Решение № 148 от 30.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Русе, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Татяна Черкезова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20264500500188 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Г. К. от гр.Русе против решение №713/07.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 5747/2024 г. по описа на Районен съд- Русе, с което е уважен предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 698.83 лв. - главница, договорна лихва в размер на 33.65 лв. за периода 11.02.2022 г.- 17.12.2023 г., 83.44 лв.- обезщетение за забава за периода 18.12.2023 г.- 28.06.2024 г. по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3669/2024 г. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушение и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което претенцията се отхвърли.

Ответникът по жалбата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски 1 за въззивното производство.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София против жалбоподателя иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Установено е по делото, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАДгр.София в качеството си на кредитор е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№3669/2024 г. по описа на Районен съд- Русе и в полза на кредитора е издадена заповед за изпълнение за сумите: 698,83 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 33,65 лв. - договорна лихва за периода от 11.10.2022 г. до 17.12.2023 г. и 83,44 лв. обезщетение за забава за периода от 18.12.2023 г. до 27.06.2024 г.; както и за направените разноски. Длъжникът е оспорил заповедта за изпълнение с възражение по чл.414 от ГПК.

Оспорването на заповедта за изпълнение е породило правният интерес от исковата защита, искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим и правилно е разгледан по същество. Това обуславя валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Решенението е правилно.

При разглеждането на спора не са допуснати съществени процесуалнои нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти след анализ на релевираните по делото доказателства и съобразно очертания предмет на спора и правилно е приложен материалния закон.

Установено е по делото, че на 11.10.2022 г. между жалбоподателя и 2

„Аксес Файнанс“ ООД е сключен договор за кредит „А1 карта“, по силата на който кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта.

Кредитополучателят се задължил да заплаща общото си задължение, включващо усвоената и непогасена главница, начислената върху нея непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, до всяко 2-ро число на текущия месец. Страните уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 17,8% и годишен процент на разходите в размер на 18,95%. Съгласно уговореното в чл.15 в случай, че кредитополучателят не заплати общото си задължение на падежа, той дължи в тридневен срок предоставяне на допълнително обезпечение под формата на поръчителство, а според чл.20 на договора при непредставяне на такова обезпечение, той дължи неустойка в размер на 8,5% от усвоената главница към последното число на предходния месец. В чл.14 от договора за кредит страните страните са уговорили да сключват анекси чрез използване на посочения от кредитополучателя мобилен телефон, включително за увеличаване на кредитния лимит.

Установено е също, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г. „Аксес файнанс“ АД /правоприемник на „Аксес файнанс“ ООД/ като цедент прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за кредит на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и с изрично пълномощно / упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне на вземането. С уведовително писмо, връчено с обратна разписка лично на жалбоподателя, последния е бил уведомен за цесията.

От приетата в първоинстанционното производство съдебно икономическа експертиза е установено, че по договора М. К. е усвоил главница в общ размер на 1691,01 лв., както и че непогасената част възлиза на 698,83 лв. не е била погасена от длъжника. Кредиторът е начислил договорна лихва съгласно уговореното в чл.4 от договора върху усвоената и непогасена главница в размер на 65,15 лв., от които сумата от 33,64 лв. е останала непогасена след извършени плащания от длъжника. Кредитополучателят 3 преустановил плащанията по договора след 21.04.2023 г. Кредиторът начислил и неустойка по чл.20 от договора и разходи за събиране на задълженията по чл.21 от договора. Установен е и размерът на лихвата за забава на плащането за главницата и договорната лихва за периода от 18.12.2023 г. до 27.06.2024 г. 53,97 лева. Вещото лице е посочило, че при изчисляване на посочения ГПР в договора за кредит не е включен размерът на неустойката за липса на обезпечение и разходите за събиране на задълженията, като при съобразяването на нейния размер ГПР би бил в размер на 164,34%.

При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е частично основателен и е уважил същия за дължимата главница в размер на 689.83 лв., а за заявените за установяване договорна и мораторна лихва е отхвърлил претенциите.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че сключеният между страните договор за кредит „А1 карта“ има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като жалбоподателят има качеството на потребител. Правилно с оглед установеното в чл.7 от ГПК задължение съдът е извършил служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора и обосновано е приел, че са налице такива - чл.20 и чл.15 за заплащане на неустойка при непредставено от кредитополучателя допълнително обезпечение при неизпълнение на задължението на падежа в тридневен срок под формата на поръчителство, като е въведено изискване по отношение на поръчителя да е на определена възраст и да разполагат с определен осигурителен доход, получаван по силата на трудово правоотношение по безсрочен трудов договор. В договора е предвидено в чл.21, ал.4 и заплащане на разходи за събиране на просрочени задължения, каквито кредиторът не може да изисква съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК. Кредиторът е начислявал неустойка по чл.20 и разходи за събиране на задълженията по чл.21, ал.4 от договора. Правилно е прието, по отношение на договорите за потребителски кредит на общо основание съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Правилно съдът е счел, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като се касае до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Законосъобразно районният съд е 4 съобразил, че с така уговорената неустойка кредиторът прехвърля върху потребителя отговорността си по чл.16 от ЗПК да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, вменявайки му условия с прекомерна финансова тежест. Подобни уговорки водят до скрито оскъпяване на кредита и противоречат на добрите нрави, поради което са недействителни. Начисляването на неустойка за неизпълнение на подобен вид договорно задължение не е типична последица от договорно неизпълнение, договорът продължава действието си, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. В този смисъл неустойката се явява разход по кредита, който трябва да се съобрази при изчисляване на ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, а не обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл.19, ал.3 от ЗПК. С приетата експертиза е установено, че този разход не е включен в посочения в договора ГПР, а при съобразяването му последният възлиза на 164,34%.

Правилно е прието, че неточното посочване на ГПР в договора е самостоятелно основание за нищожност на целия договор и законосъобразно е приложил последиците, визирани в чл.23 от ЗПК.

Жалбоподателят като потребител дължи връщане само на чистата стойност на непогасената главница по кредита.

Установено е по делото, че кредиторът е цедирал вземането си към като е упълномощил „АСВ“ ЕАД- гр.София да уведоми длъжника за извършената цесия. Извършеното прехвърляне на вземането е надлежно съобщено на длъжника, като последният е получил лично уведомлението за цесия преди образуване на заповедното производство.

В жалбата са наведени доводи относно недействителността на договора за цесия, както и от липсата на съгласие от страна на жалбоподателя с Общите условия към договора за кредит. Тези възражения не са заявени с отговора на исковата молба и не са въведени по надлежния ред в предмета на делото, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по същите.

Предявеният иск е основателен и доказан по размер, поради което правилно е уважен.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци и като правилно следва да бъде потвърдено с решение, което не подлежи на 5 касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата е представляван по делото от юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 от ГПК има право на разноски в размер на 50 евро.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №713/07.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 5747/2024 г. по описа на Районен съд- Русе.

ОСЪЖДА М. Г. К. от гр.Русе да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София сумата в размер на 50 евро разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6