Решение № 109 от 26.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Велико Търново, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря В. В. Чаушева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20224100100018 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна – М. Л. Г. - излага в исковата си молба, че на 27.09.2021 година в гр. С., вследствие на неправомерно шофиране на ответника М. Ц., застрахован в ответното дружество срещу риска гражданска отговорност на автомобилистите, бил въвлечен в транспортно произшествие, довело до счупване на капаче на дясното коляно и изкълчване на дясна раменна става. Претърпял операция, бил обездвижен за дълго време, преживял психотравма. По реда на настоящото производство търси репарация на страданията си като от първия ответник търси 80 000 лв., част от обезщетение за неимуществени вреди, твърдяно да възлиза на 100 000 лв., ведно със законна лихва от 08.10.2021 година насетне. От втория ответник, причинител на транспортния инцидент, претендира сумата от 50 лв., законна лихва върху търсеното обезщетение за времето от 27.09.2021 година до 08.10.2021 година. Претендира разноски.

Ответникът „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, оспорва исковете вцялост.

Катастрофата била плод на случайно събитие по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс.

Отговорността на водача Ц. не можела да се ангажира, а на това основание – и тази на ответното дружество. В отношение на евентуалност спрямо тази позиция твърди съпричиняване на инцидента от страна на ищеца. Мораторна лихва би се дължала от 06.01.2022 година, когато ищецът уточнил пред застрахователя, че не разполага с изисканите му документи. Претендира разноски.

Ответникът М. Д. Ц. не конкретизира становище.

1

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

Не се спори, установява се от обясненията на страните, застрахователното, покриващо риска гражданска отговорност на автомобилистите, правоотношение между двамата ответници.

На 27.09.2021 година на кръстовище в гр. С. водачът на лек автомобил с държавен контролен номер Т 3291 КК М. Ц. неправомерно завил наляво и ударил движещия се с мотопед ищец, причинявайки описаните в исковата молба травми – решението по приложеното нохд № 229 по описа на С.ски районен съд за 2022 година. Ищецът търпи страдания от физическо и психологическо естество, пряка последица от катастрофата – неоспорените от страните медицинска и психологическа експертизи.

Изложените факти налагат извод за доказаност и основателност на исковете.

Увреждането на ищеца, пряка последица от неправомерно шофиране на застрахован в ответното дружество водач, запълват фактическия състав на правото по чл.

432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Исковете са доказани по основание.

Тезата на ответното дружество за липса на деликт и невиновност на водача на лекия автомобил противоречат на чл. 300 от ГПК и не следва да се съобразяват само на това основание. Същото важи и за довода за съпричиняване на увреждането от ищеца.

Престъплението, за което ответникът М. Ц. е признат за виновен, е резултатно. В казуса това означава, че уврежданията са доказани и са плод единствено на неправомерното шофиране на застрахования. Тези два елемента са включени в структурата на деянието и деецът не би бил признат за виновен за резултата, ако той е последица и от други фактори – чл.300, предложение първо, от ГПК във връзка с чл. 343, ал.1, б.“б“ от НК.

Търпените от ищеца страдания изискват репарация поне в размер на исковата сума - чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Приоритет за определяне на такова обезщетение имат психологическата травма във вида, в който е очертана от експертизата.

Осуетената възможност за развитие в спорта на толкова млада възраст налага определяне на обезщетение в завишен в съпоставка с равни други условия – ако ищецът не беше футболист или беше на възраст, изключваща спортуването, размер.

Върху обезщетението следва да се присъди лихва от 08.10.2021 година – датата, на която ищецът е потърсил застрахователно обезщетение – чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Доводът, че застрахователят отговаря за вредите от забава на деликвента от 06.01.2022 година е неоснователен. При положение, че не разполага с исканите от застрахователя документи, преценката на последния би била една и съща ако тези документи не биха били изискани. Да се приеме обратното би означавало чрез искане за документи застрахователят да премества датата на дължимото по чл. 429, ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховането напред във времето и с това да намалява по стойност дължимото застрахователно обезщетение.

Искът спрямо втория ответник е основателен и доказан. Деликвентът е в 2 забава от увредата насетне – чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Искът следва да се уважи в търсения размер.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК сочат, че ответникът следва да заплати сумата от 3 290,66 лв., държавна такса върху исковете, включващи и мораторната лихва от 08.10.2021 година до датата на предявяването им – 18.01.2022 година в размер на 2 266,67 лв. По силата на същия текст ответното дружество следва да понесе авансираните от съда разноски за събиране на доказателства - две възнаграждения за вещи лица по допуснатите експертизи с обща стойност 1 000 лв.

Върху уважените искове на пълномощника на ищеца се възнаграждение от 8 460 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. дължи

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 831830482, да заплати на М. Л. Г., ЕГН:

**********, от гр. С., ул. „Х.", сумата от 80 000 (осемдесет хиляди лева) лв., ч а с т от вземане, твърдяно да възлиза на 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 27.09.2021 година в гр. С., довело до фрактура на дясно колянно капаче, изкълчване на дясна раменна става, страдания и психотравми, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 18.01.2022 година до окончателното му заплащане, сумата от 2 266,67 (две хиляди двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) лв., мораторна лихва върху сумата от 80 000 лв. за времето от 08.10.2021 година до 17.01.2022 година, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Осъжда М. Д. Ц., ЕГН: **********, от село М., община С., ул. „Ш.", да заплати на М. Л. Г., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „Х.", сумата от 50 (петдесет лева) лв., обезщетение за вреди от забава, начислена в размер на лихвата по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху сумата от 80 000 лв. за времето от 27.09.2021 година до 07.10.2021 година.

Осъжда „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 831830482, заплати по сметка на съда държавна такса върху уважените искове в размер на 3 290,66 (три хиляди двеста и деветдесет лева и шестдесет и шест стотинки) лв., както и сумата от 1 000 (хиляда лева) лв., авансирани от съда разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Осъжда „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 831830482, да заплати на адвокатско дружество “Ч., П. и И.а“, гр. София, ул. „Т.", сумата от 8 460 (осем хиляди четиристотин и шестдесет лева) лв., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

3

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4