Решение № 542 от 06.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Бургас, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500757 по описа за 2022 година Производството е по чл.274 вр. чл. 462 ал. 2 и чл. 463 от ГПК и е образувано по повод жалбата на Община Бургас ,чрез процесуалния й представител , против предявеното на 14.04.2022 г.,обективирано в протокол изх.№ 15159 от същата дата , разпределение на постъпилите суми след проведена публична продан на имот-1/2 ид.част от СОС с идент.

***,целият с площ от 126,10 кв.м. с адмадрес –Бургас ,ул.

„Лермонтов“ № 32 ет.1,ведно с 1/8 ид.част от ПИ с идент. ***, ,собственост на длъжника В.И.Г. по изп.д. № 20228040400013/2022 г. по описа на ЧСИ № 804 Делян николов с район на действие – Бургаски окръжен съд .

Сочи се в жалбата ,че предявеното разпределение е незаконосъобразно ,тъй като неправилно и в противоречие със закона ЧСИ не е определил като привилегировано вземане по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД вземанията на Община Бургас ,дължими за такса битови отпадъци за процесния недвижим имот -а именно заедно с изискуемите общо 826,56 лв. общо-главница и лихви за данък върху имота ,допълнително е следвало да бъдат включени като привелигировано вземане и 387,66 лв. главница и 85,39 лв. –лихви за такса битови отпъдъци върху имота.Счита се ,че вземанията на Общината за ТБО за 1 имота представляват привилегировани вземания по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД – тъй като са публични вземания .Моли се за отмяна на извършеното разпределение и вместо това – постановено разпределение на сумата за ТБО като привелигировано вземане по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД .

Ответникът по жалбата – „Юробанк България „АД оспорва жалбата ,като навежда доводи ,че въпросното вземане не е публично по смисъла на т. 2 на чл. 136 ЗЗД ,който не следва да се тълкува разширително .Моли за отхвърлянето на жалбата .

В изложените по повод на обжалваното разпределение мотиви ЧСИ счита ,че жалбата е неоснователна и счита ,че при изготвяне на разпределението е спазен редът по чл. 136 и чл. 137 от ГПК .

Бургаският окръжен съд след преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди изложените в жалбата съображения ,намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК , от процесуално легитимирано лице и против подлежащо на обжалване изпълнително действие ,поради което се явява процесуално допустима .

Разгледана по същество ,същата е и ОСНОВАТЕЛНА .

С оглед на влязлото в сила постановление за възлагане от 08.02.2022 г. на изнесения на публична продан от 24.12.2021 г. до 24.01.2021 г. в РСБургас недвижим имот ,за който е имало вписана възбрана № 78 т.2,вх. рег.

№ 5197/04.06.2020 г. на ЧСИ Д.Николов ,рег. № 804 при КЧСИ в АВ,собственост на длъжника по изпълнителното дело В.И.Г. , на осн.чл. 460 от ГПК е било изготвено по делото разпределение на постъпилата при публичната продан сума и същото е било предявено на страните на 14.04.2022 г.,което е предмет настоящото производство по повод постъпилата против него жалба от присъединения взискател Община Бургас .

Няма спор ,че разпределението като акт на съдебния изпълнител предполага няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата ,постъпила от изпълнението ,за цялостно удовлетворяване на всички взискатели ,при което с разпределението съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване ,какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко 2 едно от тях .И тъй като липсва специална уредба относно зачитане на законоустановените права на предпочтителното удовлетворяване на конкуриращи се вземания ,прилага се в случая общата норма на чл. 136 от ЗЗД ,посочваща реда на привилегированите вземания ,наред с принципните положения за поредност и противопоставимост на права .

С атакуваното разпределение общата сума от 80785 лв. ,получена от проданта , е разпределена,както следва : вземания по чл. 136 т. 1 ЗЗД : разноски по съдебното изпълнение – 204 лв.-36 лв. за изготвяне на разпроделението и 168 лв.-уведомяване на страните за разпределението ;разноски на първона„чалния взискател -170 лв.; вземания по чл. 136 т. 2 от ЗЗД –неплатени данъци за имота към Община Бургас –826,56 лв. и по т.26 ТТРЗЧСИ-събрано частична сума за ДДС; вземания по чл. 136 т.3 ЗЗД – остатъкът от сумата –за плащане на ипотекарния кредитор и НАП .

Възраженията на жалбоподателя са ,че неправилно в протокола за разпределение не е включена сумата общо 387,66 лв. ,представляваща дължимата такса битови отпадъци за изнесения на публична продан имот,която е с поредност на привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД .

Възражението е основателно .

Съгласно нормата на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД с право на предпочитателно удовлетворение се ползват „вземанията на държавата за данъци върху определен имот или МПС –от стойността на този имот или МПС,както и вземания ,произтичащи от концесионни плащания ,лихви и неустойки по концесионни договори „ .

При тълкуване на разпоредбата докладчикът по настоящото дело също счита ,че с привилегията по т. 2 на цитирания текст се ползват само вземанията на държавата за данък върху определен недвижим имот /от стойността на този имот /,т.е. привилегията се простира до публични държавни вземания /за които по силата на законова делегация е предоставено събирането им от общините / ,но не и такси за битови отпадъци ,които не представляват публично държавно вземане .Както правилно сочи жалбоподателят ,става дума за изрична и императивна разпоредба ,която не подлежи на разширително тълкуване или на прилагане по аналогия .С оглед на обстоятелството ,че разпоредбата предвижда изключение от общия принцип на удовлетворения , придаваща предимство на определено вземане 3 пред останалите ,разширително тълкуване на нормата е недопустимо .Затова и включването на други вземания на държавата или общините в привилегията по чл. 136 т. 2 от ЗЗД ,дори и тези вземания да са свързани с имота ,предмет на публичната продан ,е недопустимо .

Съобразявайки трайната съдебна практика на горната инстанция обаче /решение № 440/28.11.13 г. по ч. гр. д. № 332/13 г., решение № 206/27.06.14 г. по ч. гр. д. № 186/14 г., решение № 206 от 27.06.2014 г. по ч. гр. д. № 186/2014 г. и решение № 253/29.07.2015 г. по ч. гр. д. № 213/2015 г., всички по описа на Апелативен съд – Бургас/, настоящият състав трябва да приеме, че таксите"битови отпадъци" следва да се считат за привилегировани вземания в разпределението по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, тъй като същите имат публичен характер по смисъла начл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, като наред с това задължението за плащането им възниква по повод собствеността върху недвижим имот и се дължи в полза в общинския бюджетна основание чл. 9а, ал. 3 от ЗМДТ, т. е. съставлява общинско вземане, което означава, че таксата не следва да бъде отделена от данъка, който има същата правна природа. Така в реш. № 206/27.06.2014 г. постановено по ч.гр.д. № 186/2014 г. по описа на БАС се сочи :“ . Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД привилегировани са вземанията на държавата за данъци вземанията на държавата за данъци върху определен имот. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. По правната си същност местните данъци са публични вземания – чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети, поради което се квалифицират като общински вземания. Местните такси също са публични вземания по см. на чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК и поради това, че приходите от тях постъпват също в общинските бюджети на осн. чл.9а ал.3 ЗМДТ, съставляват общински вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по повод собствеността върху недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния му характер по повод имота основателно е поставено като привилегировано в разпределението по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. В този смисъл е и определение № 487 от 4.03.2013 г. на САС по в. гр. д. № 778/2013 г., решение № 89/08.05.2012 г по ч.гр.дело № 223/2012 г по описа на Апелативен съд – Варна, решение №1082/27.09.2009 г на САС по 4 гр.д. № 1447/2009 г, решение от 06.08.2012 г по в.гр.дело № 139/2012 г по описа на Бл. ОС и други“.

Затова и атакуваното разпределение следва да бъде отменено отменено и делото – върната на ЧСИ за извършване на ново ,като таксата „битови отпадъци „ за процесния имот да бъде включена в привилегированите вземания по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД .

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ предявеното на 14.04.2022 г.,обективирано в протокол изх.№ 15159 от същата дата , разпределение на постъпилите суми след проведена публична продан на имот-1/2 ид.част от СОС с идент. ***,целият с площ от 126,10 кв.м. с адмадрес –Бургас ,*** ет.1,ведно с 1/8 ид.част от ПИ с идент. ***, ,собственост на длъжника В.И.Г. по изп.д. № 20228040400013/2022 г. по описа на ЧСИ № 804 Делян николов с район на действие – Бургаски окръжен съд и ВРЪЩА делото на ЧСИ Делян Николов за извършване на ново разпределение с оглед дадените в настоящото решение указания относно таксата „битови отпадъци „ за процесния недвижим имот в полза на Община Бургас

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред

Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5