Решение № 274 от 11.09.2024, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. гр. Лом, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. А.а Миронова при участието на секретаря Румяна Д. А.а Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. А.а Миронова Гражданско дело № 20231620101544 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорни искове за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявени обективно съединени искове от «ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ» АД, ЕИК № ********, представлявано от А.

А., изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ф. И., адрес: гр.

********, срещу Е. Б. К., ЕГН **********, с посочен адрес в гр. София, за установяване дължимост на неплатена стойност на консумирана топлинна енергия, за което има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ „Топлофикация София” ЕАД посочва, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

По заявление от 27.04.2023 год., по ч.гр.д. № 1034/2023 год. на ЛРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата.

Тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта, за ищеца е възникнал интерес от предявяването на настоящите установителни искове.

Съгласно действащите за процесния период ОУ на ищеца, ответникът е длъжен да заплаща месечните суми за топлинна енергия.

Твърди се, че за процесния период – м. Май, 2020 – м. Април, 2022 год. ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен за адрес: ******** и не е погасил задължението си.

Сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата е сключила договор за услугата дялово разпределение с третото лице-помагач 1 на страната на ищеца «Т. С.» ЕООД, ЕИК ********.

Сумите за топлоенергия за процесния период ищецът изчислявал по прогнозни данни, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки, от третото лице-помагач на страната на ищеца.

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сума в общ размер 2757,18 лв., от които:

- 2400,18 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода м. Май, 2020 год. – м. Април, 2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.04.2023 год. до изплащане на задължението,

- 283,61 лв. – мораторна лихва за забава върху сумата за ТЕ за периода от 15.09.2021 год. до 03.04.2023 год.,

- сума за дялово разпределение (ДР) в размер на 61,84 лв. – главница за периода от м. Май, 2020 год. до м. Април, 2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.04.2023 год. до изплащане на задължението и - 11,50 лв. – лихва върху главницата за ДР от 16.07.2020 год. до 03.04.2023 год., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /27.04.2023 год./, до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

В отговора си ответникът на първо място прави възражения нередовност на исковата молба поради неясен петитум. Счита, че претендираните вземания не са индивидуализирани. Евентуално счита исковете за недоказани, тъй като не се установяват от ангажираните от ищеца писмени доказателства съществени елементи – наличието на облигационна връзка между страните, изпълнение от страна на ищеца, размерът на претенцията, установен чрез правилно отчитане на потребената енергия. Счита, че ищецът не доказва някога да е отчитал показанията на уредите за топлинно измерване, нито да му е бил отказван достъп до имота.

Счита, че делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на исковете, а евентуално – те да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.

Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството «Т. С.» ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********.

В заключителното открито съдебно заседание ищецът

ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ ЕАД не се представлява. Представена е писмена молба, в която чрез пълномощник не възразява делото да се разгледа 2 в негово отсъствие, поддържа исковата претенция по основание и размер.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Т. С.

ЕООД, гр. София, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество. Представя изисканите писмени доказателства.

Ответникът Е. Б. К. се явява лично оспорва исковете като неоснователни по съображенията, изложени в писмения отговор, които конкретизира и в писмено становище – липса на данни за сключен между страните договор, по който ищецът да е изправна страна. Не претендира разноски.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По ч.гр.д. № 1034/2023 год. по описа на ЛРС, е издадена, Заповед № 704/20.06.2023 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника Е. Б. К., за сумата 2757,18 лв., от която: - 2400,00 лв., - главница, представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода м. Май, 2020 – м. Април, 2022 год., 283,61 лв. – лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 – 03.04.2023 год., за дялово разпределение: 61,84 лв. – главница за периода м. Май, 2020 – м. Април, 2022 год. и 11,55 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 – 03.04.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаването на заявлението – 27.04.2023 год. до окончателното изплащане и 105,14 лв. разноски, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е в заповедта, че вземането произтича от задължения за ползвана и незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м. Май, 2020 – м. Април, 2022 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

********, с абонатен № 347887, инсталация 4000344465.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника на 29.06.2023 год. /видно от отбелязването на съобщението/, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК той е подал Възражение от 13.07.2023 г. /видно от вх.печати/ и съдът е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е връчено на заявителя, ищец в настоящото производство на 31.07.2023 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на 25.08.2023 год./

Установява се от писмените доказателства, представени от ищеца, че:

С писмо от 19.09.2019 год. Кметът на столичен район ******** е уведомил Топлофикация ЕАД София, че за адрес: ******** в архива на районната администрация няма сключен договор с Е. Б. К..

3

Същото се установява и от Удостоверение от 23.07.2015 год., издадено от същата общинска администрация.

С писмо от 04.11.2022 год. Изп. директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ е уведомил Топлофикация ЕАД София, че за адрес: ******** в архива на отдел „Жилищен фонд“, Дирекция „Управление на собствеността“ при ИА ВКВПД не се съхранява продажна преписка и не може да бъде предоставен документ за продажба на имота.

От приложената към заповедното производство по ч.гр.д. № 1034/2023 год. на ЛРС, към което е приложено ч.гр.д. № 22210/2023 год. на СРС справка НБД се установява, че отв. Е. К. е с регистриран постоянен адрес: ******** от 02.02.2005 год.

В Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ******** за таксуване на топлинна енергия апартаменти (л. 23), съставен неясно от кого и кога, ответникът Е. Б. К. фигурира под № 3 като „собственик“.

На 27.08.2002 год. между третото лице-помагач Т. С.

ЕООД и третото лице П.П. Б., представител на етажната собственост с адрес:

******** е сключен договор за отчитане на топлоенергия.

На 03.06.2020 год. е сключен Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от ЗЕ, между ищеца и третото лице-помагач.

В приложеният Списък на етажните собственици ответникът фигурира под № 4.

В Обща фактура № 1014122969/31.07.2021 год., с посочена общо сума за плащане в срок до 14.09.2021 год. – 1333,60 лв., за периода 01.05.2020 – 30.04.2021 год.

От заключението на вещото лице А. В. Г., изготвил допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза, приета като обективна, всестранна и пълна, се установява, че отчетните данни на топломера съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури, издадени от ищеца за процесния период.

Вещото лице е установило, че за отчетния период м. Май, 2020 – м.

Април, 2022 год. се съдържат данните за общия разход на абонатната станция, както и за процесния имот с пълен отопляем обем от 223 куб.м.

След дяловото изравняване задължението е в размер на 2432,25 лв.

Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са изчислени при спазване нормативната уредба в областта на енергетиката, в т.ч. ЗЕ, ОУ на ищеца, одобрени от КЕВР и Наредба № 16-334/2007 год.

Монтираният в абонатната станция топломер е бил преминавал периодични метрологични проверки съгл. Закона за измерванията на всеки две години, съответно през м. 07.2019, м. 12.2021 и на 03.12.2021 год.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че общият топломер е изряден и отчитането е коректно.