Решение № 5337 от 01.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5337 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Златка ЧолЕ.

ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100508647 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение от 01.02.2021 г. по г.р.д № 11461/2017 г. на СРС, ГО, 28 състав е признато за установено по предявения от Е. В. Х. и Я. С. Х. против В.

Д. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Е. В. Х. е собственик на 3/24 ид.ч. и Я. С. Х. е собственик на 1/24 ид.ч. /общо 4/24 ид.ч./ на основание наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, с площ 504 кв.м., с адрес гр. София, район „Триадица“, ул. ****, номер на предходен план: пл. № 393 от кв. 72, при съседи по скица: ПИ с идентификатор ***; ***;

***; ***, заедно с построената в него ЖИЛИЩНА

ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА, представляваща сграда с идентификатор ***, със застроена площ 67 кв.м. и ГАРАЖ, представляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ 21 кв.м.

Отхвърлено е възражението на ответницата за придобиване на имота на основание изтекла придобивна давност в периода от 2003 г. до 2019 г. – като неоснователно. Ответницата В. Д. Т. е осъдена да предаде на Е. В. Х. и Я. С.

Х. владението съответно на 3/24 ид.ч. и 1/24 ид.ч. или общо 4/24 ид.ч. от горепосочения имот.

Отменен е, на основание чл. 537, ал.2 ГПК, издаденият в полза на В.

Д. Т. нотариален акт от 28.06.2018 г. за собственост на недвижим имот, 1 придобит на основание съдебни решения и покупко-продажби № 33, том II, рег. № 6508, дело № 190/2018 г. на нотариус рег. № 340 на НК за 3/24 и 1/24 ид.ч. или общо 4/24 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със заповед РД-18108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, с площ 504 кв.м., с адрес гр.

София, район „Триадица“, ул. ****, номер на предходен план: пл. № 393 от кв.

72, при съседи по скица: ПИ с идентификатор ***;

***; ***; ***, заедно с построената в него

ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА, представляваща сграда с идентификатор ***, със застроена площ 67 кв.м. и ГАРАЖ, представляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ 21 кв.м.

Ответницата е осъдена да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 140,65 лв., представляваща заплатена държавна такса, а на Е. В. Х. – и сумата от 1 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

С определение от 25.05.2021 г., постановено по реда на чл.248 ГПК и чл.250 ГПК, е оставено без уважение искането на ответника за частично прекратяване на производството поради твърдян от ответника отказ от иска за част от претенцията, както и искането на ответницата за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата В. Д. Т.. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението й за давност. В тази връзка поддържа, че неправилно съдът е приел, че ответницата е владяла имота като съсобственик и е трябвало да прекъсва владението на останалите съсобственици, а тя не е прекъснала владението на ищците Е. В. Х. и Я. С. Х.; че ответницата е признала, че ползва имота на негодно правно основание; че делото на братя Ч. прекъсвало давностното й владение спрямо ищците по настоящото дело; че ищците имат право да претендират от ответницата и частите от имота, придобити по наследство от Н. Х..

Излага съображения, че ответницата е закупила имота от Н. Х., с която не е в родствена връзка, като от момента на сделката през 2004 г. упражнява фактическа власт върху имота на основание, изключващо владението на друго лица, в т.ч. на ищците. Горното е поддържала и пред всички инстанции по делото на братя Ч., по което с решение на СГС от 01.12.2012 г. е прието, че Н. Х. е собственик на целия имот и е отхвърлен искът на братя Ч., като едва с решение на ВКС от 21.06.2013 г. е прието, че имотът е бил СИО на Н. Х. и нейния съпруг и че Ч. имат дял в съсобствеността. Поддържа, че никога не е признавала да е съсобственик с братя Ч. или с други лица, като позицията й неизменно е била, че единствен 2 собственик на имота е била праводателката й Н. Х..

Жалбоподателката твърди, че братя Ч. са предявили установителен иск за собственост срещу нея и праводателката й Н. Х., след смъртта на която като правоприемник в процеса е конституиран синът й В.Х., а след обявяване на смъртта му – като ответници са конституирани наследниците му – В.Х., Е.

Х. и Я. Х.. Предмет на това дело е било правото на собственост на братя Ч., а не идеалните части на Е. Х. и Я. Х., като последните не са предявявали никакви искове срещу В. Т. в делото на братя Ч.. Въз основа на изложеното жалбоподателката счита, че делото на братя Ч. прекъсва давностното й владение само за техните идеални части, но не и за тези на Е. Х. и Я. Х..

Съсобствеността помежду им не възниква от наследяване, защото В. Т. не придобива имота по наследство.

Впоследствие В.Х. завежда срещу В. Т. гр.д. № 37925/2008 г., за да бъде признат за собственик на ид.ч. от имота, придобити по наследяване от дядо му, на когото Н. Х. е била съпруга. По това дело Е. Х. и Я. Х. не участват, тъй като не са задължителни необходими другари.

Жалбоподателката твърди, че от покупката на имота на 04.08.2004 г. е установила владение на същия, което е заявила ясно и в делото на братя Ч., като ответниците Е. и Я. Х. никога не са се опитвали да владеят и ползват имота, а претенциите си към жалбоподателката са заявили едва с исковата си молба по настоящото дело.

Счита за неправилен извода на съда, че Е. и Я. Х. имат право да претендират от В. Т. и ид.ч., придобити по наследяване от Н. Х., доколкото през 2004 г. В. Т. закупува имота от Н. Х., която почива три години след това, като сделката не е била развалена, съответно – към момента на смъртта й Н.

Х. вече се е разпоредила със своите ид.ч. от същия. Поддържа се, че В. Т. е закупила имота на 04.08.2004 г., а идеалните части на Е. и Я. Х. е придобила на 05.08.2009 г. с изтичане на 5-годишна давност, но дори да се приеме, че следва да се приложи 10-годишна давност, то същата е изтекла на 04.08.2014 г.

– преди предявяване на иска през 2017 г.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците Е. В. Х. и Я. С. Х., в който се излагат доводи за неоснователност на релевираните със същата оплаквания. Поддържа се становище за правилност на изводите на съда, че възражението на ответницата за давност е неоснователно. Изложени са съображения, че по делото се установява, че ответницата е договорила с останалите съсобственици придобиване на техните идеални части чрез покупко-продажба, като сделките са били премълчани от нея с отговора на исковата молба, въпреки че са били сключени скоро преди това. Излагат се съображения, че показанията на свидетелите Ч., както и на свидетелите на самата ответница опровергават възражението й за 3 придобивна давност, като преценката на поведението й е извършена от съда при съобразяване и на развитието на предходното исково производство, засягащо собствеността на имота. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.108 ЗС.

С исковата молба ищците Е. В. Х. и Я. С. Х. твърдят, че В.В. Х. е баща на първата и съпруг на втората, като смъртта му е обявена с влязъл в сила съдебен акт на СРС с определена дата на смъртта от 1990 г. Твърдят, че В.В. Х. е оставил наследници по закон: Я. С. Х. – съпруга, Е. В. Х. – дъщеря и В.В. Х. – син. Приживе В.В. Х. е притежавал 1/4 ид.ч. по наследяване от следния недвижим имот, находящ се в гр. София, Район „Триадица“, ул. ****, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТО с пл. № 393, вк. 72 по плана на гр. София, м.

„Кръстова вада – Южен парк“, четвърта част, с площ от 500 кв.м. при съседи по документ за собственост: улица, тупик, И.И.Т., Г.П.И., а по скица: от две страни – улица, ПИ пл. № 667, ПИ пл. № 671, заедно с построената в него ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от около 45 кв.м., състояща се от: дневна, кухня, стая, антре, входна тераса, баня – тоалетна, заедно с ГАРАЖ със застроена площ от 21 кв.м.

Ищците твърдят, че са придобили по наследяване от В.В. Х. всяка от тях по 1/12 от имота, както и че към момента на предявяване на исковете имотът се владее от ответницата В. Д. Т. и ищците нямат достъп до него.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че всяка от тях е собственик на по 1/12 ид.ч. от имота, както и да осъди ответницата да предаде на ищците владението на притежаваните от всяка от тях по 1/12 ид.ч. Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Д. Т., с който оспорва исковете. Оспорва ищците да притежават идеални части от имота. Твърди, че владее имота като собственик непрекъснато и необезпокоявано повече от 16 години, в т.ч. към момента, както и че прави подобрения в същия. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание пред СРС ищците оспорват възражението за придобивна давност с твърдение, че ответницата не е манифестирала свое владение спрямо тях и останалите сънаследници.

Твърдят, че през 2018 г. тя е заплатила на братята А. и Н. Ч. парични суми по банков път за придобиване на техните ид.ч. от имота, а на 15.11.2016 г. е сключила договор за покупко-продажба на 1/12 ид.ч. от имота от В.В. Х., както и че с влязло в сила решение от 13.01.2010 г. по гр.д. № 11122/2005 г. на СРС, ГО, 28 състав правата на наследниците на Н. Х. по отношение на спорния 4 имот са установени със СПН в отношенията с ответницата В. Д. Т. по исковете на А. и Н. Ч.. В първото по делото открито съдебно заседание пред СРС е допуснато уточнение на исковата молба, а именно – че ищците претендират установяване на собствеността и предаване на владението от ответницата на:

3/24 ид.ч. за Е. В. Х. и 1/24 ид.ч. за Я. С. Х..

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том II, рег. № 6220, дело № 301/2004 г. от 04.08.2004 г. Н. Б. Х. продава на В. Д. Т. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, Район „Триадица“, ул. ****, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТО с пл. № 393, вк. 72 по плана на гр. София, м. „Кръстова вада – Южен парк“, четвърта част, с площ от 500 кв.м. при съседи по документ за собственост: улица, тупик, И.И.Т., Г.П.И., а по скица: от две страни – улица, ПИ пл. № 667, ПИ пл. № 671, заедно с построената в него ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от около 45 кв.м., състояща се от: дневна, кухня, стая, антре, входна тераса, баня – тоалетна, заедно с ГАРАЖ със застроена площ от 21 кв.м. Със същия нотариален акт продавачът си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване на имота.

Безспорно е между страните, че към момента на завеждане на иска 23.02.2017 г. процесният имот се владее от ответницата В. Д. Т..

По делото е представен акт за женитба № 2040/28.05.1943 г. на В.В.

Х. и Н. Б. Х..

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, том VII, дело № 1110/1955 г. от 25.04.1955 г. Н. Б. Х. е придобила собствеността на част от нива в м. „Кръстова вада“, идентична с имот пл. № 393, кв. 72 по плана на гр. София, м. „Кръстова вада– Южен парк“, четвърта част.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, В.В. Х. е починал на 21.02.1981 г., с наследници по закон: Н. Б. Х. – съпруга, починала на 19.01.2007 г., Л.В.Ч. – дъщеря, починала на 14.07.1979 г. (преди наследодателя), с наследници по закон: А. И. Ч. и Н. И. Ч. – синове, и В.В. Х.