Решение № 1371 от 29.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1371 гр. Пловдив , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330102381 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД о т Н. П. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***" № ** чрез ***. И. срещу Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София 1712 район Младост,ж.к. Младост 3, Александър Малинов No 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 за прогласяване нищожността на клаузите на договора за кредит *** от *** г. обезпечаване на заема с поръчителство от „Фератум Банк“, като заобикалящи материалното- правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договореното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на *** г. за сума от 400 лв. ЛП е 3,38 %, а ГПР-49,85 %., платими на 1 вноски за срок от 1 месеца. Съдържа се клауза за поръчителство срещу възнаграждение от 100 лв. Договорът е недействителен поради нарушение на ЗПК. не е посочена методика на определяне на ГПР. Липсва информация за условията на предсрочно прекратяване. Не се дължи възнаграждение за 1 поръчителството.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора. Твърди, че задълженията по него са предсрочно погасени. Липсват нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем от *** г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 400 лева, дължима на 30 дни, при 13,52 % лихва; 49,85% ГПР. Договорено е предоставяне на обезпечение чрез поръчителство.

От изготвеното заключение от *** г. по извършената ССЕ е видно, че в размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. В него не е включена таксата „Гарант“ по договор с „Фератум банк”. При включване размера на ГПР ще бъде 111,85 %

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Изследвайки съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че са спазени изискванията към него, предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.

2

Посочен е фиксиран лихвен процент по заема от 13,52 %, представляващ реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, защото такива няма и не се прилагат. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. Друг разход в договора не е посочен. Ето защо съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.

По отношение ГПР съдът изхождайки от заключението по изготвената ССЕ, че в същия се включва единствено лихвата намира, че обтоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК не влече след себе си недействителност на целия договор, защото то има отношение към действителността на клаузите определящи размера на отделните вземания, по аргумент на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а не на договора за кредит като цяло .

На следващо място в договорът ясно е посочено с фиксирани суми какъв заем се отпуска при каква възнаградителна лихва. Други вземания по този договор няма. Поради това неможе да се приеме, че същия е неясен откъм икономическа целесъобразност.

Съобразно наличната в договора клауза за обецзпечаване на заема чрез поръчителството на трето лице-„Фератум банк” и изхождайки от липсата на спор между страните, че е налице такова съглашение между длъжника и трето лице „Фератум Банк“, съдът намира че независимо от наименованието на договора „за гаранция“ по своята правна същност т о й има характер на встъпване в дълг по см. на чл. 101 ЗЗД , осъществено със знанието и съгласието на кредитора "Фератум България" ЕООД, обективирано в клаузата на т. 5 от процесния договор за предоставяне на финансови услуги от 07.07.2018 г. Следва да се има предвид, че при договор за поръчителство съгласно чл. 138 и сл. ЗЗД съгласието следва да е постигнато между поръчителят и кредиторът на длъжника.. Ето защо, с оглед х арактера на уговорените права и задължения между страните по силата на процесния договор за гаранция между дружеството-гарант "Фератум Банк" и длъжника следва да се приеме, че между тях е възниква солидарна отговорност спрямо заемодателя по договора за заем за изпълнение на задълженията по него.

3

При преценка на посочената клауза в договора за потребителски кредит и и параметрите на договора за потребителски кредит заемна сума от 500 лв., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 13,52 %, и годишен процент на разходите 49,85%, като е уговорено и личното обезпечение на трето лице – "поръчителство" от страна на "Фератум Банк" ЕООД, като одобряването на обезпечението се извършва с одобряването на кредита., се налага извод, че последните клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, като нарушаващи принципа на справедливост и създаващи условия за неоснователно обогатяване на гаранта.

Посочените клаузи, наред с горепосочените ГЛП и ГПР, водят до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поети от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такса в такъв висок размер. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят договорката нищожна поради накърняване на добрите нрави. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в гражданските отношения. В случая е налице такова явно несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните 4 престации - при потребителски кредит за сума, в невисок размер – 500 лв., със сравнително кратък срок на ползване, при договорени високи годишен лихвен процент – 13,52 %, и годишен процент на разходите в размер на 49, 85 %, задължително ползване на услуга с предмет предоставяне на допълнително обезпечение, не е обяснима нито с разходите, които правят заемодателя и гарантът, нито с риска, който носят, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Предвид изложеното иска се явява основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 5 от на сключения между Н. П.

ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***" № ** и "Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20, договор за кредит от *** г., предвиждаща обезпечение на договор с поръчителство поради противоречие на добрите нрави.

ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на Н. П. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „***" № **, сумата от 150 лв.(сто и петдесет лева) за разноски за производството.

5

ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. ** да заплати на *** Е.Г. И.- М., ЕГН: ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***“ № **, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 6