Разпореждане № 830 от 13.03.2026, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Частно гражданско дело 373/2026
- Вид
- Разпореждане № 830
- Подписан
- 13.03.2026
- Състав
- НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 830 гр. Разград, 13.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100373 по описа за 2026 година и взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.
Депозирано е заявление от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780 за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Т. М., ********** Настоящ адрес: **********, за заплащане на 409,03 евро, представляващи неплатена главница по договор за паричен заем № 359643 ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението; сумата 71.07 EUR договорна лихва за периода 21.08.2023 г. 21.04.2024 г.; сумата 22.90 EUR мораторна лихва за периода 22.08.2023 г. до 25.02.2026 г. Заявителят претендира и направените от него разноски в производството.
Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави е представена счетоводна справка, от която е видно, че длъжникът не е извършвал плащания за погасяване на задължения по договор за паричен заем № 359643
С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, съдът взе предвид, че
На 20.08.2025 г. между А. Т. М. (кредитополучател) и Креди Йес ООД (кредитодател) е сключен договор за паричен заем № 359643, по силата на който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 800,00 лв., който е следвало да бъде върнат за срок от 9 месеца при посочен ГПР от 47,889%. В договора е посочено и задължение за неустойка пре непредставяне на обезпечение /чл.8/, която е в размер на 689,99 лв. Така в приложения към договора погасителен план общия размер на задължението е 1 629 лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи
За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са 1 изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 47,889%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.
В случая, с уговарянето неустойка от 689,99 лв. фактическият ГПР е по-голям от посочения в договора от 47,889 %
С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.
Посоченото обосновава извод, че договор за паричен заем № 359643е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва и лихва за забава.
Предвид липсата на плащания, заповед за изпълнение следва да се издаде за цялата главница.
Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на претенцията, за която се издава заповед за изпълнение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 10,86 евро за платена държавна такса и 100 евро за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780 срещу А. Т.
М., ********** Настоящ адрес: ********** за заплащане на следните суми:
409,03 евро дължима главница по договор за паричен заем № 359643 от дата 21.7.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане; разноски по делото в размер на 10,86 евро за платена държавна такса и 100 евро за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от искането.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780 срещу А. Т. М., ********** Настоящ адрес: ********** за заплащане на сумата 71.07 EUR договорна лихва за периода 21.08.2023 г. - 21.04.2024 г.; сумата 22.90 EUR мораторна лихва за периода 22.08.2023 г. до 25.02.2026 г. по договор за паричен заем № 359643, както и разноски над определения от съда размер.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3