Решение № 76 от 26.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велико Търново, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20234001000004 по описа за 2023 година С Решение № 52/21.11.2022 год. по т. д. № 32/2022 год. Габровският окръжен съд отхвърлил предявения от „Кейсием“ ЕООД – гр. София срещу Едноличен търговец с фирма „Проектстрой - П. П.“ – гр. Габрово иск по чл. 82 във вр. с чл.

79 от ЗЗД за заплащане на сумата 28 196.55 лв., представляваща имуществена вреда от непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 366/17.08.2020 г. поради непредаване на оригинала на данъчната фактура от ответника на ищеца в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2022 г., до окончателното плащане.

Осъдил „Кейсием“ ЕООД да заплати на ЕТ с фирма „Проектстрой - П. П.“ сумата 1 400 лв. разноски по делото.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца „Кейсием“ ЕООД чрез пълномощника адв. С. К.. Счита решението за неправилно, постановено в противоречие със събраните в хода на делото доказателства и императивните разпоредби на закона. Съдът е изяснил относимите факти и обстоятелства, найвече непредаването на издадената данъчна фактура от ответника на ищеца, но е достигнал до грешни изводи относно правната квалификация на иска, уговорката на чл. 7 от споразумението и настъпилата вреда за ищеца, намираща се в 1 причинна връзка с бездействието на ответника. Изложени са подробни съображения по всяко от оплакванията, както и по отношение на полагането на дължимата грижа съгласно чл. 79, ал. 7 от ППЗДДС. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. К..

В писмения си отговор въззиваемият П. Т. П., в качеството му на ЕТ с фирма „Проектстрой - П. П.“, чрез пълномощника адв. И. Х. оспорва жалбата.

Първоинстанционното решение не страда от посочените в жалбата пороци и не са налице основания за неговата отмяна. Дадената от съда правна квалификация е правилна. Уговорката на чл. 7 от споразумението е неотносима към реда за предаване на процесната данъчна фактура. Не е налице причинна връзка между поведението на ответника и нереализираното право на ищеца. Фактурата е била предадена на ищеца веднага след нейното издаване. Той не е положил грижата на добър търговец. Позовава се на чл. 83, изр. 2 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли жалбата. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се оспорва от пълномощника адв. Х..

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата си молба ищецът „Кейсием“ ЕООД твърди, че на 27.04.2020 г. сключил с ответника ЕТ „Проектстрой - П. П.“ Споразумение за сключване в срок до 15.08.2020 г. на договор за покупко-продажба на недвижими имоти и извършване на СМР, по което заплатил на ответника сумата 33 249.11 лв.

(левовата равностойност на 17 000 евро), за което е издадена данъчна фактура. По вина на ответника не бил сключен предварителен договор. На 14.08.2020 г. между страните е сключен окончателен договор с нотариален акт, при цена в размер на 202 428.41 лв. с ДДС. Съгласно уговореното, след приспадане на сумата 33 249.11 лв. остатъкът се заплаща на два пъти: 149 621 лв. – в срок от 2 работни дни от представяне на удостоверение за тежести и 19 558.30 лв. в срок от 5 дни от получаване на разрешение за ползване. Разрешението е получено от „Кейсием“ ЕООД на 18.10.2021 г., който на същата дата е заплатил остатъка от 169 179.30 лв.

На 28.10.2021 г. ищецът получил по електронна поща сканирано копие на оригинала на данъчна фактура № 366/17.08.2020 г. за сумата 169 179.30 лв., от които данъчна основа 140 982.75 лв. и ДДС в размер на 28 196.55 лв. Фактурата е 2 издадена след подписване на нотариалния акт, но ответникът-продавач не е предал оригинала й, нито е уведомил ищеца за издаването й. Ищецът научил за фактурата на 28.10.2021 г., когато вече е бил изтекъл законоустановеният срок за приспадане на данъчен кредит. Изискал обяснения от П. П. и по електронна поща получил отговор, че фактурата е била предадена още през м. август 2020 г.

Поканил търговеца да изпрати оригинала, но получил отговор, че фактурата вече е предадена. Ищецът твърди, че не е получавал оригинала на фактурата преди 28.10.2021 г. Позовава се на чл. 7 от споразумението и чл. 29.2. от предложения от ответника и подписан само от управителя на ищцовото дружество предварителен договор, че всички уведомления между страните следва да бъдат в писмен вид и да се изпращат по препоръчана поща или с куриер с обратна разписка. Фактурата е включена в дневника за покупки на „Кейсием“ ЕООД за м. октомври 2021 г. и в справка-декларация по ЗДДС за същия период, като е бил приспаднат данъчен кредит в размер на 28 196.55 лв. НАП е извършила проверка и е установила, че са изтекли сроковете за приспадане на данъчният кредит, след което „Кейсием“ ЕООД подало нова коригирана справка-декларация, в която фактурата не е включена и е възстановило на НАП неправилно приспаднатия данъчен кредит в размер на 28 196.55 лв. Твърди, че по вина на ответника, поради непредаване оригинала на данъчна фактура № 366/17.08.2020 г. е загубил правото на приспадане на данъчен кредит и по този начин е претърпял вреда в размер на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 196.55 лв.

Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът П. Т. П., в качеството му на ЕТ с фирма „Проектстрой - П. П.“, е оспорил исковете. Заявил, че споразумението от 27.04.2020 г. няма характер на предварителен договор и клаузата на чл. 7 е неприложима. Правото на собственост върху имота е прехвърлено с нотариален акт на 14.08.2020 г. Издадени са фактури при спазване на законовия срок и правила, и същите са предадени на ищеца. Фактура № 366/17.08.2020 г. е издадена в срока по чл. 114 от ЗДДС и чл. 6 от ЗСч и е предадена на ищеца „на ръка“ през м. август 2020 г. веднага след изповядване на сделката. Тя е включена в дневника за продажби на търговеца и в справката-декларация за съответния период. По нея е ползван и данъчен кредит. Страните не са уговорили начин за предаване на фактурата. На датата на изповядване на сделката е издадена фактура № 5363/14.08.2020 г., която също е връчена на купувача. С оглед на това, не може да бъде прието твърдението, че ищецът е узнал за издаването на фактурата едва на 3

28.10.2021 г. На тази дата е изпратено по електронна поща само сканирано копие на оригиналната фактура, което продавачът съхранява в информационната си система. Липсва причинена на ищеца вреда от ответника. Погасеното право на приспадане на данъчния кредит по фактурата е заради неспазен срок по чл. 72, ал.

1 от ЗДДС, което не е в резултат от неизпълнение на договорно или законово задължение от страна на ответника.

В допълнителната искова молба и в отговора на допълнителната искова молба страните са поддържали първоначално заявените факти и обстоятелства.

Установено по делото е следното от фактическа страна:

На 27.04.2020 г. между П. Т. П., в качеството му на ЕТ „Проектстрой - П. П.“ като „продавач“ и „Кейсием“ ЕООД като „купувач“ е сключено споразумение, по силата на което в срок до 15.08.2020 г. купувачът се задължава да сключи с продавача договор за покупко-продажба на конкретно описани недвижими имоти и извършване на СМР. Купувачът се е задължил да заплати на продавача в 2дневен срок от подписване на споразумението сумата 17 000 евро депозит.

Страните са уговорили подписване на предварителен договор, по който депозитът ще се счита за част от продажната цена (чл. 4). Съгласно чл. 7 всички уведомления по споразумението следва да бъдат в писмен вид и да бъдат изпращани на адресите, посочени в него, с препоръчана поща или по куриерска фирма с обратна разписка или с нотариална покана.

На 28.04.2020 г. ЕТ „Проектстрой - П. П.“ издал фактура № 314/28.04.2020 г. за сумата 33 249.11 лв. с ДДС депозит по споразумението. Фактурата е изпратена от продавача на купувача по електронна поща.

Изготвен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на СМР, който не е подписан от страните.

На 14.08.2020 г. с Нотариален акт № 148, том VIII, рег. № 17122, дело № 1347/2020 г. продавачът П. Т. П., в качеството му на ЕТ „Проектстрой - П. П.“ продал на купувача „Кейсием“ ЕООД недвижимите имоти за сумата 202 428.41 лв. с ДДС, от която: сумата 33 249.11 лв. е получена от продавача преди подписване на акта, сумата 149 621 лв. ще получи по банкова сметка в 2-дневен срок от издаване на удостоверение за вещни тежести, а остатъкът от 19 558.30 лв.

– по същата банкова сметка, в 5-дневен срок от получаване на разрешение за ползване на имотите.

По делото е представена фактура № 366/17.08.2020 г., издадена от продавача на купувача за сумата 169 179.30 лв., от които 140 982.75 лв. и 28 196.55 лв. ДДС.

4

Основанието за издаване е посоченият по-горе нотариален акт.

С покана от 11.03.2022 г., НАП – ТД – гр. София е изискала от „Кейсием“ ЕООД да отстрани констатираните несъответствия в справка-декларация по ЗДДС за периода 01-31.10.2021 г., конкретно – относно фактура № 366/19.10.2021 г.

Посочено е, че датата на издаване на фактурата е 17.08.2020 г. и съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчния кредит в размер на 28 196.55 лв. е следвало да бъде упражнено в данъчния период, в който е възникнало данъчното събитие или в един от следващите 12 данъчни периода. С оглед на това, че срокът е пропуснат от дружеството, отправена е покана за коригиране на декларацията.

Видно от преводно нареждане от 21.03.2022 г., „Кейсием“ ЕООД е възстановило на НАП сумата 28 196.55 лв. приспаднат данъчен кредит по фактурата.

От приложената по делото кореспонденция, вкл. и по електронна поща, се установява, че по искане на „Кейсием“ ЕООД, на 28.10.2021 г. продавачът е изпратил по електронна поща сканирано копие на фактура № 366/17.08.2920 г.

Купувачът е изискал от продавача предаване на фактурата на хартиен носител, но това не е направено, тъй като, според отговора на продавача, фактурата е предадена още през м. август 2020 г.

Като свидетел по делото е разпитан И. Л. И.ов, който е работил като главен счетоводител в ЕТ „Проектстрой - П. П.“ от м. май 2019 г. до м. януари 2021 г.

Заявява, че е издал фактурата. Знае за случая, защото бил интересен – издадена фактура за капаро и след това при сключване на сделката. Както и друг път, предал фактурата на П. П.. Не е присъствал при предаването. Не знае на кой служител на „Кейсием“ ЕООД е предадена фактурата. Не е имало случай, в които П. да не е предал документ, когато трябва. Фирмата съхранявала и копия на фактурите, такава била практиката.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 28 196.55 лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба в резултат от непредаване на оригинала на данъчна фактура № 366/17.08.2020 г. в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и невъзможността да ползва данъчен кредит по нея в размер на исковата сума.

Претендира и законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Искът е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от 5 първостепенния съд. Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на обжалваното решение и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

На първо място, неоснователни са доводите на жалбоподателя за дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация на предявения иск. В исковата си молба ищецът е описал подробно задълженията на ответникапродавач по чл. 7 от сключеното между страните споразумение от 27.04.2020 г. и в чл. 29.2. от предварителния договор всички уведомления по тях да бъдат в писмен вид и да бъдат изпращани с препоръчана поща или с нотариална покана. Изложил е твърдения за неизпълнение на това задължения от страна на ответника и за настъпилите в резултат на това вреди за него в размер на непризнатия данъчен кредит по издадената фактура, а искането е за обезщетяване на тези вреди. С оглед на това, правилен е изводът на първостепенния съд, че претенцията се основава на договорна отговорност за претърпени вреди – чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а не за отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД за непозволено увреждане.