Решение № 1739 от 16.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1739 гр. София, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря Д. В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110217798 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

ЗМВР.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от Инициирано е по жалба от Д. Д. К. с ЕГН: **********, чрез адв. С. С. от САК, срещу индивидуален административен акт - заповед, с рег. № 1266зз-197 от 19.11.2025 г., издадена от полицейски орган хх – разузнавач в сектор 03 на отдел 04 при ГД „БОП“ - МВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановена принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя Д. Д. К..

В депозираната жалба се релевират твърдения за липса на изложени в заповедта фактически и правни основания за задържането, поради което задържаното лице е било лишено от възможност да разбере причините за задържането му. Изложени са и оплаквания за наличие на противоречие на цитираната заповед с целта на закона, както и за нарушаване на принципа за съразмерност. Отправена е молба за отмяна на издадения индивидуален административен акт като неправилен и незаконосъобразен и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Д. К., редовно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. С.. Последният поддържа жалбата с изложените в нея съображения.

Допълва доводите си с аргументи, че от събраните по делото доказателства е видно, че задържането на жалбоподателя не е било необходимо, тъй като същият е оказал съдействие на полицейските органи, като с него не са били извършени никакви действия с оглед изясняване на евентуално извършено престъпление. Моли обжалваната заповед за задържане да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът - полицейски орган при ГД „БОП“ - МВР, редовно призован, не се явява.

Представлява се от юрк. Бонев, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и моли 1 същата да бъде отхвърлена като неоснователна и оспорената заповед да бъде потвърдена.

Счита, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, съдържа всички реквизити, без допуснати процесуални нарушения и не противоречи на разпоредбите на закона. Отправя молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представя и писмени бележки, в които излага допълнителни съображения по съществото на правния спор и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 19.11.2025 г., около 07:00 часа, полицейски служители при ГД „БОП“ - МВР посетили жилище, находящо се в хх обитавано от жалбоподателя Д. Д. К., свид. хх, с която живеели във фактическо съпружеско съжителство, както и от родителите на жалбоподателя К.. Полицейските служители задавали въпроси на жалбоподателя К., на които той отговарял, а също така преглеждали предоставени от К. документи. Около 15:30 часа на същата дата 19.11.2025 г., със заповед с рег. № 1266зз-197 от 19.11.2025 г., издадена от полицейски орган хх – разузнавач в сектор 03 „Измами с фондове на ЕС и корупция в спорта“ към отдел 04 „Корупция и измами с фондове на ЕС“ при ГД „БОП“ - МВР, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, жалбоподателят Д. Д. К. бил задържан за срок от 24 часа. Като фактически и правни основания за задържането в заповедта било посочено наличие на данни за съпричастност към извършено престъпление по смисъла на чл. 278, ал. 1 от НК - откриване на културна ценност, за която не се съобщава, чл. 278, ал. 6 - държане на археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, чл. 278а от НК - предлагане за отчуждаване или отчуждаване на културна ценност, чл. 253, ал. 3, т.1 и т.2, чл.253, ал.2 и ал.1 – деяние, извършено от две или повече лица, сговорили се предварително, или лицето действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или деянието е извършено два или повече пъти, като е извършена на финансова операция или сделка с имущество, или прикриване произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление иди друго общественоопасно деяние и за придобиване, получаване, държане, използване, преобразуване или спомагане по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, във вр. с чл. 321, ал. 1 - участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел. Било посочено още, че лицето се задържа с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност. Спрямо жалбоподателя К. бил извършен личен обиск по реда и правилата на ЗМВР, при който не били открити вещи.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля хх и писмените доказателствени материали, приобщени по реда на чл. 283 НПК протокол за личен обиск на лице, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, декларация, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ при ГД „БОП“ - МВР.

Преценявайки достоверността на показанията на свидетеля хх, съдът съобрази нейната евентуална заинтересованост от изхода на настоящото производство, произтичаща от близките й отношения с жалбоподателя К., с когото съжителства. Независимо от това същите са логични и последователни, не се наблюдава тенденциозност или изопачаване на възприетите от свидетеля факти и обстоятелства в полза на жалбоподателя, като същите не 2 се опровергават от други доказателствени източници, а напротив – показанията на свидетеля съответстват на приобщените по делото писмени доказателства. Поради това съдът им се довери изцяло.

Съдът намери, че приложените писмени доказателства са единни и непротиворечиви, като прие, че са инкорпорирани към доказателствената съвкупност по надлежния ред, кореспондират с гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетеля хх и затова ги кредитира в цялост. При преценка на приобщената по делото доказателствена съвкупност по несъмнен и категоричен начин се установява възприетата и описана от съда фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Проверката на съда в производствата по оспорване на административни актове, издадени при оперативна самостоятелност, съгласно чл.169 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), се съсредоточава върху наличието на оперативна самостоятелност за органа, издал заповедта и спазването от негова страна наизискването за законосъобразност на административните актове. Разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК предписва, съдът в производството да не бъде обвързан от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Законовият текст, към който чл.168, ал.1 от АПК препраща, предвижда като условие за валидност на обжалваните административни актове кумулативната даденост на следните предпоставки: издаването им от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и без противоречия с целта на закона. От значение се явява и принципът за съразмерност в административното производство, прокламиран от чл.6, ал.2 - ал.4 от АПК - да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, да не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се постигне тази цел, да не съществуват повече от една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията.

Следвайки обсъдената хронология в преценката относно законосъобразността на обжалваната заповед за задържане, настоящият съд намира, че не е налице порок в нея досежно компетентността на органа, който я е издал. Неин издател е полицейски орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР. Според чл.57, ал.1 от ЗМВР, сред полицейските органи, осъществяващи дейности по чл.6, т.1-3, т.7 - 8 от ЗМВР са и органите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Прието и неоспорено по делото като доказателство е удостоверението от Отдел „Човешки ресурси“ - ГД „БОП“ МВР относно заеманата от хх към 19.11.2025 г. длъжност разузнавач в сектор 03 „Измами с фондове на ЕС и корупция в спорта“ към отдел 04 „Корупция и измами с фондове на ЕС“ при ГД „БОП“ - МВР.

Атакуваният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 от ЗМВР. Отразен е органът, който го е издал, лицето, срещу което е издаден, правото на превод, възможностите за оспорване на заповедта по административен и съдебен ред и сроковете за това. Фигурира разяснение на правата на 3 задържания, ведно с отразяване на законовите основания за издаването на административния акт. Копие от него е връчено на жалбоподателя, който се е подписал в уверение на факта, че е получил същото и че се е запознал с него.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, посочена като основание за задържане на Д.

К., предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. При това няма спор, че за приложението й не е необходимо същите да са достатъчни за да се обоснове извод, че лицето е извършило престъпно деяние и че е направило това виновно, както и да бъде посочена точната правна квалификация на деянието. За законосъобразността на налагане на предвидената в цитирания текст принудителна административна мярка следва в заповедта да бъде посочено по начин ясен и разбираем за задържания причината за задържането му и наличие на данни, т.е. на индиции, че това лице е извършило престъпление. Достатъчно е тези данни да обосновават предположение за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпление и същите да са налични към момента на налагането на мярката. В тази връзка изричната разпоредба на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР изисква заповедта за задържане да съдържа „фактическите и правните основания за задържането“. Изискването е въведено с оглед обезпечаване необходимостта от мотивиране на акта от правна страна и с посочване на конкретните фактически основания, послужили за законосъобразното упражняване на правомощията на полицейския орган по ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето.

В конкретния случай в оспорената заповед за задържане на лице се съдържа посочване на правно основание за задържането - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като са посочени и разпоредби от НК и са цитирани части от тяхното съдържание. В нарушение на императивното изискване по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР обаче в оспорената заповед не са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка именно на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Отразяването на правната квалификация на няколко престъпления не съставлява изпълнение на задължението на полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи задържането. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища, както и на ЕСПЧ.

За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, което се задържа е извършило престъпление.