Решение № 257 от 31.07.2020, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Враца, 31.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, троен състав, в публично заседание на 7.07.2020г./ седми юли две хиляди и двадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА

РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ТАТЯНА КОЦЕВА при секретаря Даниела Монова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм.дело № 898 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по протест на ОКРЪЖНА

ПРОКУРАТУРА ВРАЦА, предявен чрез прокурор Николай Лалов против Наредба № 2 за пожарната безопасност на територията на Община Мизия, приета с Решение № 5/24.03.2000г., изм. с Решение № 93 по Протокол № 9 от 22.05.2012г. и с Решение №135 по Протокол № 14/28.07.2016г. на Общински съвет Мизия. В протеста се сочи, че общинските съвети имат нормотворческа компетентност само в предвидените в КРБ или закон случаи. Изложени са твърдения, че в случая обществените отношения по повод пожарната безопасност са уредени на централно ниво, поради което липсва изрично основание за приемане на наредбата – порок, който според прокуратурата сочи на нейната нищожност, поради липса на нормотворческа компетентност. Отправено е искане към съда да прогласи нищожността на протестираната наредба, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. протестът се поддържа от Окръжна прокуратура Враца, чрез прокурор Вътов. Посочва се, че не са налице условията на чл.8 ЗНА, както и че не са налице неуредени обществени отношения за които ОбС може да приема оспорената наредба. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по оспорването - Общински съвет Мизия, не ангажира становище по делото.

По делото са представени писмени доказателства по опис, представляващи административната преписка по издаване на оспорения подзаконов нормативен акт.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно изискванията на чл.168 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С докладна записка на

Кмета на Община Мизия рег.№ 6100-167/08.05.2012г. до ОбС-Мизия е предложено изменение и допълнение на Наредба № 2 за пожарната безопасност на територията на Община Мизия. С Решение №93 по Протокол №9/22.05.2012г. на ОбС-Мизия са приети без изменения и допълнения така предложените нови текстове на Наредба №2 за пожарната безопасност на територията на Община Мизия. С Решение № 135 по Протокол

№14/28.07.2016г. на ОбС-Мизия е изменена и допълнена Наредбата, като изменението и допълнението на същата е въз основа на докладна записка на Кмета на Общината до ОбС-Мизия вх. № 100/21.07.2016г.

По делото е приложена

Наредба №2 за пожарната безопасност на територията на Община Мизия, приета с Решение № 5/24.03.2000г. на ОбС-Мизия, изм. и доп. с Решение № 93/22.05.2012г. и Решение № 135/28.07.2016г.

Съдебният състав приема, че се касае до оспорване на подзаконов нормативен акт с вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на повтарящи се обществени отношения в границите на съответната Община. Актът е издаден от орган на местно самоуправление и подлежи на безсрочно оспорване съобразно разпоредбата на чл.187, ал.1 АПК. Оспорването е направено, чрез протест на Окръжна прокуратура съобразно правомощията по чл.16, ал.1, т.1 АПК в защита на обществения интерес. В случая липсват доказателства, а и не се твърди, протестираната в това производство наредба да е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност в предходен момент. По изложените съображения оспорването се явява допустимо, а разгледано по същество, е и основателно по следните съображения:

В българското законодателството липсват изрично формулирани основания, които водят до нищожност на административните актове, и в частност на нормативните такива. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.

Според теорията и съдебната практика едни и същи основания могат да доведат както до унищожаемост, така и до нищожност на акта, като разграничението е в степента на засягане на акта от конкретния порок. Основанията за незаконосъобразност на един административен акт са регламентирани в чл.146 АПК.

Същите основания могат да обосноват нищожност на акта, когато конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не може да породи правните последици, към които е насочен.

Трайно и непротиворечиво в съдебната практика е прието, че наличието на некомпетентност на органа издал оспорения акт всякога е основание за нищожност на този акт.

В §2 от Преходните и закючителни разпоредби на протестираната Наредба №2 за пожарната безопасност на територията на Община Мизия е посочено, че същата се издава на основание чл.22, ал.1 и ал.2 ЗМСМА.

Съгласно чл.7, ал.2 ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Според чл.8 ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Съгласно чл. 76, ал.3 АПК, чл.8 ЗНА и чл.21, ал. 2