Решение № 552 от 19.09.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 406/2024
- Вид
- Решение № 552
- Подписан
- 19.09.2024
- Състав
- Иван Иванов , Николай Метанов, Валентин Димитров Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 54, т.3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 68 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 94, ал.1, т.3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 94, ал. 1, т. 8 · Закон за банковата несъстоятелност
РЕШЕНИЕ
№ 552 гр. София, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Валентин Бойкинов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20241001000406 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 257 от 19.02.2024 г. по т.д. № 2174/ 2023 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 26 състав е оставено без уважение възражението на „Химимпорт“ АД - гр. София срещу обективираното в писмо с изх. № 1129/ 8.11.2023 г. на А. Н. Д. и К. Х.
М. - двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София решение, в частта относно реда за удовлетворяване на приетите вземанията на кредитора за присъдени разноски в размер на 4 300 лева по изпълнителен лист от 1.04.2022 г., издаден по т.д. № 1548/ 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 5 състав и за сумата от 388 793.61 лева по изпълнителен лист от 18.01.2023 г., издаден по т.д. № 1549/ 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав, относно приетата поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН, с искане да се признае/ приеме поредност на удовлетворяване на вземането по чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Химимпорт“ АД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно.
Съдът не се произнесъл по изложените във възражението доводи по съществото на спора, вследствие на което не формирал правни изводи по въпроса дали ответниците, които са 1 направили разноски в производства по искове за попълване масата на несъстоятелността, при отхвърлянето на тези искове се явяват кредитори по смисъла на чл. 4. ал.3 от ЗБН, които получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, се удовлетворяват по реда на чл. 94. ал. 1. т.3 от ЗБН.
Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което възражението да бъде уважено.
Ответникът по въззивната жалба А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Разноските, направени в производство по несъстоятелност на банка, били изчерпателно изброени в чл. 54 от ЗБН и тази норма не подлежала на разширително тълкуване. В случая вземането на въззивника за разноски, направени при участието му в съдебно производство, било възникнало след датата на решението за откриването на производството и затова не попадало в обхвата на понятието „разноски по несъстоятелността“ в чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗБН.
Молбата е жалбата да бъде оставена без уважение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Първоинстанционното производство е образувано по постъпило в срока по чл. 66, ал. 6 от ЗБН възражение от кредитора „Химимпорт“ АД- гр. София срещу решението на изпълняващите заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) в писмо с изх. № 1129/ 27.11.2023 г., в частта относно реда за удовлетворяване на приетите вземанията на кредитора за присъдени разноски в размер на 4 300 лева по изпълнителен лист от 1.04.2022 г., издаден по т.д. № 1548/ 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 5 състав и за сумата от 388 793.61 лева по изпълнителен лист от 18.01.2023 г., издаден по т.д. № 1549/ 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав.
Разноските били направени в съдебни производства по искове за попълване масата на несъстоятелността на банката, а съгласно чл. 54, т.3 от ЗБН разноски по несъстоятелността били и разходите за попълване на масата на несъстоятелността. С оглед тяхното удовлетворяване законът не правел разлика дали са били направени от ищците или от ответника по тези искове. Тълкуването, че направените от ответниците разходи в тези производства не са разноски по несъстоятелността било необосновано -3- стеснително и дискриминационно и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в процеса.
2
При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да признае за установено, че въпросните вземания подлежат на удовлетворяване в реда по чл.
94, ал.1, т.3 от ЗБН.
В откритото съдебно заседание ответникът оспорил възражението като неоснователно.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява жалбата като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от кредитор на обявена в несъстоятелност търговска банка, който има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.
По своята правна характеристика производството по чл. 68 от ЗБН е исково, като негов предмет е установяването на съществуване в полза на възразилия вложител (кредитор) на неприето от синдика вземане срещу масата на несъстоятелността на кредитната институция (респ. несъществуване на прието от синдика вземане на друг кредитор). По този ред - в отделно производство и в открито заседание с участието на синдика и направилия възражение кредитор с вземане за съдебни разноски, подлежи на разглеждане и въпроса не относно съществуването на вземането, а за установяване на правото на кредитора с признато от синдика вземане за разноски, както е в настоящия случай, да бъде включено в списъка на приетите вземания с определена поредност.
В чл. 4, ал. 1 от ЗБН като кредитори на обявената в несъстоятелност банка са посочени и лицата, които имат вземания, „свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността“.
В разпоредбата на чл. 54 от закона понятието „разноски по несъстоятелността“ е дефинирано чрез лимитативното изброяване на конкретни разходи в това производство : възнаграждението на синдика ; трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и другите суми, дължими по трудовите правоотношения със служителите на банката в несъстоятелност ; разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността ; възнагражденията на наетите от синдика експерти и консултанти във връзка с упражняването на правомощията му.
Съобразно приетото в Определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/ 2021 г. на ВКС, I т. о. вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН. „Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не 3 попадат сред лимитативно изброените в чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност“.
Настоящият състав споделя напълно това принципно становище, в съответствие с което преценява доводите на въззивника относно възприемането на направените в исковото производство разноски като разходи за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 54, т.3 от ЗБН, като несъстоятелни.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257 от 19.02.2024 г. по т.д. № 2174/ 2023 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 26 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4