Определение № 3349 от 24.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3349 гр. София, 24.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Стоицев

Членове:

Емил Дечев

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100606531 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК, във връзка с глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от подсъдимия В. Г. С., ЕГН: **********, чрез упълномощения му защитник адв. П.К. – САК против определение от проведено разпоредително заседание на 08.10.2025 г., по н.о.х.д №11267/2025 г. на Софийски районен съд(СРС), Наказателно отделение (НО), 16 състав, в частта с която съдът е установил, че липсват основания за прекратяване на съдебното производство на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В жалбата се излагат твърдения, че Определението в атакуваното му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като имало неясноти в обвинителния акт, както и че представителят на държавното обвинение е стъпил върху изготвената химикотоксикологична експертиза, в която обаче отсъствало наличието на наркотично вещество кокаин, а само не негови метаболити – бензоилекгонин и метилекгонин. Излага се становище, че първоинстанционният съд не се е мотивирал при излагане на съображенията, с които е оставил наведените възражения от страна на защитата. Моли с оглед на тези нарушения, определението да бъде отменено и делото върнато на СРП за отстраняване на допуснати нарушения в досъдебното производство, които са довели до нарушаване на правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен и да организира своята защита.

Софийски градски съд, като взе предвид частната жалба, материалите по делото и атакуваното определение на СРС, намира за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по внесен от СРП обвинителен акт на срещу В. Г. С., ЕГН: ********** за това, че на 13.07.2024 г., около 22:00 часа в гр. София, по ул.

1

"5041-ва", с посока на движение от ул. „5039-та“ към ул. „5040-та“, управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“ модел „ГЛС500", с регистрационен номер № ****, след употреба на наркотични вещества кокаин, установено по надлежен ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г.), със съдебна химикотоксикологична експертиза № И4459/05.05.2025г. на болница „Военномедицинска академия“-ВМА - престъпление по чл.3436,ал.3 от НК.

С Разпореждане № 11167/04.09.2025 г. на съдията докладчик по н.о.х.д 11267/2025 г., по описа на СРС, НО, 16 състав същото е било насрочено за разпоредително заседание на 08.10.2025 г. На въпросната дата същото се е провело, на което районният съд с определение констатирал, че не са допуснати на досъдебната фаза отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Това определение е предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав, след като се запозна с подадената частна жалба и като извърши преценка, установи, че същата е депозирана в законоустановения срок от постановяване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка страна, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Основно право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, поради което неговото нарушаване е въздигнато от законодателя в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде отстранено. Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че, изготвяйки обвинителния акт според изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, прокурорът дължи да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение начин въз основа на какви факти и по кой текст или текстове от наказателния закон повдига обвинение срещу конкретно лице. Това налага словесно да бъде описано престъплението с всичките му съставомерни елементи, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на деянието.

При извършен преглед на внесения обвинителен акт от страна на настоящата инстанция същата констатира, че той отговаря в пълнота на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК, както и задължителната съдебна практика (така Тълкувателно решение № 2/2002 г. от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 Г., ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение № 6 от 19.02.2018 г. по тълк.д. №6/2017 г. ), като не се установяват твърдените несъответствия.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че не е налице твърдяната от защитата на подсъдимия неяснота на фактическите твърдения, изложени от обвинението, нито е налице 2 противоречие с посочената правна квалификация. Напълно ясно и в достатъчна степен са конкретизирани времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, както и всички съставомерни признаци на престъплението, за извършването на което е повдигнато обвинение, поради което и подсъдимото лице има възможност в пълнота да упражни предоставеното му право на защита. В тази връзка следва да бъде посочено, че въззивният съд споделя извода на контролираната инстанция, че не е налице неяснота във фактите, описани в обвинителния акт или противоречие с посочената правна квалификация на извършеното, препятстващи обвиняемото лице да реализира в пълен обем правото си на защита. С оглед на това въззивната инстанция намира за правилен извода на Софийски районен съд, че в досъдебното производство не са допуснати твърдените от защитата на подсъдимия С. отстраними съществени процесуални нарушения, обосноваващи извод за прекратяване на съдебното производство.

Във връзка с наведените възражения за наличие или не на наркотично вещество кокаин или неговите метаболити, същите са въпроси по същество, които въззивният съд не следва да вземе отношение, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК, Софийски градски съд., IV въззивен наказателен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 08.10.2025 г., по н.о.х.д №11267/2025 г. на СРС, НО, 16 състав като правилно и законосъобразно.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3