Решение № 328 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002101931 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по подадени три касационни жалби срещу постановените решения във въззивното производство по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив.

С първата касационна жалба вх. № 24169/31.07.2023 г., подадена от „Фундамент“ ООД, чрез пълномощник адв. З. О., се обжалва основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив, с оплаквания за частичната му недопустимост, а по същество и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Недопустимостта се обосновава по иска по чл.108 ЗС изцяло, също и на първоинстанционното решение по този иск, като постановени по отношение на ответника К. Т. Г., който е починал още преди даване ход на устните състезания в първата инстанция, но не всички негови законни наследници са участвали в делото, който факт не е бил известен по приключване на въззивното производство.

По тази касационна жалба са подадени в срока по чл. 287, ал.1 ГПК отговори от насрещни страни, с които същата се оспорва като неоснователна, така :

- общ писмен отговор от М. Т. П. - чрез адв. М. Г. и адвокат Р. Б., Г. Д. Б. и С. Д. Б. - двамата чрез адв. Д. Б.,

- отделни писмени отговори от В. С. К. и Е. С. П.-всяка чрез адв. К. Д..

1

- общ писмен отговор от И. А., В. Г. и В. Ч., чрез адв. М. Б., - общ писмен отговор чрез пълномощник адв.З. З., от С. К. Б., А. Я. М., Е. Н. К., К. М. Б., А.

Г. К. – М., А. К. Л., Р. Т. К., К. А. М., Н. А. П., И. Н. К., Н. К. Г., Н. Г. П., А. М. К., Р. Г. К.,

Н. А. У. и К. К. Б.,

- общ писмен отговор от Д. М. А. - лично, а чрез него като адвокат-пълномощник и от Г. Г.

К., Т. В. Т., К. И. И., М. Г. Д. – Г., С. И. К., Л. С. К. и К. Т. Г..

С втората касационна жалба вх. № 35326/17.11.2023 г. на община Пловдив, подадена чрез юрк. И. А. и юрк. С. Л., се обжалва допълнителното въззивно решение № 1229/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 1135/2022 г. на ОС- Пловдив, постановено в производство по чл.250 ГПК.

Твърди се, че това решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Интересът си от касационната жалба община Пловдив обосновава с качеството си на страна по делото като трето лице-помагач на ищеца „Фундамент“ ООД, макар с решението чл.250 ГПК въззивният съд да е посочил, че то подлежи на обжалване само от дружеството.

По тази касационна жалба са подадени в срока по чл. 287, ал.1 ГПК отговори от насрещни страни, с които същата, макар и допустима, се оспорва като неоснователна, като се претендират и разноски, така :

-общ отговор от В. С. К. и Е. С. П.-чрез адв. К. Д.,

-общ отговор от М. Т. П. чрез адв. М. Г. и адвокат Р. Б., и от Г. Д. Б. и С. Д. Б.-двамата чрез адв. Д. Б.,

-общ отговор от И. А., В. Г. и В. Ч. чрез адв. М. Б..

С третата касационна жалба вх. № 38212/12.12.2023 г. подадена от „Фундамент“ ООД, чрез адв. З. О., се обжалва допълнителното въззивно решение № 1229/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 1135/2022 г. на ОС- Пловдив, постановено в производство по чл.250 ГПК. Твърди се, че то е нищожно-постановено от незаконен състав на съда, евентуално неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Против тази трета касационна жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил общ писмен отговор от насрещните страни В. С. К. и Е. С. П.-чрез адв. К. Д., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Останалите страни по делото не са взели становище по подадените касационни жалби.

В хода на администриране на касационните жалби, въззивният съд е констатирал смъртта на ответниците К. Т. Г. и М. Н. Б., като на наследниците им са връчени преписи от касационните жалби - съответно на наследниците на К.Г., които не са страни по делото на собствено основание (такъв е наследникът Н. К. Г.), а именно Е. Н. Г. и Т. К. Г., и на наследниците на М.Б. - Г. П. Б. и Н. П. Б..

С определения по настоящето дело № 4455/03.10.2025 г. (по чл.288 ГПК) и с № 5653/04.12.2025 г., касационният съд е конституирал като страни по делото наследниците на К. Т. Г., починал на 17.08.2017 г. които не са страни по делото на собствено основание (такъв е наследникът Н. К. Г.), а именно Е. Н. Г. и Т. К. Г., и на наследниците на М. Н. Б., починала на 17.12.2020 г. - Г. П. Б. и Н. П. Б., също и тези на ответниците Х. Д. Г., починал на 02.04.2022 г., и М. П. К., починала на 12.11.2023 г., а именно М. Х. Г. и Х. Х. Г. / 2 наследници на Х. Д. Г./, както и С. К. Б. / наследник на М. П. К./. Другият законен наследник на М. К. - В. К. К.-В., вече участва като страна по делото, като продължава участието си и в качеството на наследник на починалата си майка М. К..

В проведеното открито съдебно заседание пред касационния съд, пълномощникът на касатора „Фундамент“ ООД - адв. З. О. - САК, поддържа жалбата на тази страна, излага съображения за недопустимост на въззивното решение по иска по чл.108 ЗС от този касатор, и такива за евентуална недопустимост или неправилност на решението по инцидентния установителен иск на две от ответничките срещу дружеството, с искане той да се отхвърли.

С писмено становище пълномощникът на част от насрещните страни- адв. З. З. от АК – П., излага съображения за правилност на въззивното решение по иска на „Фундамент“ ООД, както и такива, с които моли да се прогласи нищожността на договора за продажба на процесното портиерно помещение. Това становище се поддържа и от явилата се в заседанието ответница С. К. Б..

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

С първоинстанционното решение № 261131/09.04.2021 г. по гр.д. № 1398/2017 г. на РС – Пловдив, поправено с решение № 261192/ 14.04.2021 г. по същото дело (с добавяне на осъдителен диспозитив по иска по чл.108 ЗС, и на община Пловдив като ответник по исковете за нищожност на посочения договор), е бил уважен изцяло предявеният от „Фундамент“ ООД срещу посочените поименно ответници – ФЛ, осъдителен иск за собственост, като ищецът е признат за собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с площ от 23,13 кв м заедно с 0,5 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. № *** по същата КК, с адм. адрес :

[населено място], бул.Х. Б., № 71, ет.1, с предназначение: обекти със специално предназначение, с подробно описани съседи на обекта, на основание добросъвестно 5 годишно давностно владение от 24.10.2011 г., установено въз основа договор за покупкопродажба № 04-2011/ 24.10.2011 г., сключен с Община Пловдив, и са осъдени ответниците да му предадат владението на същия обект, както и са отхвърлени предявените от В. С. К. и Е. С. П. срещу „Фундамент“ ООД и община Пловдив, искове за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г. поради невъзможен предмет -чл. 26, ал. 2, предл.първо ЗЗД и евентуалният иск за обявяване нищожността на същия договор поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл.първо ЗЗД. Посочено е още, че по делото е участвал като трето лице-помагач община Пловдив.

Въззивният съд, сезиран с пет въззивни жалби срещу двете първоинстанционни решения, подадени от част от ответниците по иска по чл.108 ЗС, и от двете ищци по установителните искове за нищожност, със своето основно /първо/ решение № 768/07.06.2023 г. по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив, е отменил изцяло обжалваните първоинстанционни решение № 261131/09.04.2021 г. и решението по чл.247 за неговата поправка с № 261192/ 14.04.2021г., двете постановени по гр.д. № 1398/2017 г. на РС – Пловдив, вместо което е постановил отхвърляне на предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС (в неговите установителна и осъдителна части) с предмет правото на собственост спрямо процесния самостоятелен обект 3 с идентификатор ***** по КККР на [населено място], подробно описан в диспозитива на акта, на соченото придобивно основание от ищеца добросъвестно 5-годишно давностно владение, считано от 24.10.2011 г. въз основа на договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г. с община Пловдив след публичен търг от 29.09.2011 г., предявен иска от „Фундамент“ ООД спрямо поименно посочените ответници-етажни собственици на сграда в режим на етажна собственост на адм. адрес: [населено място], [улица], № 71 и 73. Изложени са подробно мотивите на въззивния съд за неоснователността на главния иск по чл.108 ЗС.

По повод въззивната жалба от адв. К. Д. като пълномощник на В. С. К. и Е. С. П., е посочено още, че поради уважаване на жалбата им в съществената й част относно искането за отхвърляне на така предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС поради неустановена материално-правна легитимация на ищцовото дружество върху спорния обект като обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, не са налице условията за разглеждане на евентуално предявения иск по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Липсва диспозитив във въззивното решение по така приетия като евентуален иск, след цялостната отмяна на първоинстанционното решение.

Това въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив е било поправено с решение № 1450/23.11.2023 г. по същото дело, като в диспозитива, с който е отхвърлен иска по чл.108 ЗС на „Фундамент“ ООД срещу физическите лица ответнициетажни собственици за посочения обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], са добавени имената и на ответниците-етажни собственици С. И. И., Н. А. У. и П. Й.

Н.-У., както и е изменено и допълнено същото основно въззивно решение № 768/07.06.2023 г. в частта за разноските. Това второ въззивно решение не е обжалвано самостоятелно, поради което основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г. има съдържание съобразно него.

С последващо /трето/ решение № 1229/16.10.2023 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК, въззивният съд е допълнил своето основно решение № 768/07.06.2023 г. в частта на предявения при условията на евентуалност инцидентно установителен иск от адв.

К. Д., като пълномощник на В. С. К. и Е. С. П., на основание чл. 26, ал. 1, пр.първо ЗЗД, като е постановено решение, с което на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД е прогласена нищожността на сключения между „Фундамент“ ООД и община Пловдив Договор за покупко - продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г. поради противоречие със закона. Указано е, че това решение по чл. 250 ГПК подлежи на обжалване само от ответника „Фундамент“ ООД.

Посочено е в мотивите на това решение по чл.250 ГПК, че предявеният от част от ответниците, а именно от В. С. К. и Е. С. П. чрез адв.Кр.Д., под формата на възражение с отговор на исковата молба инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на договора Договор за покупко-продажба № № 04-2011/ 24.10.2011 г., е основателен в частта по предявения при условията на евентуалност иск за обявяване нищожността на договора между „Фундамент“ ООД и община Пловдив поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Този резултат въззивният съд е основал на приетото от него, че искането за произнасяне по първото основание относно предявения инцидентно установителен иск за обявяване нищожност на договора за покупко-продажба поради невъзможен предмет на 4 основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, е неоснователно, доколкото обектът, предмет на договора, не е физически невъзможен предмет, тъй като съществува, но поради характера на обекта като обща част по смисъла на чл.38 ЗС, изследвана в основното решение, не може да бъде обект на придобиване както на оригинерно правно основание–придобивна давност, така и на деривативното основание –договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г., сключен между „Фундамент“ ООД и Община Пловдив - разпоредителна сделка. Прието е, че в случая правната невъзможност покрива визираното по чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД основание за нищожност на сделката поради противоречие със закона, на което основание следва да се уважи така предявения при условията на евентуалност инцидентен установителен иск .