Решение № 2243 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2243 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110162720 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 336586/23.10.2024 г., подадена от „Т.С.“ ЕООД – в несъстоятелност чрез синдика Л. С., с която срещу „О.Б.Б.“ АД, „Б.С.“ ЕООД (в несъстоятелност), „Е.Б.“ ЕООД, „И.“ ЕООД, „О.Х.“ АД е предявен иск по чл.

270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на определение от 15.07.2015 г. по ч.гр.д.

№ 5749/2015 г. по описа на СГС, IV-Б състав, с което производството по това дело е било прекратено.

С исковата молба ищецът развива съображения, че съдебният акт е нищожен и липсвало валидно произнасяне по подадената от ищеца по реда на чл. 435 и сл. жалба, с която е обжалвано постановление за възлагане на недвижимо имущество от 04.03.2015 г. по изпълнително дело № *****/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., с което били възложени собствени на ищеца недвижими имоти – ***** на адрес: гр. *****.

Твърди да е претърпял изцяло незаконосъобразно принудително изпълнение по горепосоченото изпълнително дело. Ищецът подал жалба срещу постановлението за възлагане и е било образувано ч.гр.д. № 5749/2015 г. по описа на СГС, по което жалбата е била оставена без разглеждане. Изложени са съображения за нарушаване на повелителни и свръхповелителни норми на КРБ, на ЗСВ и ГПК, като жалбоподателят е бил лишен от право на защита и е бил отстранен от собствените му недвижими имоти, без съдът да извърши дължимата проверка. Твърди се съдебният акт да е бил постановен от незаконен състав, както и съдът да не е извършил дължимата по закон проверка по жалбата. Твърдят се нарушения при формирането на състава, както и че в случая жалбата е следвало да се разгледа от състав от един съдия. Незаконно са били променен докладчикът по делото и член на съдебния състав, като липсвали протоколи за преразпределението му. Новият състав отменил определението на предходния, с което делото е било насрочено за разглеждане в открито заседание и постановил определение от закрито заседание, с което оставил жалбата без разглеждане. Счита, че 1 актът също така бил нищожен, защото съдът не се произнесъл по наведените с жалбата доводи, освен това волята на съда била абсолютно неразбираема, а определението противоречало на българския правен ред. Освен това подадената жалба е била нередовна, а съдът не изпълнил задължението си да даде указания на жалбоподателя да уточни същата и да се увери дали не е сезиран с други претенции, които да се отделят в самостоятелно (исково) производство. Съдът нарушил и принципа на служебното начало. Правния си интерес обосновава с доводите, че производството по подадената от ищеца жалба е било прекратено, с влизане в сила на определението се е стабилизирало постановлението за възлагане на недвижими имоти, издадено по изпълнителното дело, което имало пряко негативно въздействие в правната сфера на ищеца. Счита, че ако актът бъде прогласен за нищожен, то висящността на производството, по което е постановено определението, би се възстановила и жалбата би следвало да бъде разгледана от законен състав, а действията на ЧСИ да бъдат проверени. Прекият целен ефект ищецът не отрича, че е отпадане влизането в сила на постановлението за възлагане, респ. връщане в патримониума на ищеца на правото на собственост върху имотите. От съда се иска да прогласи нищожността на съдебния акт и да констатира, че същият не е породил правните си последици.

Отговори на исковата молба са постъпили от ответниците „О.Б.Б.“ АД и „О.Х.“ АД.

Ответникът „О.Б.Б.“ АД оспорва предявения иск с доводи за неговата неоснователност, като излага подробни доводи по отношение на съображенията на ищеца, които съгласно исковата молба обуславят нищожност на атакуваното определение. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Ответникът „О.Х.“ АД намира предявения иск за недопустим. Сочи, че е закупило процесните имоти в хода на изпълнителното производство, на публична продан, проведена по изпълнителното дело, заплатило е дължимата цена, като имотите са му били възложени с постановление за възлагане, което е влязло в сила. През 2020 г. е било вписано преобразуване на дружеството чрез отделяне на имота в ново дружество – „Р.У.“ АД, което дружество станало собственик и упражнявало фактическата власт върху имота. В условията на евентуалност намира исковете за неоснователни по подробно изложените с отговора съображения. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

По настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 5749/2015 по описа на СГС, I V Б състав, от което се установява, че същото е образувано по жалба с вх. № 13609/13.03.2015 г. на „Т.С.“ ЕООД във връзка с изпълнително дело № 201483804***** на ЧСИ М.Б., като е било обжалвано постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2015 г. по посоченото изп. дело. С определение от 12.05.2015 г., на IV-Б състав на Софийски градски съд, с членове - Р.Б. /председател/, ЕЛ. А. и П.Х., по ч.гр.д. № 5749/2015 г., делото е насрочено за разглеждане в открито заседание на 23.11.2015 г. С последващо определение от 15.07.2015 г. по същото ч.гр.д. № 5749/2015 г., състав на СГС, IV-Б състав, с членове – Р.Б. /председател/, М.Г. и В.Д., е отменил определението от 12.05.2015 г. в частта, с която делото е насрочено за разглеждане в открито заседание, жалбата на „Т.С.“ ЕООД с вх. № 13609/13.03.2015 г. по вх. регистър на ЧСИ М.Б. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2015 г. по изп. дело № 201483804***** по описа на същия ЧСИ, е оставена без разглеждане, съответно производството по ч.гр.д. № 5749/2015 г. по описа на СГС, ГО, 2

IV-Б състав, е прекратено.

Приложено е ч.гр.д. № 4654/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, образувано по частна жалба на „Т.С.“ ЕООД срещу определение от 15.07.2015 г. на СГС, ГО, IV-Б състав по ч.гр.д. № 5749/2015 г., с което е отменено определението на същия съд за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е оставена без разглеждане жалбата на „Т.С.“ ЕООД срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2015 г. по изп. дело № 201483804*****, съответно производството по ч.гр.д. № 5749/2015 г. е било прекратено. С окончателно определение № 3256/17.11.2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 състав, е потвърдено определението от 15.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 5749/2015 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Б състав.

С разпореждане от 18.01.2016 г. на Софийски апелативен съд по въззивно частно дело № 4654 по описа за 2015 г., е върната касационна жалба с вх. № 16126/04.12.2015 г., допълнена с молба уточнение с вх. № 17199/23.12.2015 г., подадена против горепосоченото окончателно определение. Срещу разпореждането от 18.01.2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно частно дело № 4654/2015 г., с което е върната подадената от „Т.С.“ ЕООД касационна жалба с вх. № 16126/04.12.2015 г., допълнена с молба уточнение с вх. № 17199/23.12.2015 г., е подадена частна жалба, по която е образувано ч.т.д. № 2228/2017 г. по описа на ВКС, който е потвърдил обжалваното разпореждане.

По делото е приложен протокол от 05.05.2015 г. за избор на докладчик по дело № 5749/2015 г. по описа на Софийски градски съд /тип „частни жалби“/, от който се установява, че от разпределящия съдия /Х. М./, за докладчик е опредеЛ. ЕЛ. Н. А., член на IV-Б състав.

Представена е Заповед № 248/28.01.2015 г. на председателя на Софийски градски съд, с която на основание чл. 86, ал. 1, т. 1, вр. чл. 88 от ЗСВ, е спряно постъплението на съдия Тодор Тодоров на въззивни граждански дела и на частни граждански дела в IV-Б състав, считано от 27.01.2015 г.

Във връзка с горепосочената заповед, е издадена последваща такава от 28.01.2015 г. на председателя на СГС, с която на основание чл. 86, ал. 1, т. 1, вр. чл. 88 от ЗСВ, мл. съдия П.Х. е опредеЛ. за член на IV-Б състав в „Гражданско отделение“ – въззивни състави на СГС, считано от 29.01.2015 г., от която дата на посочения мл. съдия е следвало да се разпределят частни граждански дела при съобразяване с разпределените до момента такива.

Със Заповед № 2120/06.07.2015 г. на и.ф. председател на Софийски градски съд, съдия М.Г. е опредеЛ. за член на IV-Б състав в Гражданско отделение – въззивни състави, считано от 06.07.2015 г., на мястото на съдия ЕЛ. А. /поради прекратяване на командироването на последната/.

Със Заповед № 2139/07.07.2015 г., мл. съдия В.Д. е опредеЛ. за член на IV-Б състав в Гражданско отделение – въззивни състави, считано от 06.07.2015 г., на мястото на мл. съдия П.Х. /поради командироването в Софийски районен съд/.

Приложено е Определение № 69 от 08.02.2017 г., на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение, по ч.т.д. № 2645/2016 г., образувано по частна жалба на „Т.С.“ ЕООД срещу определение № 197 от 16.09.2016 г. по т.д. № 1624/2016 г. на ВКС, ТК, първо отделение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане от 04.03.2015 г. на ЧСИ М.Б. по изп. дело № 201483804*****, като определение № 197 от 16.09.2016 г. по т.д. № 1624/2016 г. на ВКС, ТК, първо отделение, е потвърдено.

По делото е приложено и ч.гр.д № 4663/2018 г. по описа на Софийски 3 апелативен съд, образувано по частна жалба срещу разпореждане № 27832 от 23.08.2018 г. по ч.гр.д. № 5749/2015 г., обективирано върху молба вх. № 106983 от 08.08.2018 г., постановено от въззивен състав на СГС, с което е прието, че определение от 15.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 5749/2015 г., е влязло в сила. С определение № 3038/08.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4663/2018 г. на САС, частната жалба е оставена без разглеждане, а производството е прекратено. Посоченото определение е обжалвано, като частната жалба е върната поради неизпълнени указания на съда.

По делото е приложено копие на изпълнително дело № 201483804***** на ЧСИ М.Б., в което се съдържа постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2015 г., съгласно което подробно посочено имущество /собственост на „Т.С.“ ЕООД/ е възложено на „О.Х.“ АД, както и всички материали, свързани с процедурата по възлагане.

Други относими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, при който съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че спрямо определение от 15.07.2015 г. по ч.гр.д. № 5749/2015 г. по описа на СГС, IV-Б състав, чиято нищожност се поддържа, са налице твърдените в исковата молба пороци, които влияят върху неговата валидност, респективно този съдебен акт не поражда правни последици.

Във връзка с доводите на ответника „О.Х.“ АД за недопустимост на производството /включително и тези, заявени в писмените бележки/ следва да се посочи, че настоящият съдебен състав е обвързан от дадените с определение №5826/24.03.2025 г. по ч.гр.д. № 717/2025 г. по описа на СГС, IV-A състав, задължителни указания, с оглед което и правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Нищожността е най - тежкият порок, от който може да бъде засегнат съдебният акт. В закона няма определение за това кога един съдебен акт е нищожен, но в теорията и практиката са изяснени хипотезите, при които следва да бъде прогласена нищожността на акта, изхождайки от естеството на същия като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган. Налице е практика на ВКС по въпроса кога един съдебен акт е нищожен, а именно: когато е постановен от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато актът не е изразен в писмена форма или е неподписан, когато волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване поради абсолютна неразбираемост (в този смисъл - ППВС № 1/10.11.1985 г., ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 668/15.11.2010 г. по гр. д. № 1790/2009 г. по описа на I г. о. на ВКС; решение № 73/18.05.2015 г. по гр. д. № 5113/2014 г. по описа на III г. о. на ВКС и др.). Нищожен е този съдебен акт, който не дава възможност той да бъде припознат като валиден такъв поради липса на надлежно властническо волеизявление, съответно поради допуснат порок от посочените по - горе. Нищожност на съдебния акт се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато се постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави.