Решение № 4069 от 05.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4069 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Въззивно гражданско дело № 20231100508199 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 6822 от 02.05.2023 г., постановено по гр. д. № 26143 по описа за 2022 г. на СРС, 163 състав, е осъден „С.Б. БГ“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на ОБЩИНА П., ЕИК ******* следните суми: 1) дължими суми за ел. енергия в общ размер на 3745,67 лв. – 472, 56 лв. по фактура № **********/12.8.2021 г. за период 1.7.2021 г.-31.7.2021 г.; 539,94 лв. по фактура № 0000003295/20.10.2021 г. за период 1.9.2021 г.-31.9.2021 г.;

859,45лв. по фактура №0000003354/23.11.2021 г. за период 1.10.2021 г.31.10.2021 г.; 755,27лв. по фактура № 0000003395/17.12.2021 г.за период 1.11.2021 г.-30.11.2021 г.; 637,55 лв. по фактура № 0000003451/27.1.2022 г. за период 1.12.2021 г.-31.12.2021 г.; 480, 90лв. по фактура № 0000003492/21.2.2022 г. за период 1.1.2022 г.-31.1.2022 г., и лихва за забава в общ размер на 158,05 лв., изчислена за съответният период с натрупване (капитализиране), считано от 1.7.2021 г. до момента на завеждане на исковата молба в съда на 18.5.2022 г.; 2) дължими суми за ВиК услуги в общ размер на 179, 72 лв. – 32,99 лв. по фактура № 0000003317/2.11.2021 г. за период 16.8.2021 г.-16.9.2021 г.; 31, 32лв. по фактура № 0000003325/4.11.2021 г. за период

16.9.2021 г.-15.10.2021 г.;

107,17лв. по фактура

№

0000003372/6.12.2021 г. за период 15.10.2021 г.-15.11.2021 г.; 3,30лв. по фактура № 0000003410/20.12.2021 г. за период 15.11.2021 г.-15.12.2021 г.;

4,94 лв. по фактура № 0000003483/14.2.2022 г. за период 15.12.2021 г.24.1.2022 г., и лихва за забава в общ размер на 7,89 лв., изчислена за 1 съответния период с натрупване (капитализиране), считано от 16.8.2021 г. до момента на завеждане на исковата молба в съда на 18.5.2022 г., на основание чл. 79 във вр. с чл. 232, ал. 2, във вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и по силата на Договор за наем № 161 от 4.8.2020 г.

С решението са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете за следните суми: 1) сумата от 6408,00 лева, представляваща дължими наемни вноски по договор за наем от 4.8.2020 г. за месец август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г. и за месец януари 2022 г., за което са издадени фактури № 0000003187 от 4.8.2021 г., № 0000003243 от 2.9.2021 г., № 0000003280 от 6.10.2021 г., № ********** от 5.11.2021 г., № 0000003371 от 6.12.2021 г. и № 0000003454 от 31.1.2022 г., и сумата от 356, 29 лв., представляваща мораторна лихва за съответния период, считано от 4.8.2021 г. до 18.5.2022 г.; 2) дължими суми за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 8615, 60 лв. – първа вноска в размер на 4307, 80 лв. по фактура № 0000003129 от 1.7.2021 г. и втора вноска в размер на 4307, 80 лв. по фактура № 0000003296 от 20.10.2021 г. за периода от 1.1.2021 г. до 31.12.2021 г., и лихва за забава в общ размер на 595, 96 лв., изчислена за съответния период с натрупване (капитализиране), считано от 4.8.2021 г. до момента на завеждане на исковата молба в съда на 18.5.2022 г.

С решението е осъден „С.Б. БГ” ЕООД, ЕИК ******* да заплати на ОБЩИНА П., ЕИК ******* сумата в размер 435, 04 лева, представляваща сторените от ищеца разноски пред СРС по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

С решението е осъдена ОБЩИНА П., ЕИК ******* да заплати на „С.Б.

БГ” ЕООД, ЕИК ******* сумата от 796, 12 лева, представляваща сторените от ответника разноски пред СРС по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу решението в частта, с която исковете са отхвърлени, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – ОБЩИНА П., ЕИК *******, който го обжалва с оплаквания за неправилност и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че възраженията на ответника за недължимост на наемите са доказани, защото за спорния период са събрани доказателства, че по административен ред са били наложени противоепидемични мерки за период 1.8.2021 г.-31.3.2022 г., като в този период не се е допускала публика или е била ограничена до 50% от капацитет на спортна зала. Излага, че въпреки въведение противоепидемични мерки, по делото било доказано, че ползването на залата е продължило за тренировки, като никъде в договора не било посочено, че ползването е само за мероприятия пред публика.

Поддържа, че ответникът не е основал защитата си на т. 7.7 от договора за наем, а на обстоятелството, че покривът на сградата капел и това я правело неизползваема. Сочи, че за ТБО са представени фактури и извлечение от счетоводните книги на общината, които документи доказвали размера на задължението, а дължимостта му се установявала от приложимата нормативна уредба и договора за наем. Поради изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и да 2 бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата на ищеца – „С.Б. БГ” ЕООД, ЕИК ******* – ответник в първоинстанционното производство, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Счита доводите в жалбата за неоснователни. Поддържа, че за процесния период е бил приложим чл. 7.7 от договора за наем, на което обстоятелство се е позовал още с отговора на исковата молба. Излага, че видно от договора за наем, предназначението на наетия обект било за спортна зала, като наемателят се бил задължил да го използва с посоченото предназначение. Предвид изложеното счита, че въведените мерки през процесния период се отнасяли до наетия обект. Излага, че от събраните по делото доказателства се установявало, че процесният имот не е бил предаден от наемодателя в състояние, което отговаря на ползването, за което е нает.

Поддържа, че при сключването на договора, течът на покрива и неработещата климатизация са били неустановими от наемателя при обикновено внимание.

Счита, че отговорността на наемодателя в този случай не отпада, съобразно разпоредбата на чл. 230, ал. 3 ЗЗД. Поддържа, че на основание чл. 230, ал. 2, предл. второ ЗЗД наемателят може да иска да бъде освободен от задължението да заплаща наемната цена за времето, през което вещта е била неизползваема. Счита, че не дължи ТБО, тъй като по отношение на наетия имот не се извършва услугата в този размер. Излага, че наемателят ползвал само част от имота, като паркингът пред залата и ВИП зоната в залата се ползвали от общината, а и през процесния период ответникът не бил генерирал отпадъци. Поддържа, че ищецът не доказал да е извършвал сочената услуга през процесния период, нейния обем и начин на формиране на претендирания размер. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Решението в частта, с която предявените от ищеца искове са уважени, е 3 влязло в сила като необжалвано.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на СГС намира следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.

Първоинстанционното производството е образувано по искова молба (уточнена с молба от 25.07.2022 г.) на ОБЩИНА П., ЕИК ******* срещу „С.Б. БГ” ЕООД, ЕИК ******* за осъждане на ответника да плати на ищеца:

1) сумата от 6408,00 лева, представляваща дължими наемни вноски по договор за наем от 4.8.2020 г. за месец август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г. и за месец януари 2022 г. и сумата от 356, 29 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за съответния период, считано от 4.8.2021 г. до 18.5.2022 г.; 2) сумата от 12576, 99 лв., представляваща общ размер на задълженията за ел . енергия, ВиК услуги и такса битови отпадъци, за наетия обект, от които: дължими суми за ел. енергия в общ размер на 3745,67 лв. за периода 1.7.2021 г. 31.1.2022 г., и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава в общ размер на 158,05 лв., изчислена за съответният период с натрупване /капитализиране/, считано от 1.7.2021г. до подаване на исковата молба в съда на 18.5.2022 г.; дължими суми за ВиК услуги в общ размер на 179, 72 лв. за период 16.8.2021 г.- 24.1.2022 г., и лихва за забава в общ размер на 7,89 лв., изчислена за съответния период с натрупване /капитализиране/, считано от 16.8.2021 г. до подаване на исковата молба в съда на 18.5.2022 г.; дължими суми за такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер на 8615, 60лв. първа вноска в размер на 4307,80 лв. по фактура №0000003129/1.7.2021 г. и втора вноска в размер на 4307,80 лв. по фактура №0000003296/20.10.2021 г. за периода от 1.1.2021 г. до 31.12.2021 г., и лихва за забава в общ размер на 595,96 лв., изчислена за съответния период с натрупване /капитализиране/, считано от 4.8.2021 г. до подаване на исковата молба в съда на 18.5.2022 г.

Ищецът, твърди, че с ответника имат сключен договор за наем от 4.8.2020 г., по силата на който на ответника, в качеството му на наемател, е бил предоставен за временно възмездно ползване следния недвижим имот самостоятелен обект в сграда, обособена в сграда с идентификатор *** по КККР, област Пловдив, община П., гр. П., ул. ******* № 21. Поддържа, че размерът на наемната цена бил 1068, 00 лв. (с ДДС), в която не били включени разноските, свързани с експлоатацията и ползването на имота. Наемателят, съгласно предвиденото в договора, следвало да заплаща и консумативните разходи - за ел.енергия, вода, такса битови отпадъци, застраховка, в 10-дневен срок срещу представена фактура от ищеца.

Поддържа, че считано от май 2021 г., ответното дружество било в неизпълнение, поради което с писмо с изх. №279-(1)/8.2.2022 г. уведомил ответника, че прекратява договора за наем едностранно. От своя страна, ответното дружество му предало обратно владението върху имота, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 24.2.2022 г. Посочва, че с предоставената от ответника депозитна сума ищецът, в качеството си на 4 наемодател, приспаднал дължимите наемни вноски за месец юни и юли 2021 г.

Ответникът, в рамките на законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с писмен отговор оспорва предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани. Признава, че между страните бил сключен процесния договор за наем на 4.8.2020 г., както и съдържанието на същия, че договорът бил прекратен от наемодателя, считано от 1.2.2022 г., както и че имотът е предаден обратно с нарочен протокол от 24.2.2022 г. Поддържа, че наемодателят не е предал вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. Оспорва дължимост на наемните вноски за процесните месеци, тъй като през този период ответното дружество не е могло да ползва по предназначение наетия обект, тъй като е имало непрекъснат теч от покрива, климатичната инсталация не е работела, и е имало проблеми с осветлението.