Решение № 54 от 07.10.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Радомир, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В.М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20251730200159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./21.05.2025 г. на началник РУ в ОДМВРПерник, РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя А. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“А.“ №., ет.., ап.., общ.Радомир, обл.Перник, са наложени административни наказания по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1 000 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12 точки.

Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя - адв.Б. Б., обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло, алтернативно същото да бъде изменено по съобръжения подробно изложени в жалбата.

Наказващият орган- началник РУ към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, редовно призован е изпратил представител, гл.юрисконсулт З. В. с пълномощно предствено в съдебно заседание, като поддържа становището, че наказателното постановление е законосъобразно и основателно и моли съда да намали наложената санкция като потвърди наказателното постановление със съответното изменение съобразно установените обстоятелства. В съпроводителното писмо наказващия орган е изразил писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено, както и ако се претендират разноски за адвокатско или 1 юрисконсултско възнаграждение и заплатеното от другата страна възнаграждение е над определения в чл.18 от Наредба № . от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли съда, при констатирана основателност на жалбата, да приеме, че същото е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, адвокатското въжнаграждение да бъде намалено до посочения в цитираната наредба минимален размер.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт серия GA, № ./23.04.2025 г. за установяване на административно нарушение на С. Ч. К., на длъжност „старши полицай“ при ОДМВР - П., РУ - Р.. Според констатациите в същия, на 23.04.2025 г., около 07:00 часа, в гр. Р. по ул. „Ч. с посока на движение от ул. „Б.“ към ул. „У.“, жалбоподателят управлявал собственият си лек автомобил „Х. ФРВ“, с рег.номер РК.ВХ, като при извършената проверка на кръстовището на ул.

„Черковна“ с ул. „Люлякова“ се установило, че същият управлява автомобила под въздействие на алкохол в кръвта. При извършената проба с № 02983 извършена в 06:59ч., с техническо средство „Ал. Д. 7510“, с фабричен номер ARPM - 0416, уредът отчел 0,83 промила алкохол в кръвта. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер . и комплект стикери с номер А.. Към преписката е приложена еспертна справка №./08.05.2025г. възложена с талон №. и номер на стикер №А. от сектор „ПП“ при ОДМВР П., изготвена от специалист Н.Б. В. – инж.химик, съгласно която крайната концентрация на алкохол е 0,71 %., която също така е цитирана в наказателното постановление.

Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта И. С. Д. и от жалбоподателя, без възражения от последния.

В качеството на свидетел са разпитани актосъставителят С. К. и свидетеля по акта И. Д.. Актосъставителя С. К., на длъжност „старши полицай“ при ОДМВР - П., РУ - Р., завявава че се придържа към написаното в акта и потвърждава подписа си на актосъставител върху акта.

Свидетеля И. Д., завявава че се придържа към написаното в акта и потвърждава подписа си върху него.

По делото е представена Експертна справка с № 154/08.05.2025г., възложена с талон №. и номер на стикер №. от сектор „ПП“ при ОДМВР П., изготвена от специалист Николай Боянов Вецков – инж.химик.

С оглед на така установеното наказващият орган- Началник в ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, издал обжалваното наказателно постановление № ./21.05.2025 г., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1 000 лева, 2

„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и на основание Наредба N . от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12 точки.

От правна страна.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.

Същата е частично основателна по следните съображения:

За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.

Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не са издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.

В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, но наказващия орган макар и да е цитирал Експертна справка с № ./08.05.2025г., възложена с талон №. и номер на стикер №А. от сектор „ПП“ при ОДМВР П., изготвена от специалист Н. Б. В. – инж.химик, съгласно която крайната концентрация на алкохол е 0,71 %, не е преквалифицирал основанието за налагане на наказанието в наказателното постановление, а именно чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Безспорно е установено, че жалбоподателя А. И. К. е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗдВП, съгласно която на водача на пътно превозно 3 средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Наказващия орган при издаване на наказателното постановление е следвало ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с оглед крайната концентрация на алкохол (0,71%), констатирана в експертна справка №154/08.05.2025г., съгласно чл.174, ал.1, т.1 от ЗдВП, а не съгласно чл.174, ал.1, т.2 от ЗдвП.

Съгласно ТР № ./16.09.2021г. по ТД №./2020г. на ОСС на ВАС . и . колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

В горния смисъл наказателното постановление следа да бъде изменено, като бъде преквалифицирано деянието в съответствие с приложимия текст. Следва да бъдат намалени наказанията, като в съответствие с предвиденото в чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП, бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и наказание „глоба” в размер на 500 лева

По разноските.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на ОДМВР- П. сумата от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ./21.05.2025 г. на началник РУ в ОДМВР- П., РУ- Р. упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя А. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“А.“ №., ет.., ап.., общ.Р., обл.П., са наложени административни наказания по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца и на основание Наредба N . от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 12 /дванадесет/ точки., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗдвП в по-леко наказуемо нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗдвП. НАЛАГА на основание чл.174, ал.1, т.1, на А. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Р. ж.к.“А.“ №., ет.., ап.. общ.Р., обл.Перник, наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца и 4

„глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и на основание чл.6,т.1, б. „а“от Наредба N . от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 8 /осем/ контролни точки.

ОСЪЖДА А. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“А.“ №. ет.., ап.., общ.Р., обл.П., да заплати на ОДМВР – П. 80 лв. /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Административен съдПерник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5