Решение № 95 от 28.06.2021, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Бяла , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20214510200151 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. КР. Г., ЕГН ********** от гр.Б. ул.“Ц.“ № ., против Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № ............, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателката за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

Жалбоподателката счита, че електронния фиш следва да се отмени, тъй като е издаден в противоречие с процесуалните правила, а и към момента е изтекла давността за наложеното наказание.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител и не взема становище по жалбата.

РП – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

ОДВМР – Русе е издало електронен фиш Серия К № 2824978 за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система, затова, че на 22.11.2018г. в 10,41ч. в обл.Русе, общ.Две могили, на път I-5, км.30+2000 в посока гр.Бяла – гр.Русе на GPS EL 25.83333 NL 43.60000, с лек автомобил .3 с рег.№ ............... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 501, като при разрешена стойност на скоростта от 90 km/h е установена стойност от 103 km/h, като превишената скорост е с 13 km/h. За установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание 1

„Глоба” в размер на 50 лева.

Съгласно представената по преписката разпечатка от информационните масиви на КАТ, електронния фиш е бил съставен на 20.06.2019г., а на 12.04.2021г. бил връчен лично на жалбоподателката, която го е обжалвала в предвидения срок.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – копие на Електронен фиш Серия К № 2824978; неплатени задължения към „Пътна полиция“ за водач с ЕГН 840823****; заверено копия на ЕФ Серия К № 2824978/22.11.2018г.; списък с намерени фишове; статично изображение във вид на снимков материал от клип № 4176/22.11.2018г. от TFR1M № 501; разпечатка от АИС КАТ – регистрация справка собственост 2бр.; TFR1-M, предназначение, комплектност, технически характеристики; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Протокол № 5-37-17; протокол № 3-37-18; протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с рег.№ 4569р-9215/27.11.2018г.; писмо с рег.№ 3286р-12416/12.03.2020г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4, изр.2 реквизити – териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.

По релевираните възражения в жалбата следва да се посочи, че се касае за електронен фиш, а не за акт за установяване на административно нарушение и в този смисъл не са нужни свидетели при неговото съставяне. Още по-малко са нужни свидетели и за връчването, поради което следва да се приеме, че връчването на 12.04.2021г., при проверка от контролните органи, е редовно.

По отношение неспазването на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, следва да се има предвид, че същият се отнася до издаването на наказателно постановление и е неприложим в конкретния случай. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВАС, „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.“. По делото е установено, че от извършване на нарушението (22.11.2018г.) до датата на съставянето му (20.06.2019г.) действително е изминал значителен период от време, но в закона липсва регламентиран срок за издаване и санкционна последица следствие неизпълнение на това задължение. Не може да се приложи и по аналогия чл.34, ал.3 от ЗАНН, защото противоречи на чл.46, ал.3 вр. с ал.2 от ЗНА, която е в смисъл, че наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава чрез прилагане по аналогия.

Що се отнася до възражението за изтекла давност, съдът счита същото за неоснователно. Неправилно в жалбата се сочи, че приложение следва да намери 2 разпоредбата на чл.82 от ЗАНН. Тази разпоредба касае случаите, както се сочи и в жалбата, за изпълнение на наложеното наказание. Тоест, има се предвид влязъл в сила акт, с който лицето е наказано, а това предполага редовно връчване, необжалване в предвидения срок или потвърждаването му от съда. В конкретния случай не е налице влязъл в сила електронен фиш, респективно наложено наказание, за да тече т.нар. изпълнителска давност, каквато е тази по чл.82 от ЗАНН. Относима в случая е т.нар. преследвателска давност регламентирана в чл.80, ал.1, т.5 от НК и приложима съобразно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, която е три години. При нея, с изтичането на предвидения в закона срок, държавата губи възможността да осъществи наказателно преследване за административни нарушения (така Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ВКС и ВАС). Съобразно изложеното, давността за наказателно преследване изтича три години от извършване на нарушението или на 22.11.2021г.

При това положение съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и обоснован и следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2824978, издаден от ОДМВР - Русе, с който на Й. КР. Г., ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Ц.“ № ., за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________

3