Определение № 235 от 08.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Враца, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261400500120 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „КРИСТЕЛЕНОР” ЕООД, с ЕИК 202273398, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя К. К. против определение № 90/23.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1459/2025 г. по описа на PC Козлодуй, в частта му, с която съдът е осъдил „КРИСТЕЛЕНОР” ЕООД да заплати на "Димекс Логистикс" ЕООД, с ЕИК 204903212, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1592, ***, представлявано от управителя Д. С. Б. разноски в производството, включени в обезсилена заповед за изпълнение, а именно: сумата от 239,39 лева - държавна такса и сума в размер 1 200,00 лева - адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че определението в частта за разноските е неправилно и недопустимо. В производството образувано по заявление по чл. 410 ГПК на "Димекс Логистикс" ЕООД против "КРИСТЕЛЕНОР" ЕООД, съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК подал възражение по реда на чл. 414а.

ГПК, с което заявил, че не дължи плащане на разноски в производството, защото към момента на подаване на възражението дружеството не е изпаднало в забава. Длъжникът и заявителят били в трайни търговски отношения, по възлагане на услуга по международен транспорт на стока, чрез обичайна заявка - договор. Съгласно заявката-договор, заплащането щяло да се извърши чрез платежно нареждане в срок от 35 календарни дни след получаване на фактура, която следвало да бъде получена в оригинал до адреса за кореспонденция, найкъсно в срок от пет календарни дни, който ако бъде надвишен, срокът за плащане ще бъде удължен за още 120 календарни дни. Фактурите от 30.04.2025 г., 27.05.2025 г. и 06.06.2025 г. били изпратени на длъжника - възложител по договора чрез български пощи на 04.08.2025 г., 1 установено от обратната разписка представена от заявителя. Същите не били представени в уговорения 5-дневен срок след издаване на фактурите и срокът за плащане по фактурите, се удължил за още 120 календарни дни. Към момента на подаване на заявлението и към момента на депозиране на възражението този срок не изтекъл и дружеството „КРИСТЕЛЕНОР” ЕООД, не било изпаднало в забава. В срока след връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът платил доброволно главниците по фактурите с оглед предстоящия падеж и предвид обстоятелството, че не дал повод за завеждане на производството оспорил, че не дължи търсените разноски. По подаденото възражение по чл. 414а ГПК, съдът обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение и въпреки това се произнесъл с осъдителен диспозитив за разноски. Счита, че е процесуално недопустимо произнасянето за разноски, тъй като с обжалваното определение съдът едновременно обезсилва изцяло заповедта за изпълнение и постановява осъдителен диспозитив за разноски, произтичащи именно от тази заповед. Съдът не можел да осъди длъжника за вземане, което е акцесорно към обезсилен главен акт. Не съществувал висящ осъдителен процес, в рамките на който да се постанови самостоятелно осъждане за разноски и съдът не разполагал с правомощие автоматично да се произнася осъдително по отношение на разноските. Претендира обезсилване определението в обжалваната част, евентуално отмяната му, както и присъждане на разноски по настоящото производство.

Не е постъпил отговор на частната жалба от "Димекс Логистикс" ЕООД.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

По заявление, депозирано от "Димекс Логистикс" ЕООД срещу длъжника „КРИСТЕЛЕНОР” ЕООД е издадена заповед за изпълнение № 950/06.10.2025 г. по ч. гр. д.

№ 1459 /2025 г. по описа на PC – Козлодуй за сумите: 3 285,79 лева, представляваща главница - цена на международна транспортна услуга, за която заявителят е издал фактура № 1000034752/30.04.2025 г., с падеж на фактурата 30.05.2025 г., ведно със законната лихва за период от 31.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 3 285,79 лева, представляваща главница - цена на международна транспортна услуга, за която заявителят е издал фактура № 1000035576/27.05.2025 г., с падеж на фактурата 26.06.2025 г., ведно със законната лихва за период от 27.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 5 398,09 лева, представляваща главница - цена на международна транспортна услуга, за която заявителят е издал фактура № 1000036007/06.06.2025 г., с падеж на фактурата 06.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 1 200,00 лева и държавна такса в размер на: 239,39 лева.

В срока по чл. 414а ГПК длъжникът „КРИСТЕЛЕНОР” ЕООД е подал възражение, с което е заявил, че е платил претендираните по заповедното производство главници в срока за 2 доброволно изпълнение – на 13.11.2025 г., като е оспорил с аргументи, аналогични на развитите в частната жалба настъпване на падежа на платените суми, както преди образуване на заповедното производство на 06.10.2025 г., така и до датата на извършеното доброволно плащане. С ненастъпилия падеж длъжника е обосновал и липсата на негово поведение, което да е станало повод за предявяване на иска. Ведно с възражението длъжникът е представил доказателства за заплащане на вземането по заповедта - преводно нареждане от 13.11.2025 г., за сумата 6 120,00 евро.

В подадено в законния срок становище заявителя е признал заплащане на претендираните главници, като е оспорил твърденията на длъжника, че не е дал повод за завеждане на делото и за недължимост на разноски. Излага, че задължението е платено на 13.11.2025 г. - след издаването на заповедта за изпълнение и след връчването на длъжника, а падежите на трите фактури са настъпили съответно на 30.05.2025 г., 26.06.2025 г. и 06.07.2025 г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от заявителя на 06.10.2025 г. – т.е. три месеца след настъпване на падежа на последната фактура, като са водени неколкократни разговори и длъжникът е обещавал да погаси задълженията си.

По делото са приложени подписани от представители на страните заявки-договор, въз основа на които са извършени твърдените от заявителя транспортни услуги и са издадени процесните фактури, като в същите е уговорено, че заплащането ще се извърши чрез платежно нареждане в срок от 35 календарни дни след получаване на фактура, която следва да бъде получена в оригинал до адреса за кореспонденция, най-късно в срок от пет календарни дни, който ако бъде надвишен, срокът за плащане ще бъде удължен за още 120 календарни дни. Приложени са и процесните фактури от 30.04.2025 г., 27.05.2025 г. и 06.06.2025 г., с посочена обща еврова стойност 6 120,00 евро, обратна разписка от български пощи, за връчване на фактурите на длъжника на 04.08.2025 г., а също и преписи от интернет кореспонденция, водена между страните, във връзка с плащането на сумите, както преди последната дата, така и след нея.

С обжалваното определение PC – Козлодуй е обезсилил заповед за изпълнение № 950/06.10.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 1459 /2025 г. по описа на PC – Козлодуй, прекратил е производството по делото и е осъдил „КРИСТЕЛЕНОР” ЕООД да заплати на "Димекс Логистикс" ЕООД, с ЕИК 204903212, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1592, ***, представлявано от управителя Д. С. Б. разноските в производството, а именно: сумата от 239,39 лева - държавна такса и сума в размер 1 200,00 лева - адвокатско възнаграждение. В мотивите на определението е прието, че съдът следва да разпореди издаването на изпълнителен лист за сумите, представляващи разноски, съгласно заповедта за изпълнение.

При така възприетото от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни изводи:

В разпоредбата на член 414а, ал. 3 ГПК е предвидена възможност за длъжника, в случай че с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, да възрази срещу 3 дължимостта на разноските за производството.

Поначало поводът за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране на правото, на което се позовава ищецът (заявителя) по спора. В случая е безспорно по делото, че фактурите от 30.04.2025 г., 27.05.2025 г. и 06.06.2025 г., за процесните суми за главници, дължими за извършени транспортни услуги, са били връчени на длъжника - възложител по договора на 04.08.2025 г., за което е изготвена обратната разписка, като и преди тази дата и след нея преди завеждане на заповедното производство между страните е водена интернет кореспонденция, във връзка с плащането на същите суми.

Предмет на заявлението е вземане произтичащо от търговска сделка, в които случаи е приложима разпоредбата на чл. 303а, ал. 1 ТЗ, предвиждаща, че страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни.

Предвидено е и изключение, съобразно което може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави, но по делото нито се твърдят, нито се установяват обстоятелства, обосноваващи приложението на това изключение.

С оглед изложеното нищожна като противоречаща на закона, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД е клаузата в заявката-договор, предвиждаща падеж на вземанията по фактурите, обусловен от изтичане на срок от 35 календарни дни след получаване на фактура, удължен с още 120 календарни дни. Фактурите са получени от длъжника на 04.08.2025 г., видно от приложената по делото обратната разписка и преди образуване на процесното заповедно производство на 06.10.2025 г. е изтекъл максимално допустимия, законоустановен 60 дневен срок, обуславящ настъпване изискуемостта на вземанията.

Процесуалният закон предоставя защита на възникнали права, тоест на такива, чиято изискуемост е вече настъпила, освен при повтарящи се задължения съгл. чл. 124, ал. 2 ГПК.

Следователно, при наличие на изискуемо материално право за титуляра на същото се поражда възможност да получи съответна процесуална защита като предяви иск, или в случая заявление по чл. 410 ГПК. При изискуемост на задължението, процесуалното право на иск никога не може да се счете за превратно упражнено. В този смисъл възраженията на длъжника са неоснователи, като такива са и оплакванията в частната жалба за неправилност на обжалваното определение.

Неоснователни са и оплакванията в частната жалба за недопустимост на обжалваното определение. В действителност непрецизно РС - Козлодуй е посочил, че обезсилва заповедта за изпълнение, като е осъдил длъжника да заплати разноските, посочени в същата заповед. В мотивите на обжалваното определение правилно е прието, че съдът следва да разпореди издаване на изпълнителен лист за сумите, представляващи разноски, съгласно заповедта за изпълнение, а именно: сума в размер 239,39 лв. - държавна такса и сума в размер 1 200 лв. адвокатско възнаграждение, като именно в този смисъл следва да се разбира и постановения осъдителен диспозитив, доколкото съдът е следвало в диспозитива да се произнесе по издаване на изпълнителен лист за разноските и ясно да посочи, че дори и при обезсилване на 4 заповедта за изпълнение, в другите й части, в частта за разноските същата не се обезсилва.

Липсата на прецизност при произнасянето на РС – Козлодуй, обаче не представлява основание за недопустимост на постановения от него акт, като същата е лесно обяснима, предвид липсата на прецизност и в новата законова разпоредба - чл. 414а, ал. 5, изр. 2, където не са уредени правомощията на заповедния съд, в хипотезата на подадено становище в срок, вместо което законодателя се е задоволил единствено да посочи, че съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Всичко изложено обосновава неоснователност на доводите в частната жалба за недопустимост на обжалваното определение.