Определение № 419 от 05.07.2021, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Ловеч , 02.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214300500278 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

С Разпореждане № 491 от 13.04.2021 година, постановено по ч.гр.д. № 230 по описа за 2021 година, Тетевенският районен съд е уважено заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *******, седалище в гр.*******, представлявано от Изп.директор Д. Б.

Б., за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ц. Г. ИВ. с настоящ адрес в гр.Ябланица, област Ловеч, за вземане, включващо главница в размер на 5000.00 лева и законна лихва за периода от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, на обезщетение за забава в размер на 641.67 лева за периода от 21.08.2019 г. до 26.03.2021 г. и за разноски в размер на 162.83 лева.Заявлението е отхвърлено за разликата над 5000.00 лева и до 5168.00 главница, за договорна лихва в размер на 6034.00 лева, за лихва за забава до 998.27 лева и за разноски – до сумата 314.01 лева.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *******, чрез юрисконсулт ИВ. Н. Н., с която е обжалвано като незаконосъобразно и неправилно в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата 6 034.00 лева възнаградителна лихва.

Жалбоподателят твърди, като се позовава на ПМС № 5 от 18.01.1991 г. за лихвите по депозитите, влоговете на населението и фирмите, че не е налице максимален размер на договорната лихва, а към момента на сключване на договора действа само ПМС № 1

72/08.04.1994 г. за определяне на законната лихва за просрочени задължения в левове и валута, поради което ПМС не може да намери приложение в случаите по чл.10, ал.2 от ЗЗД, които касаят договорната лихва. Подчертава, че законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение и размерът ѝ е неотносим към уговорената между страните възнаградителна лихва.Правната и икономическа природа на възнаградителната и законна лихва за забава са напълно различни и неправилно е обвързването, зависимостта между размера на възнаградителната лихва и размера на законната лихва за забава.Затова оспорва мотивите на съда, че възнаградителната лихва не може да бъде по-голяма от законната или от двукратния или трикратния размер на законната. Посочва, че в чл.19, ал.4 от ЗПК е въведена горна граница на законната лихва и тя е 5- кратния размер (касаеща ГПР), но тя е неотносима към настоящия случай. Поддържа, че съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗП не могат да бъдат проверявани за неравноправност уговорките между страните, които касаят основния предмет на договора (в случая- тези за главницата и възнаградителната лихва), които са ясни и разбираеми. Крайният му извод е, че не може да бъде налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона. Позовава се на чл.430, ал.2 от ТЗ, който е приложим в случая, поради това, че заемодателят е търговец.

Моли, да бъде отменено разпореждането в обжалваната част за сумата 6 034.00 лева – възнаградителна лихва и съдът да се произнесе по съществото на въпроса.

Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на 22.04.2021 г., а частната жалба с вх.№ 1272/23.04.2021, е подадена от легитимирано лице и срокът по чл.418,ал.3 от ГПК за обжалване е спазен, поради което съдът приема, че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Тетевенския районен съд по повод заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, за парично вземане в размер на: 5168.00 лева, представляваща главница за периода от 20.08.2019 г. до 20.07.2024 г.; 6034.00 лева договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 12.03.2021 г. ( датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост); 998.27 лева лихви за забава за периода от 21.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в РС до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са и разноски- държавна такса в размер на 244.01. лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 лева. В т.12) заявителят е посочил, че вземането произтича от Договор за паричен кредит с номер PLUS-17099895, сключен на 26.06.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като кредитор и Ц. Г. ИВ.- кредитополучател, като впоследствие вземането е прехвърлено от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г.

2

Заявителят е конкретизирал, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за станалата продажба с Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-БНП/ PLUS-17099895 от 10.01.2019 г. от името на кредитодателя, което съобщение е изпратено с известие за доставяне и получено на 12.03.2021 г.

Тетевенският районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл.411, ал.2,т.1 ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба по какъв начин са формирани размера на главницата, общата стойност на претендираните плащания, както и основанието за начисляване на договорна и възнаградителна лихва, техния размер и на коя дата е получено от длъжника уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Заявителят е подал молба в указания срок, в която е посочил, че предоставеният кредит е в размер на 5 000 лева, към който е прибавен и стойността на друг продукт- застраховка.

Посочил е, че договорната лихва е в размер на 35.68% и е уговорен в чл.3,изр.2 от договора, а писмото, с което длъжникът е уведомен за цесията и предсрочната изискуемост е получено лично от него на 12.03.2021 г.

Жалбата е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

При подаване на заявлението до районния съд „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е направило изявление относно фактите и обстоятелствата във връзка с вземането- твърди, че по силата на Приложение 1 от 10.02.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 19.08.2019 г., заявителят е станал цесионер и собственик на вземанията на прехвърлителя БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, към който длъжникът има задължение произтичащо от договор за паричен заем.

Съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне и това е условие за действието на цесията спрямо длъжника.

Изпълнението на това изискване определя материалноправната легитимация на новия кредитор спрямо длъжника. Заявителят е посочил факти за осъществяването на това условие, поради което е легитимиран да поиска издаването на заповед за изпълнение.

Тетевенският районен съд е отхвърлил заявлението в частта досежно вземане за възнаградителна лихва в размер на 6034.00 лева за периода от 20.08.2019 г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) и до 12.03.2021 г. (датата на получаване на 3 уведомлението за предсрочна изискуемост), като е приел, че в тази част договорът противоречи на разпоредбите на чл.11,чл.19,ал.4 и 5 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД.

Тъй като претендираното от заявителя вземане се основава на договор за потребителски кредит, а длъжникът е физическо лице, то същият се явява потребител по смисъла на ЗЗП и се ползва от защитата по този закон и по ЗПК.

Нормата на чл.11,ал.1, т.11 от ЗПК задължава кредитора да посочи в договора условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Видно е приложения договор за потребителски кредит, че погасителният план не отговаря на това изискване, тъй като в него е посочен само размерът на погасителната вноска -211.90 лева, като е неясно каква част от главницата и каква част от договорната лихва се погасява, вкл. и други такси. В частта от договора, описваща параметрите и условията на договора е записано, че годишният процент на разходите е 44.83%, а лихвеният процент- 35.68%, като на стр.3, т.3, изр.2 от договора е отразено, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора (която не е конкретизирана). Към договора има изготвено приложение, според което размерът на отпуснатия кредит е 1000 лева, а посоченият лихвен процент е 35% при ГПР 44.90%, т.е констатира се различие, но е необходимо да се посочи, че това приложение не съдържа подпис на потребителя. Ако се съобрази посоченият общ размер на плащанията, които трябва да извърши потребителят- 12 714 лв. и размера на предоставения кредит – 5 000 лева е видно, че възнаграждението на заемодателя е 7714 лв. (ако в тази сума не са включени и други задължения, такси и др.).

В мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е приел, че възнаградителна лихва, която надхвърля трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави и добросъвестността и води до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата, в който смисъл се позовава на съдебна практика на ВКС (вж. Решение № 906/ 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 ВКС – II ГО, Решение № 378/ 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/ 2005 г. на ВКС –II ГО, Решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/ 2007 г. на ВКС – II ГО, Определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/ 2014г на ВКС – IV ГО.).Настоящият въззивен състав споделя изцяло тези доводи.

Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Част от тези разходи е и вземането за възнаградителна лихва. Законната лихва има наказателен характер и представлява регламентирано в чл.86,ал.1 от ЗЗД обезщетение на кредитора за вреди от неизпълнение на парично задължение (като законът не изключва възможността той да търси действително претърпените вреди по общия ред, ако са в по-висок размер) и нейният размер 4 се определя на база основния лихвен процент плюс десет пункта (Постановление № 100 от 29.05.2012 г. на МС). Към момента на сключване на договора основният лихвен процент на БНБ е нула, поради което следва извода, че възнаграждението за възмездно ползване на предоставената в заем сума надхвърля трикратния размер на обезщетението за забава, а това е недопустимо.Така посоченият в договора за потребителски кредит размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави и създава предпоставки за обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, поради което клаузата в договора касаеща възнаградителната лихва следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.

Извън изложеното следва да се отбележи, че от заявлението е неясно върху какъв размер на главницата е изчислена възнаградителната лихва, тъй като е заявена главница в размер на 5 168.00 лева (което твърдение не може да е вярно, защото предоставеният кредит е за 5000 лева) , а това дава основание на съда да счита, че не само размерът на законната лихва (както е приел РС), но и размерът на вземането за договорна лихва е също неправилно определен. С Разпореждане № 426/29.03.2021 г. Тетевенският районен съд е указал на заявителя да конкретизира в т.9 основанието за начисляване на договорната лихва, лихвения процент на договорната лихва и начина на формиране на същата, но това не е изпълнено, поради което и само на това основание заявлението в частта за договорната лихва подлежи на отхвърляне.