Решение № 353 от 31.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Р.а Въззивно гражданско дело № 20255300500363 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. В. Б. против Решение № 4741/29.11.2024г., пост. по гр.д.№ 8424/2023, ПРС, в частта, в която е осъден да заплати на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на П. В. Б. и Р. С. Б. сумата от 3 879, 33 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищците от правото им да ползват собствените си 2/4 ид.ч., притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, от втори жилищен етаж с площ от 102, 72 кв.м. от еднофамилна, едноетажна с призем жилищна сграда, построена върху 67 кв.м. по нотариален акт, а по скица сграда с площ от 71 кв.м., въз основа на отстъпено право на строеж в общински имот с пл. № *** по КП на гр. ***, ситуирана в северната половина на дворното място с площ от 571 кв.м. и адрес ***, който имот съответства на УПИ ***-***, квартал ***, за периода 10.11.2018г.10.11.2021г., и сумата от 1 204, 14 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.06.2020г.-07.06.2023г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.06.2023 г., до окончателното й изплащане; - осъден е да заплати на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на П. В. Б. сумата от 1 939, 67 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва собствените си 1/4 ид.ч. от втори жилищен етаж с площ от 102, 72 кв.м. от еднофамилна, едноетажна с призем жилищна сграда, 1 построена върху 67 кв.м. по нотариален акт, а по скица сграда с площ от 71 кв.м., въз основа на отстъпено право на строеж в общински имот с пл. № *** по КП на гр. ***, ситуирана в северната половина на дворното място с площ от 571 кв.м. и адрес ***, който имот съответства на УПИ ***-***, квартал ***, за периода от 10.11.2018 г. до 10.11.2021 г., и сумата от 602, 07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.06.2020г.-07.06.2023г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.06.2023 г., до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Развива съображения за това, че етажът, който обитава не е самостоятелен обект , а е част от еднофамилна къща. В подкрепа на това излага доводи от делбеното производство. Счита, че щом ответниците са ползвали първия етаж от къщата, то те са ползвали част от имота, съответстващ на собственическите им права. По отношение на П. Б. сочи, че той също е упражнявал право на ползване съобразно правата си в съсобствеността, т.к. е ползвал първия етаж. Моли за отмяна на обжалваната част от решението и за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемите страни Р. С. Б. и П. В. Б. са подали отговор, в който оспорват въззивната жалба. Сочат, че в делбеното производство съдът не е отказал да раздели сградата на два самостоятелни обекта, а да извърши делбата чрез разпределението им доколкото обектите са два, а съделителите – три групи. Считат, че в обжалваното решение съдът се е съобразил със СПН както на решението в делбения процес, така и с решението по предходно производство по реда на чл.31, ал.2 от ЗС. Считат, че самият жалбоподател признава, че ползва целият втори етаж, като това надвишава притежаваните от него права в съсобствеността от ¼. Поддържат несъстоятелност на тезата на жалбоподателя, че щом ищците ползват първия етаж, то те са „напълно задоволени“, т.к. притежават 1/2 ид.ч. от собствеността, а притежаваният от П. Б. самостоятелен дял от ¼ се ползвал в рамките на първия етаж.

Молят за потвърждаване на обжалваната част от решението. Претендират разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от част от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в 2 рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Пред районния съд е предявен иск от П. Б. и Р. Б. за заплащане на обезщетение от С. Б. за ползата, от която са лишени, като не са били допускани да ползват съсобствения им имот съобразно правата си – 1/2ид.ч. за общо за двамата ищци и 1/4ид.ч. за П. Б., за периода 10.11.2018г.-10.11.2021г.. Така предявеният иск е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС – претенция от съсобственик за обезщетение дължимо от друг съсобственик за ползата, от която е лишил първия, ползвайки лично или чрез другиго по-голяма част от имота от притежаваната квота в съсобствеността. За да бъде уважен този иск е необходимо да бъде доказана собствеността на страните върху вещта, правата им в тази съсобственост, фактът, че един от съсобствениците ползва лично изцяло вещта или част по-голяма от квотата му в съсобствеността или препятства достъпа на другия съсобственик, наличието на покана за заплащане на обезщетение и размера на ползата, от която са били лишени останалите съсобственици. Ищцовата страна следва да проведе пълно и главно доказване на всички тези елементи от фактическия състав на нормата.

Между страните не е спорен факта на съсобственост помежду им върху процесния недвижим имот и правата на всеки от тях в същия, като за тези факти са налице и решения по допускане и извършване на делбата – Р№585/27.02.2017г., пост. по гр.д.№2942/2015, ПРС, с което е допусната съдебна делба между страните по отношение на недвижим имот, описан като жилищна сграда, построена върху 67кв.м. по НА, а по скица – 71кв.м., със съответната индивидуализация при квоти 2/4ид.ч. за П. и Р. Б., 1/4ид.ч. за П. Б. и 1/4ид.ч. за С. Б.. С Р№ 372/23.03.2023г., пост. по гр.д.

№294/2023, ПОС е извършена делбата като имотът е изнесен на публична продан, като е описан като еднофамилна жилищна сграда. В мотивите на решението е коментирано, че в сградата са налице два самостоятелни обекта по смисъла на ЗУТ, разположени на всеки един от етажите, като поради наличието на три групи съделители, делбата не може да бъде извършена чрез разпределение на имотите. С О№1821/12.04.2024г., пост. по гр.д.№3174/2023, ВКС, не е допуснато касационно обжалване на решението в частта по извършване на делбата.

Приложено е копие от нотариална покана от П. и Р. Б. до С.Б. за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени от ползването на по-голяма част от квотата, която притежава ответника.

С определение, четено в ОСЗ на 17.01.2024г. е обявено за безспорно между страните, че за процесния период П. и Р. Б. са ползвали първия етаж от сградата, а С.

Б. – втория.

По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. С. Д., което не е оспорено от страните , възприема се от съда като обективно и компетентно. Съгл. заключението 3 средният пазарен наем за исковия период първи жилищен етаж е в размер на 13891лв., а за втори – 12 389лв.. Следва да се отбележи изрично, че съдът възприема дадената оценка съобразно действителната площ на имота -110,67кв.м.за първи етаж и 102,71кв.м. за втори етаж, а не съобразно посочената площ в НА, т.к. полза за всеки съсобственик би могла да се извлича от действителното състояние на общата вещ.

С оглед на така установеното се правят следните правни изводи : Съгл. разясненията, дадени в ТР№ 7/2012, ОСГК, ВКС като лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС следва да се счита всяко осъществяване на фактическа власт от съсобственик, независимо дали я упражнява лично , чрез член на семейството или чрез трето лице, на което я е предоставил безвъзмездно. В настоящия случай е обявено за безспорно по делото, че С. Б. е ползвал през исковия период изцяло втория жилищен етаж, който е от 102,71кв.м., а П. и Р. Б. – първия етаж с площ от 110,67кв.м. При квоти за страните – 1/4ид.ч. от съсобствеността за С. Б. е очевидно, че той е ползвал имот, който надвишава правата му в съсобствеността . Така му се полагат 53,34кв.м. от площта на съсобствения имот, а той е ползвал 102,71кв.м., т.е. с 49,37кв.м. в повече.

Тук е мястото да се посочи, че спорът между страните дали се касае за еднофамилна сграда или за два самостоятелни имота, разположени на всеки от етажите в сградата е без всякакво правно значение за настоящия процес. Това е така, т.к. независимо от броя на обектите, те имат своята площ и при сумирането й може да се установи дали някой от съсобствениците ползва площ в повече от квотата си в съсобствеността.

По отношение на останалите елементи от фактическия състав на нормата на чл.31, ал.2 от ЗС - доказване на собствеността на страните върху вещта, правата им в тази съсобственост, наличието на покана за заплащане на обезщетение, бе установено че няма спор между страните пред настоящата инстанция, а и за тези факти са приложени писмени доказателства.

Досежно размера на ползата, от която са били лишени останалите съсобственици, съдът кредитира заключението на приетата СТЕ. Същото е определило справедливия средно пазарен наем, който би могъл да се получи при отдаване под наем на процесните имоти и който отразява ползата, която би могла да бъде извлечена от съответната собственост. В този смисъл се е произнасял и ВКС, като в свое Р № 973/07.01.2010г., гр. д. № 5347/2009 г., III г. о., е прието, че размерът на дължимото обезщетение се определя единствено от размера на пропуснатите ползи за определен период. Пропуснатите ползи от един имот са гражданските плодове, които могат да се вземат от него, т.е. пазарния му наем. Същото е подчертано и в Р № 94/18.04.2012 г.,гр. д. № 1562/2010 г., IV г. о., ВКС, в което съдът е казал, че за уважаване на иска по чл.31, ал.2 от ЗС е без правно значение дали използващият съсобственик, непредоставил достъп след поканата на съсобственика си е извлякъл някаква полза.

Отново е подчертано, че обезщетението се дължи за пропуснатите ползи, дори да не е 4 налице обогатяване от ползващия съсобственик. Последният може да се брани само с възражение, че е предоставил достъп или че е платил обезщетение.

Така, предвид изложените съображения, съдът намира, че пропуснатата полза за съсобствениците, лишени от ползването на общата вещ – втория етаж от съсобствената жилищна сграда, е съизмерима с пазарния наем за тази вещ за исковия период.

Съобразно дадената стойност на пазарния наем съобразно СТЕ общо от целия имот припадащата се стойност на С. Б. е 6570лв., толкова се полагат и на П. Б., а на П. и Р.

Б. – 13 140лв. С. Б. е ползвал част от имота, за която би се реализирал пазарен наем от 12 389лв., т.е. лишил е останалите съсобственици от реализирането на полза в размер на 5819лв., от които 1 939,67лв. се полагат на П. Б., а 3 879,33лв. на П. и Р. Б., които притежават два пъти по-голям дял от П. Б. / съотношение на дяловете 1:2/. Така С. Б. следва да бъде осъден да заплати на П. Б. и на П. и Р. Б. посочените суми, които съставляват ползата, от която ги е лишил за процесния период в резултат на упражненото от него лично ползване на имот, надвишават правата му в съсобствеността.

С уважаване на главните искове се осъществява и предпоставката за разглеждане на акцесорния такъв – за заплащане на мораторни лихви. Установи се по делото, че не е заплащано обезщетение за ползването, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Мораторни лихви се дължат, като размерът им е правилно определен от първоинстанцинония съд посредством онлайн калкулатор. Оплаквания в тази насока не са въведени, поради което и съдът няма да излага отделни съображения по размера на мораторните лихви.