Решение № 447 от 15.09.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500690 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 463, ал. 1 ГПК.

Е. Н. М. и Й. А. М. -солидарни и ипотекарни длъжници по изпълнително дело № 20137920400195 по описа на ЧСИ Георги Каримов, обжалват разпределение от 23.04.2025 г. по изпълнителното дело на постъпила парична сума от публична продан на недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. М., община С., ведно с построената в него жилищна сграда с апартаменти – хотелски тип, кафе-аперитив и СПА /фитнес център/, собственост в режим на СИО на жалбоподателите. Изложени са доводи за незаконосъобразност на разпределението и се иска отмяната му изцяло /макар да са изложени доводи само във връзка с разпределената сума на взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД/. Направено е и искане за допускане на съдебно – икономическа експертиза и съответно искане за разглеждане на жалбата в о. с. з.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили възражения срещу жалбата от взискателя „Ивали 7“ ООД и от взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, в които жалбата е оспорена и са изложени доводи за нейната неоснователност.

В изложените от ЧСИ Георги Каримов мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Взискателят „Ивали 7“ ООД обжалва разпределението от 23.04.2025 г. в частта, в която са разпределени суми в полза на Община С. за погасяване на публични задължения - данък върху недвижими имоти за изнесените на публична продан недвижими имоти в с. М., както и в частта, в която на 1 взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е разпределена цялата сума за погасяване на вземането му по изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 132/2013 г. по описа на РС – С. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, без да се извърши приспадане на сумата от приблизително 6000 лв., представляваща такса по т. 20 ТТРЗЧСИ, за която се твърди, че не е внесена авансово от този взискател. Изложени са доводи за незаконосъобразност на разпределението в посочените части и се иска корекция на извършеното разпределение съобразно изложеното.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили възражения срещу жалбата от длъжниците Е. Н. М. и Й. А. М. и от взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, в които жалбата е оспорена и са изложени доводи за нейната неоснователност.

В изложените от ЧСИ Георги Каримов мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни, по следните съображения:

По жалбата на длъжниците Е. Н. М. и Й. А. М.:

Съгласно ТР № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г. ОСГТК, съдът, сезиран с жалба срещу разпределение на постъпила по изпълнително дело сума, прилага правилата на въззивното производство, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр.

2-ро ГПК. Ето защо съдът не следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. Съгласно така цитираното ТР, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява в следното: неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в 2 пресмятането на сумите. Нито едно от оплакванията на жалбоподателите срещу разпределението не попада сред така посочените основания, с които съгласно цитираната задължителна съдебна практика съдът може да бъде сезиран при обжалване на разпределението.

За яснота на жалбоподателите следва да се изложи следното:

Изп. д. № 20137920400195 по описа на ЧСИ Георги Каримов е образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.03.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 130/2013 г. по описа на РС – С. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като впоследствие са присъединени и вземане по изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 132/2013 г. по описа на РС – С. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, както и вземане по изпълнителен лист от 05.04.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 131/2013 г. по описа на РС – С. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

По изпълнителното дело са извършвани публични продани и разпределения на постъпили от тях суми, както и частични плащания, съответно вземанията са частично погасени.

Жалбоподателите твърдят, че по ч. гр. д. № 130/2013 г. по описа на РС – С. е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение и съответно се е развило исково производство по чл. 422 ГПК, по което с влязло в сила съдебно решение исковете досежно вземанията, предмет на издадената в горепосоченото заповедно производство заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, са отхвърлени изцяло, а по ч. гр. д. № 132/2013 г. по описа на РС – С. е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение и съответно се е развило исково производство по чл. 422 ГПК, по което с влязло в сила съдебно решение исковете са отхвърлени частично по отношение на жалбоподателя Е. Н. М..

При тези твърдения по същество оплакването на жалбоподателите се свежда до това, че ЧСИ не е редуцирал размера на дълга им предвид постановените влезли в сила решения по искове по чл. 422 ГПК, като не е прихванал сумите, събрани по изпълнителните листове, съществуването на вземанията по които впоследствие е отречено със съдебните решения /изцяло досежно вземането по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д.

№ 130/2013 г. по описа на РС – С., и частично досежно вземането по 3 изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 132/2013 г. по описа на РС – С./.

Това оплакване е неоснователно, като с оглед изложените отделни доводи в негова подкрепа съдът намира следното:

На първо място доводи за незаконосъобразно проведена публична продан на имотите, от проданта на които е постъпила разпределената сума, не могат да бъдат основание за ревизиране на разпределението. Защитата при твърдяна незаконосъобразност на извършена публична продан се осъществява по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК - чрез обжалване на постановлението за възлагане. В случай на обжалване на същото съдът би бил длъжен да прецени законосъобразността на действията на ЧСИ по извършване на проданта /отделен въпрос е дали соченото основание за незаконосъобразност на публичната продан би довело до извод, че е налице такава незаконосъобразност/. По делото обаче няма данни и не се твърди постановлението за възлагане да е било обжалвано по надлежния ред, а в настоящото производство, както се посочи, доводите относно незаконосъобразно провеждане на публичната продан не могат да бъдат разглеждани.

На следващо място твърдяното несъответствие между извършеното разпределение и удостоверението от 08.11.2024 г. относно размера на дълга само по себе си не е основание за обжалване на разпределението. Доколкото обаче същото се излага във връзка с гореизложените твърдения на жалбоподателите относно отричането с влезли в сила съдебни решения на съществуването на част от вземанията, за които са издадени изпълнителните листове, то по отношение на него изцяло е относимо изложеното по-нататък в хода на настоящото изложение.

Неоснователни са доводите, че събраните до момента по изпълнителното дело суми /в общ размер според жалбоподателите над 400000 лв./ следва да бъдат прихванати с оглед влезлите в сила съдебни решения по исковете по чл. 422 ГПК с вземането по изпълнителен лист от 05.04.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 131/2013 г. по описа на РС – С.. Това е така, тъй като съдебният изпълнител не разполага с правомощието да извършва исканото от жалбоподателите прихващане. Съдебният изпълнител е обвързан от обективните и субективните предели на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, а принудителното 4 изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение, и са спазени другите изисквания на процесуалния закон.

Защитата на длъжника при настъпили впоследствие факти, каквито са подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение и развитието на исковото производство по чл. 422 ГПК, се осъществява чрез други законовоустановени способи /в зависимост от етапа на развитие на осъществяваната защита/ - чрез иницииране от длъжника или на спиране на изпълнението /с подаване на възражението и до влизане в сила на решението по предявен иск по чл. 422 ГПК/ или на издаване на обратен изпълнителен лист /след влизане в сила на решението/. Съгласно чл. 420 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, но длъжникът може да поиска от съда, издал заповедта за изпълнение /а когато вече е предявен иск по чл. 422 ГПК - от съда, пред който е предявен искът/, да спре изпълнението като представи надлежно обезпечение за кредитора или представи писмени доказателства за посочените в чл. 422, ал. 2 ГПК обстоятелства. В случая длъжниците не твърдят да са инициирали спиране на изпълнението до влизане в сила на решенията по исковете по чл.

422 ГПК. След като не е представен пред ЧСИ акт за спиране на принудителното изпълнение, ЧСИ е обвързан от представения му изпълнителен титул и е задължен да събира сумите, независимо от висящността на исковото производство. Съгласно чл. 422, ал. 3 ГПК вр. чл.

245, ал. 3 ГПК, ако искът по чл. 422 ал. 1 ГПК бъде отхвърлен с влязло в сила решение – както е в случая, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ – на длъжника се издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение /каквото по същността си е изпълнението въз основа на заповед за незабавно изпълнение/. В случая от данните по делото е видно, че в съответствие с искането на длъжниците и представените съдебни решения ЧСИ е прекратил принудителното изпълнение по отношение на вземането по изпълнителен лист от 08.03.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 130/2013 г. по описа на РС – С.. Това е единственото действие, което ЧСИ е оправомощен да извърши в такава хипотеза. Основания за прекратяване на принудителното изпълнение в останалата част според ЧСИ не са били налице, отказът на ЧСИ да прекрати изцяло производството по принудително 5 изпълнение е потвърден с решение № 90 от 20.02.2025 г. по гр. д. № 22/2025 г. по описа на СОС, а макар същото да не се ползва със сила на пресъдено нещо, евентуалното наличие на основания за прекратяване на производството по принудително изпълнение в останалата част не е предмет на настоящото произнасяне /макар за пълнота на изложението да следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не възприема различни изводи в тази връзка/. При тези факти длъжниците могат да защитят правата си чрез иницииране на издаване на обратен изпълнителен лист за събраните по изпълнителното дело суми, съществуването на вземания за които е отречено с влезлите в сила решения /каквото не се твърди да е осъществено от тях/, а не чрез искане за прихващане, което, както вече бе посочено, ЧСИ не е оправомощен да извърши.

Видно от материалите по делото, ЧСИ е актуализирал размера на дълга, като е отчел извършени в хода на изпълнителното производство частични плащания и частични погасявания след влизане в сила на извършени предходни разпределения на постъпили по делото суми. Последното съдът излага само за пълнота на изложението, доколкото оплаквания в тази връзка не са наведени от жалбоподателите.