Решение № 130 от 28.05.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. *, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20251600500477 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на П.С. против решение № 365/16.07.2025 г. по гр. д. № 1787/2024 г. на Районен съд – *.

Жалбоподателят П.С. твърди във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да уважи иска му за възстановяване на запазена част от наследството, останало от Б. С.. Поддържа, че съдът неправилно е приложил давността за погасяване правото да се иска възстановяане на запазена част. Поддържа, че искът е предявен преди изтичане на давностния срок.

Претендира и присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемият Б.С. чрез пълномощника си адв. К.Б., оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като се присъдят и разноски за въззивната инстанция. Твърди, че МРС правилно е приложил закона, като е приел, че искът по чл.

30 от ЗН се погасява с петгодишна давност, която при даренията започва да тече от момента на откриване на наследството, както е прието в задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 7/1973 г.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт, обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.

1

259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред Районен съд – * е бил предявен иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследство, накърнена с извършено от наследодателя Б.С. дарение в полза на сина му Т.С..

По делото е установено, че наследодателят Б. С. е починал на 19 март 2015 г. и е оставил трима законни наследници: преживяла съпруга М.С. и двама синове – П. С. и Т. С.. Последният е починал на 3 януари 2021 г. и въззивникът Б.С. е негов син и единствен наследник по закон.

Видно от нотариален акт №* г. на нотариус О. К. на 28 декември 2006 г. наследодателят Б. С. и съпругата му М.С. са дарили на сина си Т. С. апартамент от 63,37 кв. м. в ж.к. „*“ в гр. * с прилежащите избено помещение и гараж.

Ищецът и въззивник в това производство П. С. е наследник с право на запазена част, като съгласно чл. 29, ал. 3, изр. последно, размерът на запазена част на същия е 1/4. В това си качество той е легитимиран да оспори дарението като сделка, накърняваща неговата запазена част, чрез иск по чл. 30 от ЗН. Този иск обаче може да се предяви в петгодишен давностен срок, който започва да тече от момента на откриване на наследството съгласно т.3г от ППВС № 7/1973 г. на ВС.

В случая наследството е открито със смъртта на наследодателя на 19 март 2015 г., петгодишният давностен срок е изтекъл на 19 март 2020 г., а искът по чл. 30 от ЗН е предявен с постъпване на исковата молба в РС – * на 9 феврари 2021 г., т.е. след изтичане на срока. При въведеното от ответника възражение за погасяване правото на иск по давност, последният се явява неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

В исковата молба е наведен довод за момента на узнаване на сделката, като определящ началото на давността, но този момент е ирелевантен. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 7/1973 г., от момента на приемането на дарението надареният вече упражнява правата си по договора, а накърнението на запазената част се определя в момента на откриване на наследството, поради това от този момент започва течението на петгодишния давностен срок. Различно е при завещателните разпореждания, защото при тях от значение е дали заветникът ще приеме наследството и кога. При този вид разпореждания давностният срок ще тече от различен момент – този, в който заветникът упражни своите права по завещанието и той винаги е след смъртта на наследодателя. Узнаването е без правно значение и в двете хипотези на разпореждане със запазена част от наследство.

Въззивният съд намира предявения иск по чл. 30 от ЗН за неоснователен като погасен по давност. Изводите на двете съдбени инстанции напълно съвпадат, затова обжалваното решене следва да бъде потвърдено.

2

При този изход на процеса на въззиваемия се дължат разноските за тази съдебна инстанция, а те възлизат на 1200 лв (както са отразени в договора за правна помощ) или 604,37 евро.

На основание горното МОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 365/16.07.2025 г. по гр. д. № 1787/2024 г. по описа на Районен съд – *.

ОСЪЖДА П.С., ЕГН **********, да плати на Б.С., ЕГН **********, разноски за въззивната нистанция в размер на 604,37 евро.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. *, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20251600500477 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на П.С. против решение № 365/16.07.2025 г. по гр. д. № 1787/2024 г. на Районен съд – *.

Жалбоподателят П.С. твърди във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да уважи иска му за възстановяване на запазена част от наследството, останало от Б. С.. Поддържа, че съдът неправилно е приложил давността за погасяване правото да се иска възстановяане на запазена част. Поддържа, че искът е предявен преди изтичане на давностния срок.

Претендира и присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемият Б.С. чрез пълномощника си адв. К.Б., оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като се присъдят и разноски за въззивната инстанция. Твърди, че МРС правилно е приложил закона, като е приел, че искът по чл.

30 от ЗН се погасява с петгодишна давност, която при даренията започва да тече от момента на откриване на наследството, както е прието в задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 7/1973 г.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт, обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.

1

259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред Районен съд – * е бил предявен иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследство, накърнена с извършено от наследодателя Б.С. дарение в полза на сина му Т.С..

По делото е установено, че наследодателят Б. С. е починал на 19 март 2015 г. и е оставил трима законни наследници: преживяла съпруга М.С. и двама синове – П. С. и Т. С.. Последният е починал на 3 януари 2021 г. и въззивникът Б.С. е негов син и единствен наследник по закон.

Видно от нотариален акт №* г. на нотариус О. К. на 28 декември 2006 г. наследодателят Б. С. и съпругата му М.С. са дарили на сина си Т. С. апартамент от 63,37 кв. м. в ж.к. „*“ в гр. * с прилежащите избено помещение и гараж.

Ищецът и въззивник в това производство П. С. е наследник с право на запазена част, като съгласно чл. 29, ал. 3, изр. последно, размерът на запазена част на същия е 1/4. В това си качество той е легитимиран да оспори дарението като сделка, накърняваща неговата запазена част, чрез иск по чл. 30 от ЗН. Този иск обаче може да се предяви в петгодишен давностен срок, който започва да тече от момента на откриване на наследството съгласно т.3г от ППВС № 7/1973 г. на ВС.

В случая наследството е открито със смъртта на наследодателя на 19 март 2015 г., петгодишният давностен срок е изтекъл на 19 март 2020 г., а искът по чл. 30 от ЗН е предявен с постъпване на исковата молба в РС – * на 9 феврари 2021 г., т.е. след изтичане на срока. При въведеното от ответника възражение за погасяване правото на иск по давност, последният се явява неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

В исковата молба е наведен довод за момента на узнаване на сделката, като определящ началото на давността, но този момент е ирелевантен. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 7/1973 г., от момента на приемането на дарението надареният вече упражнява правата си по договора, а накърнението на запазената част се определя в момента на откриване на наследството, поради това от този момент започва течението на петгодишния давностен срок. Различно е при завещателните разпореждания, защото при тях от значение е дали заветникът ще приеме наследството и кога. При този вид разпореждания давностният срок ще тече от различен момент – този, в който заветникът упражни своите права по завещанието и той винаги е след смъртта на наследодателя. Узнаването е без правно значение и в двете хипотези на разпореждане със запазена част от наследство.