Присъда № 150 от 21.05.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 150, постановена на 21.05.2026г. по н.о.х.д. № 1165 по описа на Районен съд – В. за 2026г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 857 по описа за 2025г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр. В. на А. З. А. за това, че на 19.06.2025г., в гр. В., като извършител, в съучастие с А. Г. С. - като извършител, чрез използване на техническо средство - нож, отнел чужди движими вещи- 4 метра меден телефонен кабел ТПЖП 500х2х 0,5мм., на стойност 198лв., 8 метра меден телефонен кабел ТПЖП 200x2x0,5мм, на стойност 144лв., 16 метра меден телефонен кабел ТПЖП 100x2x0,5мм., на стойност 216лв., 100 бр. кабелни накрайници, на стойност 54лв., всичко на обща стойност 312,91 евро / триста и дванадесет евро и деветдесет и един евроцента/ или 612лв. /шестстотин и дванадесет лева/, от владението на А. С. А., собственост на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и представлява немаловажен случай – престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2, и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, както и на А. Г. С. за това, че на 19.06.2025г., в гр. В., като извършител, в съучастие с А. З. А.- като извършител, чрез използване на техническо средство- нож, отнел чужди движими вещи- 4 метра меден телефонен кабел ТПЖП 500х2х 0,5мм., на стойност 198лв., 8 метра меден телефонен кабел ТПЖП 200x2x0,5мм, на стойност 144лв., 16 метра меден телефонен кабел ТПЖП 100x2x0,5мм., на стойност 216лв., 100 бр. кабелни накрайници, на стойност 54лв., всичко на обща стойност 312,91 евро / триста и дванадесет евро и деветдесет и един евроцента/ или 612лв. /шестстотин и дванадесет лева/ от владението на А. С. А., собственост на “Юнайтед Файбър България“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и представлява немаловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подсъдимите е доказана по безспорен начин.

Предлага за извършеното по отношение и на двамата да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, чийто размер да бъде еднакъв и за двамата с оглед споделената от тях роля при извършване на деянието. Наред с това пледира за възлагане на разноските в тежест на подсъдимите лица.

Защитникът на подс. А. на свой ред моли съда при пост ановяване на присъдата да се вземат предвид обстоятелствата, че отнетите вещи са на ниска стойност, а подсъдимият съдейства за разкриване на обективната истина в производството.

Защитникът на подс. С. също моли на подзащитния му да се наложи наказание в минимален размер.

Подс. А. А. и А. С. посочват, че съжаляват за стореното и признават вината си.

В предоставената им на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимите посочват, че са съгласни с онова, което ще им даде съдът.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. З. А. е роден на *** г. в гр. В., живущ в гр. В., български гражданин, без образование, неженен, осъждан, не работи, с ЕГН **********.

Подсъдимият А. Г. С. е роден на *** г. в гр. Д., живущ в гр. В., български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.

А. Г. С. не живеел на адреса, който посочва, нямал собствен дом и живеел в изоставени къщи.

1

Препитавал се, като събирал метални отпадъци от казаните, които предавал в пунктове за изкупуване на метал.

С. употребявал психоактивни вещества (ПАВ), като от около две години бил на „кристал“. Тъй като му били необходими повече пари, решил да се снабдява с тях като извършва кражби.

По същия начин се препитавал и А. А., който също събирал метални отпадъци и ги предавал в пунктовете за изкупуването им.

На 19.06.2025г. около 06:00 часа, подсъдимите С. и А. се срещнали в ромската „махала“ на гр.В..

Решили заедно да обикалят и да търсят метални отпадъци, които да предадат в пункт, за да си осигурят средства.

Стигнали до една шахта от кабелната мрежа на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД и разпределителен шкаф на същата фирма, състоящ се от две отделни метални кутии.

Шахтата и шкафа се намирали в гр.В., на ъгъла на ул.“Т.Влайков“ №53, с ул.“Ильо Войвода“, в близост до училище „Елин Пелин“.

Металните кутии на разпределителния шкаф били вече отворени и подсъдимият С. започнал с нож да реже кабелите, находящи се в тях.

След, като С. отрязал кабелите в металните кутии на шкафа, двамата подсъдими видели, че в шахтата, която била вече отворена, а капака бил до нея, също имало кабели преминаващи през нея.

С. и А. решили да ги отрежат и да ги вземат. Първи в шахтата влязъл С., а непосредствено след него вътре влязъл и подс. А..

С ножа, който се намирал в него, С. започнал да реже кабелите, които виждал извън каналите, минаващи през шахтата.

След това дал ножа на А., който също рязал преминаващите през шахтата кабели.

След, като приключили с рязането, тоест прерязали преминаващите в шахтата кабели, подсъдимите излезли от шахтата и измъкнали кабелите ведно с кабелните им накрайници, които били прерязали в металните кутии на разпределителния шкаф описан по-горе и навлязали в шахтата.

Двамата прерязали и взели от разпределителния шкаф на шахта от кабелната мрежа на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД четири метра меден телефонен кабел ТПЖП 500х2х 0,5мм., на стойност 198лв., 8 метра меден телефонен кабел ТПЖП 200x2x0,5мм, на стойност 144лв., 16 метра меден телефонен кабел ТПЖП 100x2x0,5мм., на стойност 216лв., 100 бр. кабелни накрайници, на стойност 54лв., всичко на обща стойност 312,91 евро / триста и дванадесет евро и деветдесет и един евроцента/ или 612лв. /шестстотин и дванадесет лева/, съгласно назначената по делото СОЕ.

Подсъдимите С. и А. сложили отрязаните парчета от кабели с кабелни накрайници в чувал. Отправили се към дерето на ул.“Пробуда“ в „Махалата“, с намерението там да изгорят парчетата кабели, като по този начин премахнат тяхната изолация и след това да ги предадат в пункт за вторични суровини, като метален, най- вероятно меден отпадък.

В същото време свидетелите А.ов и Х. - служители в СКП на Първо РУ при ОД на МВР В. обслужвали територията си.

Те забелязали С. и А., които им били познати, като лица от криминалния контингент. Спрели ги за проверка и установили, че носят инкриминираните вещи.

Попитали ги, откъде ги имат и двамата дали обяснение, че ги взели от въпросната шахта и разпределителния шкаф от кабелната мрежа на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД.

Полицейските служители извършили справка в ОДЧ и установили, че има подаден 2 сигнал за кражба на кабели от шахта и разпределителен шкаф.

Подсъдимите С. и А. завели полицейските служители на мястото, където извършили кражбата.

Там свидетелите А.ов и Х. извършили сравнение на краищата на отрязаните кабели в шахтата и металните кутии на разпределителния шкаф с краищата на намерените в С. и А. парчета от кабели и установили съответствие във вида им, диаметрите, външните изолации и вътрешното кабелно съдържание / жила, и изолация на жилата и др./ помежду им.

Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно оценителна експертиза /л.66-67 от ДП/: „Стойността на движимите вещи е 612,00лева/шестстотин и дванадесет лева/ или 312,91 евро/триста и дванадесет евро и деветдесет и един цента.“

Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подс. А. А. и А. С., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от следните гласни доказателства: показанията на св. А. А., М. А.ов, И. Х., З.Л., Р. М., както и от приобщените от досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, в това число справка за съдимост, характеристики, протоколи за оглед с фотоалбуми, за доброволно предаване и др., експертни заключения, подробно описани по вид и констатации по-горе в настоящото изложение.

По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.

Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за установена стойността (в това число общата) на всички инкриминирани вещи.

Подсъдимите лица на свой ред признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. А. З. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл.195, ал.1,т.4,пр.2 и т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, тъй като безспорно се установи, че в съучастие с А. Г. С. - като извършител, чрез използване на техническо средство - нож, отнел чужди движими вещи- 4 метра меден телефонен кабел ТПЖП 500х2х 0,5мм., на стойност 198лв., 8 метра меден телефонен кабел ТПЖП 200x2x0,5мм, на стойност 144лв., 16 метра меден телефонен кабел ТПЖП 100x2x0,5мм., на стойност 216лв., 100 бр. кабелни накрайници, на стойност 54лв., всичко на обща стойност 312,91 евро / триста и дванадесет евро и деветдесет и един евроцента/ или 612лв.

/шестстотин и дванадесет лева/, от владението на А. С. А., собственост на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и представлява немаловажен случай.

Квалификацията по чл.195, ал.1,т.4 пр.2, от НК се обуславя от обстоятелството, че А.

3 на инкриминираната чрез използване на техническо средство – нож за рязане е отнел процесните движими вещи (кабели).

Квалификацията на чл.195, ал.1,т.7 от НК се обуславя от обстоятелството, че А., е осъждан, както следва:

Със Споразумение № 213/27.03.2023 г. по НОХД № 4357/2022 г., на Районен съд - В., влязло в законна сила на 27.03.2023 г. бил осъден за престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б."Б" от НК, като му било наложено наказание "ПРОБАЦИЯ", изтърпяно на 29.07.2024г., чрез групиране по ЧНД № 311/2024г. на ВРС по което било определено общо наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца , изпълнението на което е било отложено с 3 години изпитателен срок.

Със споразумение № 478/03.07.2023 г. по НОХД № 20233110201695/2023 г., на Районен съд - В., влязло в законна сила от 03.07.2023 г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.З и т.4 пр,2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК, при което му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОД А за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК СЕ ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С Определение № 789 от 15.02.2024 г. по ЧНД № 20243110200311/2024 г. на PC В., влязло в законна сила на 02.03.2024 г., на основание чл,25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК на осъдения А. З. А. , ЕГН ********** било наложено най- тежкото от наказанията, наложени му със съдебните актове, постановени от Районен съд В. по НОХД № 4357/2022г. и по НОХД №1695/2023г., а именно, ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със Споразумение № 411/21.05.2024 г. по НОХД № 20243110200175/2024 г., на Районен съд - В. влязло в законна сила на 21.05.2024 г., за деяние по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, _т.2, вр. ЧЛ.18, ал.1, за което му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение ОТЛАГА с изпитателен срок ТРИ ГОДИНИ.

Със Споразумение № 200/12.03.2025 г. по НОХД № 4763/2024 г. на Районен съд - В., влязло в законна сила от 12.03.2025г.,за деяние по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр.чл.194 ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.