Определение № 656 от 23.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. В., 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ мл. съдия ДМН. като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500445 по описа за 2026 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 413, ал. 1 от Образувано е по подадена частна жалба от длъжника “АФ” АД, ЕИК :

***, със седалище в град С. и адрес на управление: ж.к. „И. В.“, ул.

***,представлявано от Изпълнителния директор ЦК, чрез пълномощника ст. юрисконсулт И. Н. Срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 913/26.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. 1159/2026 г., по описа на РС- Б., в частта за разноските по същата.

Счита, че адвокатското възнаграждение на представляващия заявителя адвокат в размер на 204.50 евро (двеста и четири евро и 50 евроцента) е в прекомерен размер,

Твърди се, че съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, възнаграждението за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение се определя по правилата на ал. 2 на чл.7 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Претендираната сума по ч.гр.д. 1159/2026 г., по описа на РС-Б. е в размер под 1000 лева/ 511.29 евро, следователно адвокатското възнаграждение по това заповедното производство следва да е в размер не по-голям от 200 лв./ 102.26 евро. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение, трябва да е справедлив и обоснован, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, на вложените усилия.

Сочи, че проведеното заповедно производство не е било с фактическа и правна сложност. Подаването на бланкови документи без явяване в съдебно заседание и без фактическа сложност не изисква висока професионална квалификация, която да оправдае високи размери на възнаграждението.При типизирани производства с изобилна съдебна практика положеният труд е минимален и възнаграждението следва да бъде редуцирано до символичен 1 или минимален размер.В практика на СЕС е прието, че съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което дори може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМАВ ( в този смисъл е дело С-427/16 на СЕС). Съгласно диспозитИ. на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски, когато установи, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101. параграф 1.

Счита, че претендираното адвокатско възнаграждение е не само прекомерно, но съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о.. съставлява явна злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

Твърди се , че липсват категорични доказателства за уговорена между страните безплатна правна помощ именно по конкретното производство. В редица свои актове СГС (напр. Определение № 8758 от 20.04.2026 г. на СГС) приема, че представеният договор за правна защита и съдействие не може да послужи като доказателство за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, ако той има бланкетен характер и в него липсват индивидуализиращи белези на правния спор.

Въз основа на изложеното, моли Съда да постанови определение, с което да приеме, че претенцията за адвокатско възнаграждение съставлява явна злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК (съгласно Определение № 174/26.04.2021 г. на ВКС и Решение № 6458 от 28.10.2025 г. по в. гр. д. № 13678 / 2024 г. на СГС) и откаже изцяло присъждането на такова възнаграждение, или да измени и намали присъденото адвокатско възнаграждение до справедлив размер, не по-голям от 200 лв. / 102.26 EUR Окръжният съд, като се запозна с материалите по делото, намира, че производството по частната жалба е изначално процесуално недопустимо по следните съображения:

От данните по делото се установява, че срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок е подадено възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК. В изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил установителен иск за вземането си по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, по който е образувано гр. д. № 20265330106823 по описа за 2026 година по описа на Районен съд-П., което производство е висящо.

При предявен иск по чл. 422 от ГПК, производството по частната жалба срещу разноските в заповедното производство, депозирана на основание чл. 413, ал.

1 ГПК, е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес за жалбоподателя.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по предявения иск по чл. 422 ГПК се произнася окончателно по дължимостта на 2 разноските, направени в заповедното производство, като разпределя отговорността за тях съобразно крайния изход на исковия спор.

Поради това законът не предвижда възможност за самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл. 413 ГПК върху разноските по заповедното производство, когато самото вземане е предмет на висящ исков процес. Тази теза се споделя изцяло в трайната и последователна практика на Върховния касационен съд. В Определение № 367 от 06.07.2015 г. по ч. т. д. № 719/2015 г. на II ТО на ВКС изрично е прието, че определението на съда, с което се разглежда частна жалба по чл. 413 ГПК след предявяването на иска по чл. 422 ГПК, се явява недопустимо. Исковият съд е единственият компетентен да определи окончателно отговорността за разноските в заповедното производство с оглед на крайния изход на спора. В същия смисъл са и Определение № 524 от 14.10.2014 г. по ч. т. д. № 2368/2014 г. на I ТО на ВКС, Определение № 756 от 21.11.2014 г. по ч. т. д. № 2736/2014 г. на I ТО на ВКС и Определение № 291 от 20.05.2015 г. по ч. т. д. № 896/2015 г. на II ТО на ВКС.

След като отговорността за разноските от заповедното производство ще бъде окончателно разрешена от исковия съд с решението по чл. 422 ГПК, за длъжника липсва правен интерес от провеждането на самостоятелно производство по чл. 413 ГПК пред настоящата инстанция.

Всички възражения срещу размера или дължимостта на разноските (включително възражения за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК) длъжникът следва да заяви и защити в производството по чл. 422 ГПК.

С оглед изложеното, образуваното пред Окръжния съд производство по частната жалба се явява недопустимо и следва да бъде прекратено, а жалбата — оставена без разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от длъжника “АФ” АД, ЕИК : ***, със седалище в град С. и адрес на управление: ж.к. „И. В.“, ул.

***,представлявано от Изпълнителния директор ЦК, чрез пълномощника ст. юрисконсулт И. Н. частна жалба Срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 913/26.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. 1159/2026 г., по описа на РС- Б., в частта за разноските по същата.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 445 по описа на В.ски Окръжен съд за 2026 година.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4