Решение № 13424 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13424 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110156765 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Е. В. Н. и Н. В.

Н. кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, а именно: по отношение на Е. В. Н. – сумата от 255,18 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 324829 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 46,42 лв. – обезщетение за забава в периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата от 15,46 лв. – стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 3,22 лв. – обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането; а по отношение на Н. В. Н. – сумата 255,18 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 324829 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; сумата 46,42 лв. – обезщетение за забава в периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 15,46 лв. – стойността на услугата за дялово 1 разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 3,22 лв. – обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 43452/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици/вещни ползватели на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от публикуването им на страницата на дружеството. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 43452/2020г. на СРС, 148 състав, срещу дължимостта на които ответниците са възразили в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от страна на ответниците.

С възраженията срещу заповедта за изпълнение длъжниците/ ответниците са оспорили претендираните вземания, тъй като тръбите били затворени с гипс-картон от 2012 г. и от тях не се излъчвала никаква топлина, а радиаторите в имота били демонтирани преди години.

В проведеното на 23.04.2024 г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответниците направи за първи път възражение за изтекла погасителна давност, оспори ответниците да са поставени в забава по отношение плащането главницата за услугата за дялово разпределение, 2 изрично заяви, че не оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Искането за съвместното разглеждане на възражението за изтекла погасителна давност съдът остави без уважение като несвоевременно направено (преклудирано).

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 09.09.2020 г. от „ФИРМА“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.05.2021 г. по ЧГД № 43452 по описа за 2020 г. на СРС срещу длъжниците Е. В. Н. и Н.

В. Н. за следните суми:

- Е. В. Н.: сумата 255,18 лв. – цена на топлинна енергия за имот на горепосочения адрес на длъжника, аб.№ 324829 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; сумата 46,42 лв. – обезщетение за забава в периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 15,46 лв. – цена за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 3,22 лв. – обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и 12,50 лв. за държавна такса и 20,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство;

- Н. В. Н.: сумата 255,18 лв. – цена на топлинна енергия за имот на горепосочения адрес на длъжника, аб. № 324829 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; сумата 46,42 лв. – обезщетение за забава в периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 15,46 лв. – цена за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 3,22 лв. – обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и 12,50 лв. за държавна такса и 20,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците на 03.06.2021 г., като същите в срок на 11.06.2021 г. са подали възражение срещу издадената 3 заповед.

С разпореждане от 25.08.2021 г., връчено на 01.09.2021 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 01.10.2021 г., ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

Представено е писмо изх. № РКП20-ДР00-376-(1)/19.08.2020 г., от Столична община, район „Красна поляна“, с което Столична община уведомява ищеца, че в архива на районната администрация по отношение на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, били налице данни за сключен договор за покупка от 15.12.1972 г. от В.Н.С..

Представено е заявление-декларация от Й.К.С. вх. № 2375/29.09.2008 г. до ищеца, с което същата е заявила, че желае да бъде открита партида на нейно име, с брой на домакинството от петима членове, като предишният потребител бил В.Н.С..

Представена е декларация от Й.К.С. от 29.09.2008 г., с която същата е заявила, че ще ползва имота си за жилищни нужди.

Представено е удостоверение за наследници № 978/01.04.2003 г., издадено от Столична община, район „Красна поляна“, от което се установява, че В.Н.С. е починал на 09.03.2003 г., като е оставил за наследници по закон Й.К.С. – съпруга, Н. В. Н. – син и Е. В. Н. – дъщеря.

По делото е представен протокол от проведено на 04.07.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на абонатите от етажната собственост, като за процесния аб. № 324829 е посочено, че титуляр е В.Н.С., както и декларация от домоуправителя на ЕС, че подписите, положени в протокола за проведеното ОС са положени пред него.

Представен е договор № 718/19.08.2002 г., сключен между ЕС, находяща се на адрес: гр. София, АДРЕС като възложител и „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

4

По делото е представен договор № 144/29.07.2015 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФИРМА“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са съобщения към фактури от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и 31.07.2019 г., както и извлечение от счетоводството на ищеца за дължимите към него суми за исковия период относно аб. № 324829.

Представени са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Представени са документи за извършено дялово разпределение и извършен годишен отчет от фирмата за дялово разпределение (ФДР).

От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. Извършвани са ежемесечни отчети на общия топломер относно доставената ТЕ в АС в СЕС, като вещото лице е посочило в табличен вид отчетените стойности. В периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. е осигурен достъп за отчет на УДР, в имота не е имало монтирани отоплителни тела и индивидуални разпределители на ТЕ, в имота е имало щранг-лира за отопление в банята, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са 5 приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „ФИРМА“ ЕООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 510,36 лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 30,91 лв.

Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. възлиза на 92,83 лв., а тази върху главницата за УДР – на 6,43 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 27.08.2020 г.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.