Решение № 20 от 13.08.2021, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Кула , 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова

Административно наказателно дело № 20211330200062 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от ИВ. Т. Н., ЕГН ********** от гр.В., ул. „ ...“ № 44 срещу Наказателно постановление № 21-0291-000105 от 10.03.2021г. на началника на началника на РУ към ОД на МВР – В., РУ Кула, с което му е наложено административно наказание по ЗДвП/Закона за движението по пътищата/, а именно: на основание чл. 177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и недоказано, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, като се твърди, че вмененото му нарушение е прието за извършено само на основание на дадени сведения от лице, във връзка с противозаконно отнемане на процесния автомобил на жалбоподателя от това лице.

В съдебното заседаниe, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се с представлява. Депозира по делото писмено становище, с което поддържа жалбата, иска отмяна на наказателното постановление като преповтаря доводите, посочени в жалбата в тази връзка. Въззиваемата страна – началника на началника на РУ към ОД на МВР – В., РУ Кула не се явява и не се представлява. Не изразява становище.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана 1 по същество. Разгледана по същество, същата е основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира същата за основателна, поради следното:

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Видно от справка от масивите на ОДМВР – В., сектор „ Пътна полиция“ за собствеността на автомобил марка „ Фолксватен“, модел „Туран 1,9 ДДИ“ с рег. № ВН4610АА, към 11.01.2021г., същият е собственост на жалбоподателя Н.. На 06.02.2021г. на свидетеля С.

Ир. Здр. му е снето писмено обяснение от свидетеля Г.Т. - полицейски служител в РУ при ОДМВР – В., РУ-гр. Кула, в което З. заявява, че на 11.01.2021г., около 16.00 часа, жалбоподателят му е предоставил посочения лек автомобил от с. Н. до с. Ц.П., знаейки, че З. е неправоспособен водач. Видно от приетата по делото справка от ОДМВР – В., сектор „Пътна полиция“ свидетеля З. към 11.01.2021г. е неправоспособен да управлява МПС. Въз основа на посочените писмени обяснения, на 23.02.2021г. в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Г.Т., свидетелят Б. Й. ИВ. съставил срещу жалбоподателя процесния АУАН № 109/24.02.2021г. за това, че на 11.01.2021г. около 16,00 часа на път II -14 с посока на движение от с. Н. към с. Ц.П., като собственик на лек автомобил марка „ Фолксватен“, модел „Туран 1,9 ДДИ“ с рег. № ВН4610АА е допуснал автомобилът да се управлява от неправоспособния водач С. Ир. Здр., като квалифицирал нарушението като такова по чл.

102, ал.1, т.1 от ЗДвП, след което му го предявил за запознаване и му връчил препис от същия срещу подпис. Жалбоподателят не направил възражения при съставянето на акта, както и не депозирал писмени такива в законоустановения тридневен срок.

Административнонаказаващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на деянието и издал атакуваното наказателно постановление, като на основание чл. 177, ал.1,т.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно: свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели Б. Й. ИВ., Г. Ант. Т., С. Ир. Здр. писмено обяснение от С. Ир.

Здр., снето от свидетеля Г.Т. на 06.02.2021г., Докладна записка до началника на РУ – Кула №УРИ 291р-1461/24.02.2021г. от свидетеля Б.И., Докладна записка до началника на РУ – Кула №УРИ 291р-969/08.02.2021г. от свидетеля Г.Т., справка от ОД МВР В., сектор КАТ от масива АИС – КАТ за регистрацията на процесния автомобил, както и справка, че свидетеля З. е непревоспособен да управлява МПС. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели И. и Т.. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, конкретни и логични, които пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, още повече, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва, че свидетелите са заинтересовани от изхода на административното производство, поради което съдът ги кредитира изцяло. По отношение на свидетелските показания на свидетеля З., то същият не ги кредитира по отношение на показанията, че същият на 11.01.2021г. около 16 часа е управлявал процесния автомобил, който му е бил 2 предоставен от жалбоподателя. На първо място съдът не ги кредитира, тъй като депозираните свидетелски показания са в противоречие с дадените писмени обяснения на 06.02.2021г. пред свидетеля Т. относно обстоятелството къде е управлявал автомобила. В писмените обяснения, въз основа на които е издаден процесния АУАН и атакуваното наказателно постановление, свидетелят твърди, че е управлявал автомобила от края на с. Н. до с. Ц.П., както е описано и в акта за установяване на администрантивно нарушение и в наказателното постановление, а при разпита си пред съда твърди, че го е управлявал от разклона на с. Ц.П. почти до гр. В.. Също така, посочените писмени обяснения са дадени, след дадени обяснения от свидетеля З. същия ден, в които същият признава, че е отнел на 05.02.2021г., заедно с други лица, процесния автомобил от владението на жалбоподателя, без негово съгласие, като в тази връзка е посочил, че жалбоподателят му е предоставял многократно процесния автомобил да го управлява, знаейки, че З. е неправоспособен да управлява МПС, без да конкретизира дати и място. Прави впечатление също, че във връзка с образувано ДП 291ЗМ 21/2021г. по чл. 346, ал.1 НК за неправомерното отнемане владението на процесния автомобил на жалбоподателя, има и депозирано обяснение от жалбоподателя пред полицейски инспектор от РУ Кула – И.И./л. 24/ от приложеното по делото копие на материалите от посоченото досъдебно производство, без посочена дата, в което свидетеля З. отрича да е отнемал автомобила и изобщо не споменава обстоятелството жалбоподателят Н. да му е предоставял процесния автомобил да го управлява, като едва при даването на сведения, в които прави самопризнания във връзка с отнемане владението на автомобила, посочва, че жалбоподателят му е предоставял многократно автомобила да го управлява, което може да се приеме и като защитна теза. Всичко това мотивира съда да не кредитира показанията на свидетеля З. по отношение на обстоятелството, че на 11.01.2021г. жалбоподателят му е бил предоставил да управлява процесния автомобил.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, като в конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник РУП към ОДМВР В. , РУ Кула , видно от Заповед № 8121з515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор „ Пътен контрол“, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното производство е образувано в срока по 3 чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.

Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано.

Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство.

С разпоредбата на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) се забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство да предоставят моторното превозно средство на неправоспособен водач.

Приложена е санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.3 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) съгласно, която - наказва се този, който като собственик, длъжностно лице или водач, допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за правоуправление. Следователно, разпоредбата предвижда като възможни субекти на нарушението само тези три категории лица - собственикът на автомобила; лицето, което го управлява в качеството си на длъжностно лице и всяко друго лице, което упражнява фактическа власт върху автомобила, като водач на същото, без да държи автомобила, като длъжностно лице или като собственик на същото. В настоящия случай в АУАН и НП е посочено в какво качество е санкционирана жалбоподателя Н., а именно – в качеството на собственик, което обстоятелство се установява и от приетата по делото и посочена вече от съда справка за собствеността на автомобила.

По делото, обаче не се доказа по категоричен начин на 11.01.2021г. около 16 часа на път II -14 с посока на движение от с. Н. към с. Ц.П., свидетелят З. да е управлявал процесния автомобил. Ангажираното в тази връзка доказателство – обясненията на свидетеля З., дадени на 06.02.2021г. пред свидетеля Г.Т. не се подкрепиха от останалия по делото доказателствен материал, дори напротив, същите се разколебаха по посочените от съда по – горе причини, които съдът намира за ненужно да преповтаря. По делото не бе доказано по един категоричен начин, каквото е законовото изискване, обективният признак на вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно – свидетелят З. на 11.01.2021г. около 16,00 часа да е управлявал процесния автомобил.

Така обсъдените доказателства навеждат на извода, че събраните доказателства са недостатъчни и не може да се установи по категоричен и безспорен начин наличие на инкриминираното административно нарушение, което да е извършено от жалбоподателя, съответно да се приеме по категоричен начин наличие на виновно поведение от страна на жалбоподателя Н.. Административнонаказващият орган е този, който следва да докаже 4 извършването на нарушение, а съдът само да извърши анализ за законосъобразност и проверка на представените от органа доказателства. Съдът съобразява принципа, че обвинението за извършване на административно нарушение, в случая не може да почива на предположения. Преценявайки представените по делото доказателства, настоящия съдебен състав по свое вътрешно убеждение, намира, че те не водят до изводи, които са единствено възможни, изключващи всички останали.

Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1fa88c41-f99e-4a65-902f-ffcf23a1702c