Акт от 25.09.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I - 233 25.09.2020 г. град Бургас

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

Върбанова мл.с. Детелина Димова при секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1784 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от Основно училище „Г.С.Раковски”, с адрес: с.Оризаре, Oбщина Несебър, Област Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от Директора Паунка Стоева против Решение № 98 от 27.03.2020 г. по гр.д. № 1160/2019 г. по описа на Районен съд Несебър, в частта, в която ОУ „Г.С.Раковски“ е осъдено да заплати на Ч.Г.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 1904,86 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на Ч.Ч. за времето от 09.09.2019г. до 06.11.2019г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ, както и в частта, в която е признато за установено по отношение на ОУ „Г.С.Раковски”, че е налице трудов стаж на Ч.Г.Ч. с ЕГН **********, за периода от 09.09.2019г. до 06.11.2019г., на основание чл.354, ал.1, т.5 от КТ. Със същото решение ОУ „Г.С.Раковски” е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 378,67 лева – направени от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявените искове, както и да заплати по сметка на Районен съд – гр. Несебър, сумата общо в размер на 406,19 лева, представляващи дължими държавни такси и разноски по производството.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и като необосновано. Въззивната страна изразява несъгласие с възприетите от първоинстанционния съд фактически изводи, формирани вследствие на допуснати нарушения на правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните и за оценка на събраните доказателства. Намира, че като спорен по делото въпрос е изведен този относно началния период на незаконното задържане на трудовата книжка, доколкото след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, книжката се намирала у ищеца и негова била тежестта да установи момента на предаването й на работодателя. Счита, че ищецът не е доказал успешно твърдения от него положителен факт на предаване на трудовата книжка на работодателя на сочената от него дата - 09.09.2019 г. Оспорва доказателствената стойност на дадените от ищеца обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, които първоинстанционният съд неправилно оценил като доказателство относно спорните факти, тъй като същите представлявали твърдения на страната за изгодните за нея факти, които с оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК подлежат на доказване с други доказателства. Дадените от страната обяснения можели да се ценят като доказателство единствено в частта съдържаща признание на неблагоприятни за нея факти, като в случая доказателствено значение имало единствено признанието на ищеца на факта, че трудовата книжка се намирала у него към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, и че не е предал същата лично на директорката. Задължението за предаване на трудовата книжка не било изпълнено надлежно, тъй като не било изпълнено на мястото, където се намира седалището и адреса на управлението на работодателя, както и цялата администрация на училището, а именно в село Оризаре, община Несебър.

На следващо място, счита, че в изпълнение на разпределената доказателствена тежест, от страна на ответното училище по делото са били събрани доказателства за точно и своевременно изпращане на книжката чрез писмо с обратна разписка още на следващия ден, след предоставянето й от страна на ищеца, за да бъде попълнена. По делото не били събрани годни доказателства, които да установяват, че трудовата книжка е била предадена на работодателя на 09.09.2019 г., както и че до 06.11.2019 г. е била незаконно задържана от него. Възразява се и срещу извода на съда, че ищецът бил останал без работа заради незаконното задържане на книжката, който също бил формиран при допуснати нарушения на правилата за оценка на доказателствата по делото.

Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и претендира за разноските, направени във въззивното производство. Не ангажира нови доказателства. В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуалния си представител, който излага доводи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и неправилност на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ч., който оспорва въззивната жалба като недопустима, недоказана и неоснователна. Неправилно въззивната страна възразявала срещу недоказаност на иска, тъй като самата тя се била отказала от допуснатите й на първа инстанция двама свидетели.

Потвърждава, че трудовата книжка се е намирала у него към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и е била предоставена от него в първия възможен момент след това, а именно на 09.09.2019 г. в счетоводството, обслужващо училището, което се намирало в к.с. Слънчев бряг. Заявява, че няма как книжката да се е намирала у него до 06.11.2019 г., което косвено се установявало от съдържанието на писмо, изходящо от директорката на училището от 05.11.2019 г., както и от сигнал, подаден от ищеца до Инспекцията на труда на 28.10.2019г.

Счита, че книжката му била върната на 07.11.2019 г. с писмо с обратна разписка именно с оглед подадения от него сигнал. Моли да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят направените разноски във въззивното производство.

С

Определение № 260059 от 14.08.2020 г. по настоящото дело, въззивния съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи следните правнорелевантни факти по делото, а именно причинната връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди, както и да установи точното изпълнение на задължението си за предаване на трудовата книжка на работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение, като в тази връзка е предоставил възможност на ищеца да ангажира доказателства.

С оглед дадените указания, пред въззивната инстанция ищецът Ч.Ч., чрез процесуалния си представител, представя писмени доказателства- извлечения от сайта на Регионално управление на образованието, съдържащи информация за обяви за свободни работни места в учебните заведения в област Бургас и списък на необходимите документи, които следва да се представят при кандидатстване, като уточнява, че условие за заемане на почти всички учителски длъжности е предоставянето на копие на трудовата книжка и оригинал за сравняване. Не се представят доказателства относно това в кой конкретен момент трудовата книжка е била предадена на работодателя или на упълномощено от него лице, за да бъде същата оформена, както и в кой момент трудовата книжка за първи път се е намирала във фактическо държане на работодателя, чието е задължението за нейното оформяне.

Въззиваемият

Ч. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове от Ч.Г. Ч., ЕГН ********** против Основно училище „Г.С.Раковски“, с. Оризаре, първия от които с правно основание чл. 226, ал 2, вр, с ал. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 09.09.2019г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2019 г. до окончателно изплащане на сумата. С исковата молба ищецът е претендирал да му бъде заплатена сумата от 2012.14 лева, като с решението искът е уважен до размер от 1904.86 лева, а за разликата до пълния предявен размер е отхвърлен и в тази част решението като необжалвано е влязло в сила.

Вторият иск е с правно основание чл. 354, ал.

1, т. 5 от КТ за признаване на трудов стаж на ищеца за периода от 04.09.2019 г. до 06.11.2019 г., в който трудовата му книжка е била незаконно задържана от ответника – работодател, като искът е уважен за периода от 09.09.2019 г. до 06.11.2019 г., а за периода от 04.09.2019 г. до 09.09.2019 г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан, в която отхвърлителна част решението не е обжалвано.

Ответната страна в срока за отговор по чл. 131 от ГПК е оспорила предявените искове като неоснователни, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка се намирала у ищеца, който бил многократно канен да се яви в училището за оформянето й съгласно изискването на чл. 350 от КТ, но същият недобросъвестно не се явявал. Трудовата книжка, след представянето й на работодателя, била оформена и върната незабавно на ищеца, с писмо с обратна разписка /изх. № 41 от 05.09.2019 г./. В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че прекратяването на трудовото правоотношение е било инициирано от ищеца с оглед започналата спрямо същия процедура по налагане на дисциплинарно уволнение поради неявяването му на работа два последователни дни /02.09.2020 и 03.09.2020 г/, за което представя доказателства. Посочва се, че след подаването на молбата за напускане от 04.09.2019 г. , ищецът не се е явявал в училището в село Оризаре, нито за да представи трудовата си книжка, нито за да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Заявява, че решението на ТЕЛК, с което на ищеца е определена 83% намалена работоспособност е издадено на 16.10.2019 г., т.е. след прекратяване на трудовия договор, поради което работодателят не е бил известен за същото.

По делото са събрани писмени доказателства, прието е заключение на съдебно – счетоводна експертиза и са изслушани обясненията на ищеца по чл. 176 от ГПК, въз основа на който доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка.

На 15.09.2017 г. между страните е бил сключен срочен трудов договор, на основание чл. 68, ал. 1 т. 2 от КТ, във връзка с чл. 70 от КТ – до завършване на определена работа. С допълнително споразумение № 30 от 04.01.2019 г. срочният трудов договор бил превърнат в безсрочен като на ищеца било определено месечно трудово възнаграждение в размер на 920 лева при пълно работно време от 8 часа, както и допълнителни възнаграждения /за продължителна работа за всяка година стаж -1 % и възнаграждение за класен ръководител – 36 лева/.

Считано от

04.09.2019 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, което се установява от приложената по делото Заповед № 407-557 от 04.09.2019 г. /неподписана от ищеца/ и по който факт страните не спорят.

Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, трудовата книжка на Ч.Ч. се намирала у него, което обстоятелство се признава от ищеца.

Спорен по делото е въпросът относно момента, в който работникът е изпълнил надлежно задължението си за предаването на трудовата книжка на работодателя за оформянето й съгласно чл. 350 , ал. 1 от КТ. В тази връзка в исковата молба ищецът не е изложил твърдения относно местонахождението на трудовата книжка към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, както и относно датата и начина на предаване на трудовата книжка от работника на работодателя. За първи път възражения в този смисъл са заявени в отговора на исковата молба, като ответното училище е посочило, че независимо от многократните обаждания и отправени покани до ищеца, същият е предал със забава трудовата книжка, но отново липсват конкретни твърдения за датата, на която това предаване е било осъществено.