Решение № 46 от 08.01.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 08.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-16 състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Диляна Цветкова като разгледа търговско дело № 878 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК вр. чл. 119, ал. 1 КМЧП.

Образувано е по иск на „К.З.О.“ АД, ***, ЕИК *******, за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение, постановено на 09.03.2019 г. в Лондон от арбитър М.Х., с което СИА (ООД) „Е.Е.П.“, вписано в регистъра на предприятията в Латвия, с рег. № *********, е осъдено да заплати на ищеца сумата 1595195 щатски долара, ведно със сложна лихва от 5 % на година с капитализация на тримесечие, считано от 10.07.2018 г. върху част от сумата в размер на 1499361 щатски долара до датата на плащането и върху сумата 95834 щатски долара, считано от 30.11.2018 г. до датата на плащането, заедно с разноски в размер на 5250 британски лири, ведно със сложна лихва върху разноските в размер на 5 % на година с капитализация на тримесечие считано от 11.04.2019 г..

Ищецът твърди, че на 17.07.2014 г. кораб на ответното дружество акостирал в кораборемонтния завод на ищеца, за което бил съставен приемо-предавателен протокол, а на 18.07.2014 г. между страните бил сключен договор за извършване на ремонтни дейности и услуги, изпълнението на които започнало на 31.07.2014 г.. В договора била предвидена арбитражна клауза, съгласно която възникналите споровете следвало да се решават чрез арбитраж, който да се проведе в Лондон. С анекс от 10.11.2015 г. арбитражната клауза била прецизирана – споровете следвало да се отнасят за разрешаване пред арбитраж в Лондон в съответствие с английския Закон за арбитража от 1996 г. и Правилата на Лондонската асоциация на морските арбитри.

Ищецът изпълнил задълженията си по сключения договор, но ответникът не заплатил дължимите за ремонта и престоя на кораба възнаграждения, поради което в полза на ищеца била допусната обезпечителна мярка задържане (арест) на процесния кораб и образувано арбитражно производство в Лондон за осъждането му да заплати дължимото възнаграждение. За арбитър от страна на ищеца бил определен М.Х., като ответникът не определил такъв, поради което Х. поел ролята на едноличен арбитър, съгласно правилата на английския Закон за арбитража. Арбитражният съд осъдил ответното дружество да заплати претендираната главница от 1595195 щатски долара, заедно със сложна лихва, както и разноски в размер на 5 250 британски лири, върху които също се дължала сложна лихва от 5 % на година с капитализация на тримесечие, считано от 11.04.2019 г..

До настоящия момент ответното дружество не погасило сумите, за които било осъдено с арбитражното решение, а „К.З.О.“ АД продължавало да понася разходи по съхранението на кораба. Обосновава правен интерес от провеждане на настоящия иск с това, че на територията на Република България е налице имущество на ответното дружество (задържаният кораб), чрез което може да удовлетвори вземанията си, поради което българският съд бил компетентен да признае и допусне изпълнението на арбитражното решение.

Твърди, че арбитражното решение било влязло в сила и затова -задължително за страните, като същото отговаряло на изискванията на Нюйоркската конвенция и тези на КМЧП. Спорът бил арбитрируем, тъй като имал имуществен характер и произтичал от неизпълнение на договор, сключен между търговски дружества. Също така решението не противоречало на българския обществен ред.

Арбитражното производство било проведено, съгласно уговореното в договора, при приложение на английския Закон за арбитража от 1996 г. и Правилата на Лондонската асоциация на морските арбитри. Арбитърът, постановил решението бил законосъобразно назначен. Ответникът бил надлежно уведомен за образуваното производство, въпреки това не предприел никакви процесуални действия и не упражнил правото си на защита. По спора не било постановено решение, нито бил налице висящ процес относно вземането пред български съд.

В отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че липсва валидна арбитражна клауза, която да обхваща решения от арбитражния съд спор. СИА (ООД) „Е.Е.П.“ не било уведомено за производството, поради това не упражнило процесуалните си права.

Арбитражният състав не бил назначен съгласно договореното между страните и съгласно приложимото право. Признаването или допускането на изпълнението на решението противоречало на българския обществен ред. Арбитражното решение не било влязло в сила, тъй като не било връчено на ответника. С оглед тези пороци не били налице предпоставките за допускане и изпълнение на арбитражното решение, предвидени в Нюйоркската конвенция за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения.

По отношение на ответното дружество на 29.09.2017 г. било издадено решение за преустановяване на стопанската дейност от Държавната служба по приходите на Латвия. Съгласно латвийския закон с решението за преустановяване на стопанска дейност се забранявало изпълнението на задължения от страна на търговеца, като за последното било необходимо специално разрешение от службата по приходите, което не било изискано от ищеца.

Следователно липсвала изискуемост на вземането на ищеца по силата на закона. На 04.01.2019 г. на СИА (ООД) „Е.Е.П.“ бил назначен ликвидатор, решението за което било обнародвано в Държавния вестник на Латвия, след което всички съобщения е следвало да се връчват на ликвидатора, което не било сторено от арбитъра. В арбитражното решение изобщо не било посочено, че дружеството било в ликвидация.

Дружеството не било уведомено за образуването на арбитражното производство. За редовното му уведомяване ищецът се позовавал изцяло на констатациите на арбитъра, които не доказвали уведомяването. Ответникът не бил предоставял електронен адрес за съобщения и призовавания за целите на арбитражното производство, следователно опитите за уведомяване по този начин били негодни по смисъла на Нюйоркската конвенция. От датата на обявяването на решението за преустановяване на стопанска дейност ответникът не е имал управител, следователно не е било възможно получаването на съобщения на електронен адрес. С оглед на горното не били налице предпоставките за признаване и допускане на изпълнение на арбитражното решение по чл. 117 КПЧП.

Арбитражното производството било проведено и решението било постановено от незаконен арбитражен състав. След като не бил надлежно уведомен за производството не било възможно ответникът да посочи арбитър, а спорът не следвало да се разглежда от един арбитър, а от поне трима, както било уговорено в договора за извършване на ремонтните дейности.

Отделно процесният спор не бил обхванат от арбитражната клауза. Не било посочено в договора, че спорове относно изпълнението на договора подлежат на разглеждане от арбитраж, последният касаел само тълкуването на разпоредби от договора. Договорът бил подписан от Е.К., в качеството му на управител на дружеството, като с решение за прекратяване на стопанската на дейност на ответното дружество представителната власт на К. била прекратена. Анексът, с който арбитражната клауза била изменена бил подписан от А.Ш., корабен мениджър и агент от ALS Ship Management, като при подписването му не били представени договор за мениджмънт или пълномощно за уговаряне на арбитраж.

Не били представени доказателства относно заплащането на разноските по арбитража, което също било условие за влизането на арбитражното решение в сила. Решението не отговаряло и на изискванията на английския Закон за арбитража, тъй като не било проведено производство по вътрешна екзекватура в Обединеното кралство.

Също така решението противоречало на обществения ред на Република България. В арбитражното производство били нарушени основни принципи, като равенството на страните и състезателното начало, уредени в Конституцията на Република България. Не било установено приемане на работата по договора за ремонтни услуги и дейности при положение, че дружеството било с прекратена дейност. Също така присъдената сложна лихва с капитализиране противоречала на националните разпоредби.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и оспорва направените от ответника фактически твърдения и възражения. Твърди, че СИА (ООД) „Е.Е.П.“ е уведомено надлежно за образуването на арбитражното производство, въпреки това е бездействало, като е настъпила процесуална преклузия за депозиране на защита.

Връчването на книжата по делото било осъществено чрез частен съдебен изпълнител на обявения от дружеството адрес на управление, съгласно латвийското право.

Арбитражното решение се ползвало с материална доказателствена сила относно отразените в същото действия по връчването. Също така били изпращани и известия на електронния адрес на ответника. От представените доказателства се установявало, че ответникът узнал за арбитражното производство своевременно, като е имал обективна възможност да предприеме действия по защитата си.

Напълно ирелевантни били твърденията относно преустановяването на стопанската дейност на ответника. Не следвало да се изисква специално разрешение за изпълнение на задълженията му, тъй като въпреки преустановяването на стопанска дейност ответникът следвало да ги изпълнява. До 04.01.2019 г. ответното дружество било представлявано от Е.К., след което от назначения ликвидатор. Затова неоснователни били твърденията на ответника, че по време на арбитражното производство дружеството не е имало управител.

Недопустимо било националното законодателство да въвежда допълнителни пречки пред екзекватурата на чуждестранни арбитражни решения, различни от предвидените в Нюйоркската конвенция. Ответното дружество не можело да се позовава на процесуални нарушения, които е могло да изтъкне в процедура по оспорване на арбитражното решение, каквато английският закон уреждал. Доводите на ответника във връзка с поведението на арбитъра касаели правилността на арбитражното решение, затова и същите в настоящото производство не било допустимо да се обсъждат.

Неоснователни били твърденията, че арбитражният състав бил незаконен. С анекса към договора изискването за определен брой арбитри отпаднало, а и според Правилника при липса на съдействие от едната страна, спорът следвало да се реши еднолично от избрания от едната страна арбитър.

Подписаният анекс от Ш. обвързвал СИА (ООД) „Е.Е.П.“, тъй като същият имал валидно учредена представителна власт и действал със знанието и съгласието на ответното дружество. Дори да се приеме, че не бил надлежно упълномощен, то се прилагал чл. 301 ТЗ – търговецът не се е противопоставил на извършените от Ш. действия веднага от узнаването им. Дори и при първоначалната редакция на арбитражната клауза, уреждаща производството, спорът се обхващал от същата.

Арбитражното решение било окончателно и не подлежало на обжалване, съответно фактът на връчването му бил ирелевантен.

Неоснователни били твърдения на ответника за допълнителна процедура по вътрешна екзекватура.

Допускането и изпълнението на решението не нарушавало обществения ред на Република България. В арбитражното производство не били нарушени принципите на равенство и състезателност. Също така било допустимо уговарянето на лихва и нейното капитализиране в отношенията между търговци.

В допълнителния отговор ответникът уточнява, че възражението за нарушаване на обществения ред не се ограничавало единствено до присъждане на сложна лихва, а касаело цялостното решение, поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила. Правото на защита на СИА (ООД) „Е.Е.П.“ било нарушено поради нередовното му уведомяване за арбитражното производство и постановяване на решението само от един арбитър. Поддържа, че подписалият анекса Ш. нямал учредена представителна власт и действията му не обвързвали ответника.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: