Решение № 4981 от 21.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4981 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110122802 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Г. И. З., ЕГН ********** и Т. И. З., ЕГН ********** - двамата с адрес: гр. София, ж.к.

„Изток“, ******, искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 552/2024 г. на СРС, 157 състав, в условията на разделна отговорност -всеки по 1/2, както следва: ответникът Г.

И. З. – 1065,22 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ******, ****, ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

318,48 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г. и 1,88 лв. обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 29.09.2023 г., а ответникът Т. И. З. - 1065,22 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ******, ****, ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 318,48 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г. и 1,89 лв. обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 29.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 552/2024 г. на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно 1 тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до притежавания от тях недвижим имот, а именно: Апартамент № 15, находящ се в гр.

София, ****, за който е открита партида с ****. Поддържа, че купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в обща размер на 2130,44 лв. Претендира от всеки от ответниците по ½ от тази сума, съобразно квотата им в съсобствеността. Твърди, че съгласно приложимите през процесния период общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизплащането на дължимите суми на падежа, ищецът счита, че ответниците следва да му заплатят и мораторна лихва в претендираните размери за посочените в исковата молба периоди, а именно всеки в размер на по 318,48 лв. Посочва, че на ответниците била предоставена и услуга за дялово разпределение, но сумите са били заплатени със забава, поради което претендира от ответника Г. И. З. обезщетение за забава върху платена главница за дялово разпределение в размер на 1,88 лв., начислена за периода от 15.02.2021 г. до 29.09.2023 г. , а от ответника Т. И. З. обезщетение за забава върху платена главница за дялово разпределение в размер на 1,89 лв., начислена за периода от 15.02.2021 г. до 29.09.2023 г. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.

Ответниците, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са депозирали общо отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер с доводи, че претендираните суми са погасени чрез плащане преди образуване на делото. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ООД изразява становище, че дяловото разпределение за абонатен № 40926 е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по чл. 146 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са собственици на недвижим имот, представляващ Апартамент № 15, находящ се в гр. София, ****, при равни квоти.

За доказването на това обстоятелство е приет по делото и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 172, том XVIII, дело № 3687 от 05.03.1996 г., с който родителите на ответниците – ДаЙо З. и ИИл З. даряват на децата си Т. И. З. и Г. И.

ШаАпартамент № , находящ се в гр. София, ри равни квоти, а дарителите са запазили правото на ползване върху имота безвъзмездно и до края на живота на всеки един от тях.

Видно от приложеното на л. 20 от делото Удостоверение за наследници с изх. № ***** г. дарителя и баща на ответниците – Т. И* З. е починал на 01.11.2002 г., а видно от изготвената по делото справка от НБДН ( л. 119 от делото) дарителя и майка на ответниците - Д* Й* З. е починала на 11.09.2018 г.

По делото е представено заявление от Д*З. за откриване на партида за доставка на топлинна енергия в порецесния имот на нейно име от дата 09.10.2017 г.

Представен е Договор от 21.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ***** и третото лице - помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна 2 енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 20.05.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лицепомагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2021 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и на стойност 2117,05 лв., обща фактура № **********/31.07.2022 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. на стойност 2067,47 лв. и извлечение от сметка, както и индивидуални справки за отопление и топла вода за периода, изготвени от третото лице-помагач и формуляри за годишен отчет.

Приети са като доказателства Разписка № ***** г., с която е заплатена по партидата на **** сумата от 300 лв., в която е отразено какви конкретни задължения се погасяват,

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по ежемесечни фактури по прогнозни данни са 4866,60 лв. След годишното отчитане и изравнението от ФДР дължимите суми за топлинна енергия са в размер на 4333.39 лв. Според заключението ищецът е намалил задължението и със сумата от 70,90 лв. – за връщане поради корекция в цената. Ищецът е осчетоводил също така плащания в общ размер на 2132,05 лв., в резултат на която неплатената сума за доставена топлинна енергия за периода от м. 5. 2020 г. до м. 04.2022 г. е в размер на 2130,44 лв. Вещото лице е посочило начина на осчетоводяване на постъпилите от ответниците плащания след завеждане на иска, като видно от заключението същите са отнесени за погасяване на лихви и дялово разпределение, като същите са взети предвид при завеждане на иска, както и за погасяването на суми извън процесния период. Вещото лице е посочило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответниците в забава до 08.12.2023 г. – 664,17 лв. За периода м. 12.2020 г. до м.04.2022 г. е било дължимо възнаграждение за дялово разпределение в общ размер на 33,49 лв., което било заплатено на двата пъти – на 08.08.2022 г. за периода от м.12.2020 г. до м.06.2021 г. и на 29.09.2023 г., когато са платени фактурите да периода от м. 07.2021 г. до м. 04. 2022 г. Вещото лице е установило, че за дяловото разпределение ищецът е начислил лихва до съответните дати на плащане в размер на 5,46 лв., а платената лихва е в размер на 1,93 лв., след което дължимият остатък е в размер на 3,53 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил 3 претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

От събраните по делото доказателства може да се обоснове извод, че през процесния период ответниците са били собственици на процесния имот, т.е. всеки от тях на по 1/2 ид.ч. Същевременно по делото беше доказано, че вещните ползватели са починали, т.е. нова право се е погасило, следователно може да се обоснове извод за съществувалото между страните облигационно правоотношение по повод доставка на топлинна енергия в притежавания от ответниците имот, като за задълженията по договора ответниците отговарят до размера на притежаваните права.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.