Присъда № 21 от 07.10.2024, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 21, постановена на 07.10.2024 г. по НОХД № 627/2024 г. по описа на Районен съд - Търговище

Подсъдимата Д. С. Г., ЕГН ********** от гр.Т. е постановена на съд с обвинение по чл.343, ал.3, предл. последно, б.”а”, предл. второ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.119, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП - за това, че на 22.11.2023г. в гр. Търговище, на пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна маркировка М8.2, намираща се в гр.

Търговище, ул.„Петко Р. Славейков“, на кръстовището с бул. „Цар Освободител“, ул. „3-ти март“ и бул. „Митрополит Андрей“, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия“ модел „Дъстър“ с рег. № ****** собственост на „Екофол“ АД - Търговище, с посока на движение от бул. „Митрополит Андрей“ към ул. „Петко Р. Славейков“ към кръстовището, при извършване на маневра завой на ляво за включване в движението по ул. "Петко Р. Славейков", нарушила правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата, а именно:

-чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - При приближаване на пешеходната пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е задължен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалява скоростта или спре;

-чл. 119, ал. 4 от ЗДвП - Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са дълги на пропуснат пешеходците;

-чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП - преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулатор, водачът на пътно превозно средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропуска пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека, с което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Р. Р. К. от гр. Търговище, изразяваща се в счупване на голямопищялната кост на дясната подколенница в горната й трета, причинило и трайно затрудняване на движението на десния долен крайник със среден срок на възстановяване 4-5 месеца, ако не настъпят усложнения в оздравителния процес.

В наказателното производство граждански искове не бяха предявени.

Пострадалата Р. Р. К. бъде конституирана като частен обвинител в процеса.

Делото е разгледано по реда на особените правила, а именно – по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Търговище поддържа обвинението като безспорно доказано. Намира, че фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признават от съда по реда на чл.371, т.2 от НПК, водят до извод, че това е изпълнено 1 престъплението, за което и е повдигнато обвинението. Според представителя на държавното обвинение, подс.Г. следва да бъде призната за виновна в извършване на престъплението по чл.343, ал.3, предл. последно, б.”а”, предл. второ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.119, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 или 6 месеца. В тази връзка се изтъква, че като смекчаващи отговорносттата обстоятелствата следват да бъдат отчетени чистото съдебно минало, признаването на фактите по обвинителния акт, оказаното съдействие в хода на наказателното производство. Счита, че на основание чл.343г от НК, на подсъдимите следва да бъде наложено и наказание „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 8 - 10 месеца, което би отговаряло на целта за поправяне и превъзпитание на виновното лице.

Повереникът на частния обвинител също се намира обвинението за доказано. Пледира на подс. Г. да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер около средния предвиден в закона, а именно 3 години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 и респ. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в окончателен размер от 2 години.

Счита, че на основание чл.66 от НК, изтърпяването на посоченото наказание следва да бъде отложено за срок от три години. Пледира, на основание чл.343г от НК на подсъдимата да бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ - за срок от 3 години.

Подс.Г. се признава за вина по повдигнатото й обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК, изразявайки съгласие, че не се събират твърденията за тези факти. Изразява страдание за деянието си и моли за минимално наказание.

Защитникът на подсъдимата намира обвинението за доказано. Пледира, при определяне на наказанието да се отчетат многобройните смекчаващи отговорности и обстоятелства. В тази насока изтъква действието на подсъдимата след ПТП – фактът, че веднага се оказва първа помощ на пострадалата и е сигнализирана на тел.112. Посочвайки, че следва да се вземе предвид чистотата и съдебното минало, направеното самопризнание, оказаното съдействие в хода на разследването, липсата на други нарушения на ЗДвП, както и че нарушаването на производството не е по нейна вина.

Предвид посочените смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, защитникът пледира за прилагане на чл.55 във вр. с чл.58а, ал.4 от НК и налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, което да бъде отложено за срок от 3 години. По отношение на наказанието „лишаване от правото да управлява МПС“ пледира това да бъде наложено за срок от 6-7 месеца.

Съдът, след преценка на събраните решения, при отчитане на изискванията, проверени в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, преди 2 установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Д. С. Г. е неосъждана.

Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство и към данните по описаното по - долу действие управлявала лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № ***** собственост на „Екофол“ АД Търговище.

На 22.11.2023 г., около 18,30 ч. подсъдимата се придвижвала със следващия автомобил в гр. Търговище по бул. „Митрополит Андрей“ в посока към кръстовището с бул. „Цар Освободител“ и улиците „П.Р.Славейков“ и „Трети март“.

Вече е тъмнило, пътният участък, в който навлиза подсъдимата бил с мокра пътна настилка, безравномерно, а в самото кръстовище, видимостта е била ограничена, тъй като като светлината се е осигурила от улично осветление.

Преминаването на превозните средства и на пешеходците през кръстовището на бул. „Митрополит Андрей“ с бул. „Цар Освободител“ и улиците „П.Р.Славейков“ и „Трети март“ се регулират от светофарна уредба.

Подсъдимата навлязла с автомобила си в кръстовището при зелен знак на светофара с намерение да изпълни маневра за завиване на ляво, в посока към ул. „П. Р. Славейков“.

По това време пострадалата Р. К. се движи пеш по тротоара с посока на движение от бул. „Митрополит Андрей“ към бул. „Цар Освободител“.

Достигайки до пешеходната пътека на кръстовището, със спокоен ход започва да пресича по пешеходната пътека с посока на движение към бул. „Цар Освободител“, намирайки се от ляво по посока на движението на автомобила на подсъдимата. Разстоянието, на което се намира автомобилът в момента, в който пострадалата възникна като опасност за подсъдимата беше около 38 метра. Скоростта, с която се движи автомобилът на подсъдимата към момента на последния удар достига около 22,32 км/ч. Опасната зона за спиране при тази скорост е около 15,27 метра. Подсъдимата обаче не възприела намиращата се на пътното платно пострадала и не я пропуснала. Последвал удар, при който автомобилът на подсъдимата с предната си лява част ударил в дясната й страна на пострадалата Р.К.. От удара на тялото на пострадалата било отклонено напред по посока на движението на автомобила и тя паднала наляво и назад на пътното платно.

Вследствие на така настъпилото произшествие, пострадалата Р.К. получила счупване на голямопищялната кост на дясната подколенница с костен откъс в горната й трета, което и причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник със среден срок на възстановяване 4 -5 месеца и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, подсъдимата е имала техническа възможност да възприеме своевременно правомерно пресичащият пешеходец /пострадалата Р. К./, за да действа 3 спирачната система на автомобила и да спре преди мястото на удара с оглед на скоростта на движение на автомобила от 22,32 км/ч.

Описаната фактическа обстановка се доказва и съдът я приема за безспорно установена, съгласно чл.373, ал.3 от НПК, въз основа на самопризнанията на подс. Г., подкрепящи се от събранието в досъдебното производство – показанията на свидетелите Р.К., Д.Д., М.Б., М.М., заключенията по назначението по дело експертизи: съдебно – медицинска, съдебна автотехническа, аудио – техническа и видео – технически, протокол за оглед с приложен фото – албум и други писмени и веществено доказателство по делото.

При така установените и признатите от подсъдимата фактическа обстановка, от правна страна следва единствен възможен извод, че на 22.11.2023 г. в гр. Търговище, на пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна маркировка М8.2, намираща се в гр. Търговище, ул.„Петко Р.

Славейков“, на кръстовището с бул. „Цар Освободител“, ул. „3-ти март“ и бул.

„Митрополит Андрей“, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия“ модел „Дъстър“ с рег. № ****** собственост на „Екофол“ АД - Търговище, с посока на движение от бул. „Митрополит Андрей“ към ул. „Петко Р. Славейков“ към кръстовището, при извършване на маневра завой на ляво за включване в движението по ул. "Петко Р. Славейков", подс. Г. нарушила правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата, а именно:

-чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - При приближаване на пешеходната пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е задължен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалява скоростта или спре;

-чл. 119, ал. 4 от ЗДвП - Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са дълги на пропуснат пешеходците;

-чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП - преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулатор, водачът на пътно превозно средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропуска пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека, с което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Р. Р. К. от гр. Търговище, изразяваща се в счупване на голямопищялната кост на дясната подколенница в горната й трета, причинило и трайно затрудняване на движението на десния долен крайник със среден срок на възстановяване 4 -5 месеца, ако не настъпят усложнения в оздравителния процес.

Причинената на Р.К. телесна вреда е средна по см. на 129, ал.2 от НК, тъй като като трайно /за повече от тридесет дни, съгласно ППВС № 3/1997 г./ е било затруднено движението на десния й долен крайник т.е. била е ограничена възможността й за извършване на активни физически движения и трудова дейност.

4

От субективна страна действието е извършено от подс. Г. по непредпазливост - тази не е предвидила настъпването на общественоопасните последици /причинената средна телесна повреда на Р.К. , но е била дълга и е могла да предвиди, доколкото е правоспособен водач, запознат със задълженията си по ЗДвП и евентуално следствие от неизпълнението им.

Съветът на изложения съд прие, че това е проявила формата на непредпазлива вина – небрежност.

С оглед на изложението, съдът намери, че с поведението на подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпления по състав на чл.343, ал.3, предл. последно, б.”а”, предл. второ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.119, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което признах за вина.

За извършеното от подс.Г. престъпление, осигуряващо законът наказание от една до шест години “лишаване от свобода”. При индивидуализацията на наказанието, следващо се на подсъдимата, съдът отчита на първо място високата обществена опасност на действието. Като отегчаваща отговорността обстоятелството взе предвид и интензитета на засягане на здравето на пострадалите. /Без данни за получени фрактурата на зъб 24 и на зъбен мост, докато по делото не е установена причина – следствена връзка на посочените увреждания с действието на подсъдимата/.