Решение № 1039 от 16.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Варна, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100501422 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на адв. А., като процесуален представител на Г. Н. Г. против Решение № 119 от 28.05.2024 година, постановено по гр.дело № 508/2023 година по описа на ПРС, с което е била уважена исковата претенция на П. М. А. против въззивницата Г. Н. Г. и е допуснато, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот - Дворно място, съставляващо ***, кв.

24 по действащия ДРП на *** одобрен със заповед № 448/12.03.1984г. с площ от 1510 кв.м. при граници на имота: улица, *** между съсобствениците и при квоти, както следва:

- 5/6ид.ч. за П. М. А., ЕГН ********** с адрес ***

- 1/6ид.ч. за Г. Н. Г., ЕГН ********** с адрес ***.

Според жалбата атакуваното решение се явява неправилно и необосновано. Сочи се още, че е произнесено в разрез със събраните доказателства, както и че са налице основания за приемане на възражението, че сделката осъществена приживе от покойния М. А. противоречи на „добрите нрави“. Излага се, още, че е доказана алкохолната му зависимост и че в подобно състояние той би бил лесно податлив на манипулации. Сочи се, че смъртта му е настъпила приблизително месец и половина след прехвърлянето. В заключение се настоява решението да бъде отменено.

В отговор на въззивната жалба, адв. С., която представлява П. М. А. намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

В съдебно заседание, въззивницата е редовно призована, не се явява, представлява се от адв.

1

А., която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемия П. М. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., която моли съда да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ПРС производството по делото е било образувано по искова молба на П. М. А., ЕГН ********** против Г. Н. Г., ЕГН **********, с която е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на недвижим имот: ***, кв. 24 по действащия ДРП на *** одобрен със заповед № 448/12.03.1984г. с площ от 1510кв.м. при граници на имота: улица, *** при квоти: 5/6ид.ч. за ищеца и 1/6ид.ч. за ответника. Също според исковата молба ищцовата страна е основала твърденията си за възникване на съсобствеността за ищеца с Договор за дарение обективиран в НА № 5/12.07.2019г. и договор за покупко- продажба обективиран в НА № 6/12.07.2019г. и за ответника по наследствено правоприемство от Н. А..

Ищеца е посочил, че по силата на Договор за дарение с н.а. № 5/12.07.2019 година е придобил от М. Н. А. 1/6ид.ч. от имота, а с последващ договор за покупко- продажба по НА № 6/12.07.2019г. още 4/6ид.ч. Твърди, че праводателят му се е легитимирал като собственик на прехвърлените ид.части по наследство от баща си Н. М. А. и по дарение от 17.12.2014г. от майка си А. Н. А.а.

Според ищеца ответницата се легитимира като собственик на 1/6ид.ч. от имота въз основа на наследствено правоприемство от баща си Н. М. А.. Липсата на възможност за доброволно прекратяване на съсобствеността обосновава интерес от заявяване на искането за съдебна делба.

От фактическа страна по делото е било изяснено, че въззивницата Г. Г. и М. Н. А. са брат и сестра.

Видно е от н.а. № 151, том I, рег. 529, дело № 229/25.11.1998г. на нотариус рег. № 225 на НК, че техният баща -Н. М. А., по време на брака си с тяхната майка А. Н. А.а е бил признат на база представени писмени документи за собственик на процесния имот - Дворно място.

Видно е от Договор за дарение с н.а.№ 41, том VII, рег. № 6604, дело № 1151/17.12.2014г. на нотариус рег. № 225 на НК, че А. А.а е прехвърлила на сина си М. А. притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота.

С така притежаваните права М. А. се е разпоредил в полза на ищеца чрез две правни сделкидоговор за дарение по с н.а. № 5, том І, рег. № 65, дело № 5/12.07.2019г. на нотариус рег. № 773, с район на действие ПРС, с който е прехвърлил 3 кв.м.ид.ч. от общо притежаваните 1258,33 кв.м ид.ч. от процесния имот, с Договор за покупко-продажба с н.а. № 6, том І, рег.

№ 66, дело № 6/12.07.2019г. на нотариус рег. № 773, с район на действие ПРС, с който е прехвърлил собствеността върху притежаваните 1255.33 кв.м ид.ч. от процесния имот.

Пред решаващия съд сая били разпитани и свидетели:

От показанията на св. П. - Кмет на с. Б., става ясно, че живее от години в селото и познава 2 всички в него. За М. А. сочи, че е работил като стругар, но последните години преди да почине почти не работел; сочи още, че е работил при П. и Д. по обекти във Варна; че е общувал все с тях, т.к. и къщите им били една до друга, а и били братовчеди. Според свидетеля той обичал да употребява алкохол. Сестра му свидетелят не е виждал от години.

Повече виждал мъжа й да идва, докато М. не починал през 2019г.

Св. Г. е съпруг на ответницата и определя М. А. като типичен алкохолик - пиел до припадък.

Докато родителите му били живи /майка му починала 2017г., а баща му 2015г./, имало контрол. Ходел на работа, но след като разберели, че пийва, го гонели от работа. Заради алкохола влизал на лечение, бил и трудоустроен. Само първата година след смъртта на майка си спрял да пие, защото приемал лекарства, но като се пооправил почнал отново. За да си купува алкохол продал покъщнина, колата си, наследствени земи. Свидетелят предупредил в магазина да не му продават алкохол, но всеки можело да му даде. Покривал му и сметките в магазина. Нямал е нужда някой да го гледа, освен когато влязъл в болница заради получен микроинсулт. Тогава ходели по- често при него. Като се оправил отново почнал с пиенето. Ходел на центъра на селото, контактувал с хората, имал си приятели, с които да пие.

Свидетелите С. и И. сочат, че познават М. и ищеца от дълги години. Двамата били комшии и рода. Описват отношенията им като много добри. М. бил постоянно при П., когато той се приберял от Варна. След като родителите на П. починали за него се грижел П. и семейството му. Като пазарувал в магазина, М. казвал, че П. ще плати. М. работел при П. и брат му, бил много добър стругар. Пиел алкохол, но знаел какво прави. Не са го виждали да е бил неадекватен, контактувал с хората в селото. Не им е споделял да е бил изнудван от П. или да се страхува от него. Разпродал всичко, за да си купува алкохол. За здравословното състояние на М. А. ответната страна е ангажирала и писмени доказателства, видно от който е, че: През 2015г. е постъпил за лечение в Клиника за нервни болести с окончателна диагноза исхемичен мозъчен инсулт. През 2016г. лекуван в Клиника по хепато гастроентерология с диагнозаалкохолен хепатит, синдром на алкохолна зависимост, хроничен еритемо- ексудативен антрален гастрит, състояние след генерализиран клонично- тоничен гърч, хипертонична болест, захарен диабет. Изписан в подобрено състояние и предписано домашно лечение.

При тези данни ПРС е заключил, че исковата молба се явява основателна.

Страните по делото спорят доколко осъществените от страна на покойния М. А. прехвърляния не противоречат на добрите нрави, каквото възражение е било въведено от страна на въззивницата.

Виждането на съда е следното:

Съгласно чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.

Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Те се явяват обобщено понятие на съществуващите в обществото на определен етап от неговото развитие, морални и етични правила за поведение, които с придаденото им от законодателя правно значение, са приравнени по правните последици при нарушаването им, 3 с тези произтичащи от неспазване на императивните разпоредби на закона. Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни последици. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 от ЗЗД договорна свобода не са етични (морални), а правни принципи, които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, не и до нищожност, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД. Затова обоснован се явява извода на ПРС, че в конкретния случай нито законът, нито моралът забранява сключването на двата договора с близки роднини на покойния А.. Освен това следва да се посочи, че не се касае и до нееквивалентност на престации или до неморално висок размер на възнаграждението, тъй като както бе посочено, същият се определя на базата на полученото обезщетение и в този смисъл е функция единствено и само от добросъвестното изпълнение на задълженията на довереника. Да се възприеме обратното означава да се ограничи, извън въведените от законодателя граници свободата на договаряне, гарантирана с нормата на чл. 9 от ЗЗД и обвързващото, по силата на чл. 20а от ЗЗД съконтрахентите действие на сключения помежду им договор.

Дали една сделка противоречи на добрите нрави е обусловена от извода дали поради естеството на сочения порок крайният й резултат е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност; когато се претендира нарушаване на морала поради нееквивалентност на насрещните престации, е необходимо на първо място тази нееквивалентност да е толкова съществена, че практически да е сведена до липса на насрещна престация /реш. № 128/19 по г. д. № 3170/17, І ГО, реш. № 24/9.02.16 по г. д. № 2419/15, ІІІ ГО/. Същевременно, доколкото нееквивалентността може да е елемент от основание, сочещо и на други пороци на сделката /напр. сключване на договор при крайна нужда и крайно неизгодни условия/, за да е налице несъвместим с морала резултат, е необходимо същият да е обусловен от недобросъвестното поведение на заинтересованата страна, която да се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата или физическата зависимост на другата. В разглеждания случай, не може да се направи извод, че резултатът от процесната сделка/сделки е в разрез с общоустановените морални норми за справедливост.

Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД нищожни са договорите при които липсва съгласие.

Съгласие липсва в случаите напр. на мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване на договор. Липсата на съгласие (съотв. на воля - при едностранни волеизявления, пораждащи правни последици - чл. 44 ЗЗД) трябва да бъде съзнателна, защото ако е несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта. В случаите на нищожност съгласието на страните за сключването на договора не поражда 4 никакви правни последици от момента на сключването му, а при унищожаемостта сключването на договора поражда желаните правни последици, но порокът, при който той е сключен, дава право на заинтересуваната страна да поиска унищожението на сделката.

Съобразно тълкувателната практика на ВКС на Р България предявените възражения за нищожност на извършените приживе от А. сделки са неоснователни, тъй като не е налице противоречие със добрите нрави, доколкото договарянето с лице, изпаднало в състояние, което не му позволява да се грижи за интересите си не обуславя нищожност на сделката на това основание и това е така защото нарушението на добрите нрави представлява порок на договора, а не порок на волята. Доколкото състоянието на договарящия към момента на сключване на сделката/сделките има отношение към валидността им, то по делото не е установено, че алкохолната зависимост, от която е страдал продавача е намирала явно проявление в поведението му или във всеки случай данните по делото са твърде противоречиви, за да се направи такъв извод. С доклада си по делото, ПРС е разпределил доказателствената тежест, като е указал на всяка от страните задължението й да докаже твърденията си. Пълно доказване на въведените възражения за нищожност на двете сделки не е проведено.