Решение № 582 от 10.08.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Казанлък, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510101012 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че осъществява счетоводни услуги и в тази връзка сключил договор за навършване на счетоводни услуги с “ТЕДИ - МОД“ ЕООД, с договорено месечно възнаграждение. Договорът и съответно упълномощителните отношения възникнали през 2020г., като преди това от 2007 г. до 2020г. счетоводните услуги на ответното дружество били осъществявани от ЕТ “ВИЖ- В. Ж.“, който бил собственост на управителя на “ВИЖ - 2“ ООД. Между двете дружества съществували трайни отношения, изградено доверие и разбирателство. За осъществяваните счетоводни услуги ответникът следвало да заплаща ежемесечно възнаграждение, което през различните периоди се променяло съобразно изменение на MP3 и икономиката в страната. От своя страна ищцовото дружество следвало да осъществява пълното счетоводно обслужване на дружеството - ответник, което включвало да разработи и поддържа индивидуален сметкоплан, да извършва своевременно следващите се счетоводни записвания, да води съответните счетоводни регистри, да отразява финансовия резултат на дружеството - възложител, да подава информация, справки и декларации към НАП, НОИ, да съставя ГФО на дружеството - възложител, да осъществява годишното счетоводно приключване на ответника и др. задължения, вменени съгласно ЗСч. и др. нормативни актове, относими към дейността на извършващите счетоводно обслужване лица. Въпреки добросъвестното и редовно изпълнение на задълженията, ответникът често забавял със значителен период от време изплащането на задълженията към него. Поради настъпили финансови затруднения в един момент ответникът спрял да 1 заплаща за дълго дължимото възнаграждение за ежемесечно осъществяваните му счетоводни услуги, като страните се договорили, същите да бъдат изплатени постепенно. С огромни забавяния били заплатени предоставените услугите, но това изплащане било до месец май 2021г. За месец май 2021г. издал на ответника фактура №2050/31.05.2021г. за сумата от 240.00 лева, която била частично изплатена. Заплатена била сума в размер на 152.00 лева и останало дължимо задължение по нея в размер на 88.00 лева. От този момент до месец юни 2023г. вкл. продължавал да предоставя счетоводни услуги на ответника, но последният не заплащал дължимото се за услугите ежемесечно задължение. От месец юли 2023г. престанал да осъществява счетоводни услуги за ответника, поради неплащане на дължимото му се възнаграждение, т.е. поради неизпълнение на договора по вина на длъжника. В следствие на изложеното към момента на подаване на исковата молба “ТЕДИ - МОД“ ЕООД дължало на “ВИЖ - 2“ ООД задължение в размер на 7624.00 лева, формирано като сбор от главниците по сумите по издадените и получени от ответника, и незаплатени фактури за извършено счетоводно обслужване.

Поради неизпълнение на задължението за плащане по фактурите в срок, за ответника се породило задължение да заплати и размера на формираната върху размера на всяка главница лихва за забава съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД. В следствие на посоченото за ответникът възникнали задължения на обща стойност 7624.00 лв. главница по подробно посочените фактури за неизплатени задължения и сумата от 1655.81 лв. представлява сбора от формираната лихва за забава върху всеки един от претендираните размери, формиращи главницата. Описаните в исковата молба фактури били изпращани ежемесечно на ответното дружество. Към ответника били отправяни многократни уведомления посредством електронните пощи, чрез които двете дружества кореспондирали. На 06.10.2023г. дружеството-ответник било поканено да изплати дължимите от него към “ВИЖ-2“ ООД задължения чрез изпращане на нарочна покана за плащане, връчена на ответника на 12.10.2023г. от куриер на Е. и получена лично от Т. С. - управител на ответното дружество, но тъй като плащане не последвало то възникнал правен интерес от предявяване на исковите претенции. Моли съда да постанови решени, с което да осъди “ТЕДИ-МОД“ ЕООД, с ЕИК:200052951 със седалище и адрес на управление **********, представлявано от управителя Т.

С. Б. да заплати на “ВИЖ-2“ ООД, с ЕИК:200438933 със седалище и адрес на управление **********, представлявано от управителя В. И. Ж., сумата от 9279.81 лв., от която: 7624.00 лв. главница по подробно посочените фактури за неизплатени задължения и 1655.81 лв. лихва за забава, представлява сбора от формираната лихва за забава върху всеки един от претендираните размери на главница, считано от датата, следваща датата на издаване на съответната фактура до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявения иск за допустим, но по същество неоснователен и недоказан. Между страните по делото били налице търговски отношения, по силата на които ищцовото дружество предоставяло на ответното дружество счетоводни услуги. Тези отношения са се осъществявали в посочения в 2 исковата молба период. Действително предоставянето на счетоводно обслужване от ищеца на ответника било преустановено от м.юни 2023 г. Не отговаряло на действителността твърдението, че между страните имало сключен писмен договор за предоставяне на счетоводни услуги. Такъв никога не бил сключван и не били уговаряни параметри - обем на услугите, възнаграждение, срокове за изпълнение и плащане и т.н. Не отговаряло на действителността посочената причина за прекратяване на отношенията, свързани с предоставянето на счетоводни услуги. Причината за прекратяване на отношенията било, че управителя на ответното дружество изразил недоволството си от качеството на предоставяните услуги. Повод за това станали действия и поведения на управителя на ищцовото дружество при и по повод изпълнение на задълженията свързани със счетоводното обслужване.

Вследствие на пропуски и бездействия от страна на предоставящия счетоводно обслужване, се стигнало до издаване на актове от страна на органите на приходната администрация и съответна налагане на санкции на ответното дружество и други дружества със същия едноличен собственик и управител. Имало случаи и на категоричен отказ, от страна на управителя на ищцовото дружество, да предостави счетоводни справки и намиращи в счетоводството документи на орган на НАП, извършващ насрещна проверка на ответното дружество. Това са само част от действията и поведението на управителя на ищцовото дружество, дали основание на ответното дружество да пожелае да бъдат прекратени отношенията по повод на предоставяните от ищеца счетоводни услуги. Не отговаряло на действителността твърдението, че всички издавани от ищеца фактури били изпращани своевременно на ответника. Фактурите издавани от ищеца били получавани пак от ищеца, тъй като същия извършвал осчетоводяването им. За ответника не е било известно съдържанието на самите фактури, а само техните размери съобразно периодично давани от ищеца справки. Спорен оставал и въпросът дали между страните са останали неизчистени и неуредени задължения във връзка с посочените в исковата молба документи (фактури). Претенцията на ищеца била в размер общо на 7624 лева - главница, по издадени фактури, описани и приложени към исковата молба и сума в размер общо на 1655.81 лева мораторна лихва забава върху всяка една от твърдяните дължими плащания за главницата. В исковата молба се сочило, че твърдени задължения възникнали вследствие на издадени документи (общо 26 броя фактури). Ответното дружество заплатило на ищеца всички свои задължения, произтичащи от посочените в исковата молба фактури. На 19.04.2023г. ответното дружество извършило две плащания по сметка на ищеца. Едното плащане било в размер на 5234.00 лева, а другото плащане в размер на 936.00 лева. Като основание на първото плащане било посочено, че същото се отнасяло за заплащане на счетоводни услуги за периода до края на 2022г. Като основание на второто плащане било посочено, че същото се отнасяло за плащане за счетоводни услуги за месеците януари, февруари и март 2023г. На 30.06.2023г. ответното дружество извършило плащане по сметка на ищеца, в размер на 624.00 лева.

Като основание на това плащане било посочено, че се отнася за фактури №3133/30.04.2023г. и №3184/31.05.2023г. На 14.08.2023г. ответното дружество извършило плащане по сметка на ищеца в размер на 312.00 лева. Като основание на това плащане било посочено, че се отнася за фактура №3234/30.06.2023г. Всички посочени плащания били извършени от банкова 3 сметка с титуляр ответното дружество и са направени по банкова сметка с титуляр ищцовото дружество. Във всяко платежно нареждане като получател и посочено именно ищцовото дружество. Във всяко платежно нареждане било посочено точно и основанието за извършения превод. С това си поведение ответното дружество изпълнило точно задълженията си заплащане на дължимите суми за предоставените от ищеца счетоводни услуги, за посочения в исковата молба период. На 04.05.2023г. от ищцовото дружество изпратено до ответното дружество съобщение съдържащо: Справка за задълженията на “ТЕДИ-МОД“ ЕООД към “ВИЖ-2“ ООД по издадени от ищеца фактури, на адрес на електронна поща ********** до адрес на електронна поща **********. Адресът на изпращача на това електронно писмо бил на ищцовото дружество, а адресът на получателя на писмото бил на ответното дружество. Като прикачен файл в това съобщение бил изпратен и документ Справка към 19.04.2023г. за задълженията и плащанията по фактури издадени от ВИЖ-2 ООД на фирма “Теди мод “ ЕООД. В тази, изготвена от ищеца и изпратена до ответника, Справка се съдържал списък на издадени фактури, дати, стойност, плащания, дата на плащане, салдо за плащане, начислени и платени лихви и т.н. В същата Справка била посочена и банковата сметка по която следвало да се правят последващи плащания, като бил посочен и размер на останалите задължения за главница и лихви. От съдържанието на тази посочена Справка се установявало, че ответникът приел плащания и отразил като платени една част от фактурите посочени от него в исковата молба.

Ставало въпрос за фактурите от м.05.2021г. до м.09.2022г. От справката се установявало, че към 19.04.2023г. ищеца сочел като останали дължими суми по процесиите фактури, частично останало задължение по фактурата от м.09.2022г. и неплатени изцяло фактури от м.10.2022г. до м.03.2023г. включително. В Справката била посочена и останалата дължима, според ищеца, сума за плащане (включваща главница и лихва). Тази сума се различавала значително от сумата посочена в исковата молба и претендирана за плащане. След датата на получаване на посочената справка ответното дружество продължило да извършва плащания по процесните фактури.

Съответно след последното плащане не били останали неразплатени суми по посочените в исковата молба фактури. Сочи, че изложеното по-горе подкрепено и с приложените документи опровергавало твърденията на ищеца.

След прекратяване на отношенията свързани със счетоводното обслужване, управителя на ищцовото дружество не предал на ответното дружество, счетоводната и финансова документация, намираща се в държане на “ВИЖ-2“ ООД. С управителя на ищцовото дружеството, осъществявало счетоводното обслужване, били водени нееднократни разговори за това да бъде предадена счетоводната и финансова документация, но от тези разговори и покани не произлязъл необходимия резултат. Към ищцовото дружество била отправена и изрична Покана за предаване на документацията, получена лично от управителя му на 30.01.2024г. Въпреки нееднократните разговори с управителя и отправената и получена писмена Покана, до момента на подаване на отговора на исковата молба, счетоводната документация и съпътстващите я документи и реквизити, не били предадени на собственика на тази документация “ТЕДИ-МОД“ ЕООД. От гореизложеното и предвид на фактите по търговските отношения между страните счита, че ответното дружество няма основание да заплаща процесиите фактури и че не дължи 4 плащане, тъй като заплатило дължимите суми, включително и според издадени от ищеца справки. Тъй като не били налице неплатени суми по процесиите фактури, то и ищцовата претенция за заплащане на стойността на тези фактури, се явявала неоснователна и недоказана, и като такава не следвало да бъде уважавана. След като към датата на подаване на заявлението ответникът не е имал безспорно установено и доказано задължение към ищеца, то съответно и не следвало в негова тежест да бъдат възлагани и направените съдебни и деловодни разноски. Претендира съдебни разноски съобразно отхвърлената част на иска.