Решение № 75 от 25.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20212100502125 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 261061/06.08.2021г., постановено от Районен съд–Бургас по гр. д. № 7027/2020г. С това решение съдът е приел за установено, че „Група Компании Лъв“ ООД, ЕИК: 203250307 със седалище и адрес на управление в гр.

Бургас, кв. Сарафово, ***, представлявано от Вячеслав Анатолиевич Никитин дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ***, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев сумата от 12 276,61 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.08.2017г. до 27.07.2020г. с отчетен период по фактури от 04.07.2017г. до 29.06.2020г. и сумата от 1 612,72 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.09.2017г. до 09.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2020г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 2414/15.09.2020г. от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 5533/2020г. С това решение, съдът е осъдил „Група Компании Лъв“ ООД да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД съдебни разноски в размер на 907 лева, извършени в исковото производство и съдебни разноски в размер на 327,79 лева, извършени в заповедното производство.

Подадена е въззивна жалба от „Група Компании Лъв“ ООД против решение № 261061/06.08.2021г., постановено от Районен съд–Бургас по гр. д. № 7027/2020г.

Дружеството - жалбоподател въвежда следните оплаквания:

1) съдът неправилно е приел, че дружеството е абонат на „ВиК“ ЕАД, тъй като същото никога не е предплащало цената на доставените услуги;

2) неправилен е изводът на съда, че „ВиК“ ЕАД е доставило количеството студена вода, описано в исковата молба;

1

3) съдът не се е произнесъл по възражението, че измервателното устройство, с което се отчита водата в процесния имот, е от одобрен тип и технически изправно;

4) не са изпълнени предпоставките за дистанционно отчитане на използваната вода, разписани в Общите условия на дружеството;

5) средството за отчитане на употребените количества вода е неизправно, поради което фактурите са съставяни въз основа на предполагаемо, а не на реално доставено количество вода.

Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд – Бургас и да постанови друго, с което да отхвърли предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат Ненов от БАК, който поддържа основанията за отмяна на първоинстанционното решение, въведени в жалбата и пледира за уважаване на същата. адвокат Ненов прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна – „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответното дружество подчертава, че общите условия се прилагат както за собствениците, така и за наемателите на водоснабдените обекти и показанията от измервателното устройство са потвърдени от длъжното лице, извършило измерването. Въззиваемата страна иска от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат Попова, която пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас e образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против „Група Компании Лъв“ ООД. Ищецът иска от съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 12276,61 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.08.2017г. до 27.07.2020г. с отчетен период по фактури от 04.07.2017г. до 25.06.2020г., ведно с лихва за забава за периода от 26.09.2017г. до 09.09.2020г. в размер на 1612,72 лева и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Ищецът посочва, че „Група Компании Лъв“ ООД е негов абонат за обект, находящ се в гр. Бургас, кв. Сарафово, *** и за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 5533/2020г. по описа на БРС.

В отговор по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва основателността на иска и факта, че е в договорно правоотношение с ищеца. Ответникът твърди, че отчитането на водомера се извършва по електронен път посредством мобилно устройство, което не може да установи автоматична връзка и да прехвърли свалените данни в електронен карнет, тъй като водомерът не е с дистанционно отчитане. Ответното дружество оспорва техническата годност на средството за отчитане на използваното количество вода и твърди, че начислените количества вода са резултат от субективна преценка.

В хода на първоинстанционното производство са представени 26 броя фактури на обща стойност 12 276,61 лева. Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което фактурите са отразени в счетоводството на ищеца по сметка 411 „Клиенти“ с партида „Група Компании Лъв“ ООД, счетоводството на дружество е водено редовно, а размерът на законната лихва за забава е 1698,89 лева. По делото е извършена и приета съдебно- техническа експертиза, която дава заключение, че водоснабденият обект представлява спортно-тренировъчна база с няколко тенис корта и тренировъчно футболно игрище, за който е открита партида с № 233056. Отчитането на консумираната вода в обекта се извършва с измервателен уред, който е монтиран във водомерна шахта, извън 2 водоснабдения имот. Отчитането на количествата в процесния случай е извършвано от служител на дружеството – ищец с осигурен достъп до измервателното устройство. Според експертизата, доставената и изразходва от ответното дружество вода за периода от 04.07.2017г. до 29.06.2020г. е 4 785 куб. метра. По делото са събрани показанията на свидетеля К. И., служител на ищеца, която заявява, че е отчитала употребените количества вода чрез непосредствено наблюдение на измервателното устройство.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд е формирал следните правни изводи: По делото е установено, че ответното дружество е абонат на „ВиК“ ЕАД в качеството си на наемател на водоснабдения обект. Водоснабдителното дружество е изпълнило задълженията си за доставка на вода, която според съдебно-техническата експертиза е в количество от 4 785 куб. метра. Измервателното устройство, инсталирано във водоснабдения имот е изправно, а отчетените количества вода са реално употребени. В резултат на това, районният съд е заключил, че искът е основателен и е установил дължимост на процесните суми.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата на „Група Компании Лъв“ ООД е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 261061/06.08.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Правната уредба на процесното правоотношение се съдържа в чл.1, ал.2 и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и в чл.3, ал.1 и чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според правилото на първата от цитираните норми, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизирани територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Потребители по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ са физически или юридически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и физически или юридически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. предвижда, че потребители на услугите на ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Според чл.8, ал.1 от тази наредба получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и 3 канализационните системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.

Според чл.2, ал.1, т.2 от Общите условия на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД потребители на ВиК услуги са собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че „Група Компании Лъв“ ООД е наемател на водоснабдения имот, поради което притежава качеството потребител по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ“. От заключението на съдебно-техническата се установява, че доставеното и реално използваното количество вода във водоснабдения обект е 4 785 куб. метра. От същото заключение е видно, че измервателното устройство в обекта е с осигурен достъп до него, а от показанията на свидетеля К. И. се установява, че тя е отразявала отчетните данни чрез пряко наблюдение върху това устройство. При това положение, не може да има съмнение, че искът на водоснабдителното дружество е основателен и правилно е уважен от районния съд.

Въведените в жалбата възражения касателно граматическото тълкуване на понятието „абонат“ са неоснователни и не обосновават извод, различен от вече формирания.

Оплакванията в жалбата представляват теоретичен анализ на приложимата нормативна уредба и изградени върху него хипотетични ситуации, които се различават от фактическото положение, установено чрез събраните по делото доказателства.

По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.

Мотивите на районния съд са задълбочени и правилни, поради което настоящият въззивен състав препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, без да ги пресъздава повторно.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД извършените от дружеството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.