кредитна карта /// Посочва, че по силата на договора на ответника бил предоставен банков кредит – овърдрафт в размер на 10 000,00 лева, като предоставената сума е усвоена изцяло от кредитополучателя по банкова сметка с IBAN: ///. Поддържа се, че съгласно чл. 6 от сключения между страните в производството договор за издаване на кредитна карта ///, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер по дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, от кредитополучателя се заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент от 16 % за извършване на безналични плащания на ПОС терминал и 18 % за всички останали плащания, като при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит, от банката се начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Поддържа се, че срокът на договора се подновявал автоматично за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните по същия не е уведомила другата страна за прекратяване на правоотношението. Посочва се, че кредитът е в просрочие, считано от 01.11.2007 г. или общо 4131 дни. В тази връзка се излагат съображения, че поради неплащане в срок на задълженията по процесния договор за кредит и 2 на основание Раздел XIII, т. 13.1 вр. т. 13.1.1 от Общите условия на -- за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa, банката е връчила на кредитополучателя покана, с която е поканила ответника в седемдневен срок, считано от получаване на поканата, да изпълни доброволно просрочените си задължения, като в противен случай банката ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем. Поддържа се, че горепосочената покана е връчена на ответника М. М. М. на 25.01.2023 г., като поради неизпълнение на задълженията в предоставения срок, банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 30.03.2022 г., по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид гореизложеното, се моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 10 000,00 лева, представляваща главница договор за издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 5 597,18 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.05.2020 г. до 03.05.2023 г.; 3/ сумата от 44,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.05.2023 г. до 17.05.2023 г.; 4/ сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, за които суми на 30.05.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 26797/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените искове. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените исковата молба искове. Оспорва се, че сумата по кредита е била предадена действително от кредитора на кредитополучателя, т.е., оспорва се, че сумата по кредита е действително усвоена от кредитополучателя. В тази връзка се оспорва, че кредитна карта /самата пластика/ е предадена и е била във фактическа власт на ответника.

Излагат се подробни съображения относно обстоятелството по настъпване 3 изискуемост на вземанията на ищеца по процесния договор, като се поддържа, че същата е настъпила не на сочената в исковата молба дата, а на 05.09.2015 г. Оспорват се исковете за възнаградителна и мораторна лихва по подробно изложение в отговора на исковата молба съображения. Исковете се оспорват и по размер.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между "///"АД и М. М. М., ЕГН ********** е възникнало валидно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта ///, по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя посочената в исковата молба сума, а последният се е задължил да я върне в посочените срокове; че ответникът е преустановил плащанията на дължимите суми, с което за ищецът е възникнала правна възможност за обявяване вземанията по договор за издаване на кредитна карта /// за изцяло предсрочно изискуеми; че е уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договор за издаване на кредитна карта ///; че ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; че ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца наказателна лихва при твърдените в исковата молба условия и размер; че са били налице основания за начисляване на наказателна лихва и нейния размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба 4 възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

От събраните по делото доказателства, в това число договор за издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, Анекс към същия договор от 01.11.2007 г. и заключението на вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена от страните в производството съдебносчетоводна експертиза, се установява по делото, че страните са били обвързани от валидно възникнало и съществувало правоотношение по договор за издаване на кредитна карта ///, по силата на което банката открила на името на кредитополучателя картова разплащателна сметка с IBAN BG95FINV///, издала към нея, на името на кредитополучателя, револвираща международна кредитна карта с чип MasterCard Стандартна и предоставила на ответника банков кредит овърдрафт, по разкритата банкова разплащателна сметка, в размер на 10000,00 лева, който може да бъде усвояван посредством издадената към картовата разплащателна сметка на кредитополучателя, международна кредитна карта с чип MasterCard Стандартна.

В тази връзка, съдът намира, че възражението на ответника, обективирано в подадения от името на същия отговор на исковата молба, за липса на облигационна връзка между страните с твърдяното от ищеца съдържание, е неоснователно.

Допълнителен аргумент в насока правилността на извода за наличие на облигационна връзка между страните в производството с твърдените в исковата молба предмет и съдържание е установеното, посредством приетото в производството заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, обстоятелство, а именно, че от страна на ответника са извършвани множество доброволни погасявания във връзка с усвоявани суми по предоставения кредитен лимит, което обстоятелство води до извод за наличие на твърдяното в исковата молба правоотношение между страните.

Горният аргумент води до извод за неоснователност и на възражението, направено от името на ответника, че не му е предоставяна 5 фактическата власт върху твърдения в исковата молба платежен инструмент – кредитна карта. Това е така, тъй като, както се посочи по-горе, от приетото в производството заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установи обстоятелство, че от страна на ответника са извършвани множество доброволни погасявания във връзка с усвоявани суми по предоставения кредитен лимит, което обстоятелство води до извод, че процесната международна кредитна карта с чип MasterCard Стандартна е била предоставена във фактическа власт на кредитополучателя по процесния договор за издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател.

Съгласно чл. 3 от договора, изменен с Анекс от 01.11.2007 г., срокът за ползване на овърдрафта е до 22.05.2008 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.

Съгласно чл. 4 от договора, изменен с Анекс от 01.11.2007 г., кредитополучателят се задължава да погасява предоставения овърдрафт с сроковете и по начина, договорени в общите условия.