Решение № 69 от 31.03.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Сливен, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Елена Г. Христова в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600081 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 167/11.11.2024г. по НОХД № 911/2024г. Районен съд Сливен е признал подсъдимата Ф. С. Ч. за виновна в това, че за периода м.август 2023г. - м.юни 2024г., включително, в гр.Сливен, след като била осъдена с протоколно определение за одобряване на спогодба от 16.08.2023г. по гр.дело № 1369/2023г. на СлPC, в сила от 24.08.2023г., да издържа свой низходящ - малолетния си син Д. М. Ч., роден на **г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 11 месечни вноски - с общ размер 2 145 лева престъпление по чл.183 ал.1 от НК и на основание чл.54 ал.1 от НК й е наложил наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно ***, за срок от десет месеца, като подсъдимата следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от десет месеца.

Със същата присъда съдът е признал подс.Ч. за виновна в това, че за 1 периода м.август 2023г. - м.юни 2024г., включително, в гр.Сливен, след като била осъдена с протоколно определение за одобряване на спогодба от 16.08.2023г. по гр.дело № 1369/2023г. на СлPC, в сила от 24.08.2023г., да издържа свой низходящ - непълнолетния си син К. М. Ч., роден на **г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 11 месечни вноски - с общ размер 2 145 лева - престъпление по чл.183 ал.1 от НК и на основание чл.54 ал.1 от НК й е наложил наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно ***, за срок от десет месеца, като подсъдимата следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от десет месеца.

С присъдата СлРС на основание чл.23 ал.1 от НК определил едно общо наказание на подсъдимата Ф. С. Ч., а именно най-тежкото от тях наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно ***, за срок от десет месеца, като подсъдимата следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от десет месеца.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимата да заплати на М. К. Ч. сумата от 600 лева, представляваща разноски за процесуален представител.

Присъда е обжалвана от адв.П. Т. от АК Сливен, защитник на подс.Ф. С.

Ч., като се иска проверка на присъдата относно законността, обосноваността и справедливостта й. Иска се изменение на обжалваната присъда и прилагане на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК, като се измени наказанието от пробация на глоба към минималния размер.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП Сливен изрази становище, че въззивната жалба е основателна. По съображенията, изложени в нея. Счита, че са налице условията за налагане на наказание глоба в минимален размер при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК. Пледира за изменение на първоинстанционната присъда.

Повереникът на частните обвинители се явява в съдебно заседание и 2 счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Посочва, че подсъдимата не е платила голяма част от дължимата издръжка и към настоящия момент продължава да не плаща дължимата издръжка. Твърди, че с налагането на наказание глоба не би се постигнал необходимия възпитателен ефект, тъй като подсъдимата не заплаща издръжката на децата си и няма а плати и наложената й от съда глоба. Пледира за оставяне в сила на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подс.Ф. Ч. поддържа жалбата. Счита, че СлРС не е отчел сериозния здравословен проблем, който има подсъдимата. Посочва, че подсъдимата живее при сестра си и с помощта на сестра си успява да заплати издръжката до м.ноември. Заявява, че подс.Ч. е с чисто съдебно минало.

Пледира за изменение на присъдата и приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК с налагане на глоба в минимален размер.

Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на подсъдимата, който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустима.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от жалбоподателите и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за законност, обоснованост и справедливост на присъдата, съдържащи се във въззивната жалба на защитника и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въз основа на извършения анализ на събраните и проверени в хода на проведеното в първата и въззивната инстанции съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, следва да се приеме за установена следната фактическата обстановка:

3

През 2005г. подс.Ф. С. Ч. и свид.М. К. Ч. заживели на съпружески начала. От съвместното им съжителство се родили две деца, които били припознати от свид.Ч. - К. М. Ч., роден на **г. и Д. М. Ч., роден на **г.

През м.януари 2023г. подс.Ч. и свид.Ч. се разделили като тя напуснала семейното жилище, а децата останали да живеят при свид.Ч..

На 01.08.2023г. свид.Ч. предявил иск срещу подс.Ч. за упражняване на родителски права и присъждане на издръжка като с протоколно определение за одобряване на спогодба от 16.08.2023г. по гр.дело № 1369/2023г. на Сливенски районен съд, в сила от 24.08.2023г., подс.Ч. била осъдена да заплаща на малолетния Д. М. Ч. и непълнолетния К. М. Ч., чрез свид.М. К. Ч., като техен баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 195 лева за всяко от децата, считано от завеждане на иска 01.08.2023г. Осъдена била да заплати и сумата от 2000 лева, издръжка за минало време.

Въпреки,че подсъдимата била осъдена да издържа своите низходящи, от датата на влизане в сила на съдебния акт тя не е плащала издръжка на нито едно от двете си деца. Така за периода м.август 2023г. - м.юни 2024г., включително, подсъдимата дължала издръжка за сина си К. М. Ч. в размер на 11 месечни вноски, а именно сумата от 2 145 лева, и за сина си Д. М. Ч. също 11 месечни вноски - сумата от 2 145 лева. Общо дължимата сума за издръжка на двете деца била в размер на 4 290 лева.

Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно прецененил както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда достатъчно систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения (когато има основания за това), извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и 4 стигна до принципно същите, т.е. до изложените в мотивите към проверявания съдебен акт фактически констатации.

Следователно присъдата на районния съд не е необоснована.

Възражения във връзка с доказателствата по делото, тяхната преценка и установените факти не се правят и в проведеното съдебно заседание.

Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.

Първоинстанционният съд е събрал и подложил на анализ и проверка всички необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства, доказателства и доказателствени средства, и в този смисъл въпросните обстоятелства са били изяснени в достатъчна степен.

Настоящият въззивен съд принципно възприема и споделя изложените съображения на първата инстанция, касаещи преценката на събраните в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали и намира за принципно правилни и обосновани изложените в резултат на тази преценка доказателствени изводи относно фактите.

Съдът в достатъчна степен е анализирал доказателствата, като те очертават една безпротиворечива фактическа обстановка и няма спорове относно фактите или доказателствата, поради което съдът не счита за нужно да прави подробен анализ на всеки един доказателствен източник поотделно, като следва да се отрази, че писмените доказателства, събрани на първата инстанция следва да се кредитират, както това се отнася и до събраните на първа инстанция гласни доказателства.

Въз основа на така прието за установено от фактическа страна и съответно изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е направил извод, че с извършеното подс.Ч. е осъществила от обективна и субективна страна състава:

- на чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода м.август 2023г. - м.юни 2024г., включително, в гр.Сливен, след като била осъдена с протоколно определение за одобряване на спогодба от 16.08.2023г. по гр.дело № 1369/2023г. на СлPC, в сила от 24.08.2023г., да издържа свой низходящ 5 малолетния си син Д. М. Ч., роден на **г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 11 месечни вноски - с общ размер 2 145 лева и - на чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода м.август 2023г. - м.юни 2024г., включително, в гр.Сливен, след като била осъдена с протоколно определение за одобряване на спогодба от 16.08.2023г. по гр.дело № 1369/2023г. на СлPC, в сила от 24.08.2023г., да издържа свой низходящ непълнолетния си син К. М. Ч., роден на **г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 11 месечни вноски - с общ размер 2 145 лева.

Настоящата инстанция намира така изведените правни изводи на районния съд, касаещи правната квалификация на деянията, извършени от подсъдимата, за осъществени две деяния по чл.183 ал.1 от НК, за неправилни.

Безспорно, престъплението по чл.183 ал.1 от НК е типично продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо“ бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. В настоящият случай е налице доброволното изплащане на последващи задължения от м.юли до м.ноември 2024г. Съдебната практика и правната теория обаче е изяснила, че този начин на осъществяване на продълженото престъпление е следствие на обединяването на отделните престъпни действия или бездействия в едно единствено престъпление от субективното отношение на дееца за постигане на преследвания противоправен резултат (неплащане на издръжка на едно или повече лица). Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения в семейството, с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно за всяко дете, и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, без оглед на броя на бенефициентите, в размер на две или повече месечни вноски.