Решение № 779 от 18.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110124039 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 5 389 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. ......., вследствие на ПТП от 16.01.2017 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 10 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2022 г. до окончателното плащане, както и 1 642,28 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.05.2019 г. до 04.05.2022 г., както и предявен при условията на евентуалност обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД /съгласно уточнителна молба с вх. № 200483/27.09.2022 г./.

Ищецът .... твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ е заплатил сумата от 5 379 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при него л. а. ......., вследствие на ПТП от 16.01.2017 г.

Поддържа, че ПТП-то е реализирано в ..... при попадане на застрахования автомобил в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – повдигната паважна настилка, като отговорен за настъпването му е ответникът ..... тъй като пътят, по който се е движил, представлява част от общинската пътна мрежа и именно общината отговаря за поддържането му. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен протокол № 1659968/16.01.2017 г., в който са отразени констатираните видими увреждания по автомобила, а именно: 3 броя въздушни възглавници, теч на масло, ходова част и предно челно стъкло. Твърди, че при него е образувана щета № 10117030100297, по която е извършен оглед и е съставен опис, като е прието, че разходите за ремонта надхвърлят 70 % от стойността на автомобила, поради което е налице „тотална щета“. Сочи, че дължимото застрахователно обезщетение възлиза в размер на 5 379 лв., като след приспадане на последната вноска от застрахователната премия в размер на 124,85 лв., на 09.05.2017 г. е изплатил такова в размер на 5 254,15 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 10 лв., при което общо дължимата сума възлиза на 5 389 лв. Заявява, че с писмо с изх. № Л-4554/30.05.2017 г., получено на 31.05.2017 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума в общ размер на 5 389 лв., но същият не е сторил това, поради което я 1 претендира, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2022 г. до окончателното плащане. Допълва, че считано от 07.06.2017 г. ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава в размер на 1 642,28 лв., начислена за периода от 05.05.2019 г. до 04.05.2022 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ..... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове при твърдението, че не се доказва точното местонахождение на неравността на пътното платно, в която увреденият автомобил е самокатастрофирал. Оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП № 1659968/16.01.2017 г., тъй като е съставен само по данни на водача, без да съдържа преки възприятия на длъжностното лице. Оспорва да е спазена формата за съставяне на застрахователната полица, тъй като тя не съдържа данни относно лицата, които са я подписали, респ. разполагат ли те с представителна власт за това. Оспорва настъпването на процесното ПТП да се дължи на повдигната паважна настилка, като счита, че причина за него е поведението на водача на увредения автомобил, който не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка, с което е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Оспорва причинната връзка между процесното ПТП и поведението на ..... тъй като липсват данни относно скоростта на движение на автомобила. Сочи, че не става ясно при какви обстоятелства са настъпили вредите, като при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача Л. И., тъй като се е движила с над разрешената за съответния участък скорост. Оспорва и акцесорния иск за лихва за забава, тъй като плащането на застрахователното обезщетение – 09.05.2017 г. предхожда по време датата на съставяне на поканата – 30.05.2017 г., поради което тя не е породила действие. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Ответникът ..... твърди, че е сключил договор № СО15-РД55- 281/11.05.2015 г. с ...., по силата на който му е възложил извършването на абонаментна поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на ..... – II зона, включваща райони ...., включително и изграждане, изработване и поддържане на средствата за организация на движението на база посочени режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната.

Сочи, че .... не е изпълнил задълженията си за поддръжа на процесния пътен участък, поради което е настъпил вредоносният резултат. В тази връзка заявява, че на 23.01.2017 г. е извършена месечна инспекция, при която е установено, че пътното платно не отговаря на изискванията за експлоатация, поради което абонаментната поддръжка на булеварда не е приета. С оглед на тези обстоятелства ..... предявява обратен осъдителен иск срещу посоченото дружество, като моли, при условие че предявеният от .... срещу нея първоначален иск бъде уважен, .... да бъде осъдено да му заплати сумата от общо 7 031,28 лв., от която: 5 389 лв., представляваща регресно вземане в т. ч. и ликвидационни разноски в размер на 10 лв., както и сумата от 1 642,28 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.05.2019 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира и разноски.

В о. с. з. на 17.11.2022 г. третото лице – помагач на страната на ответника ..... и ответник по обратния иск - ...., чрез юрк. Б., изразява становище за неговата неоснователност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По главния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.

49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване от ищеца на следните материални предпоставки (юридически факти):

1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на 2 дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.

С определение от 17.09.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 16.01.2017 г. в ..... е реализирано ПТП с участието на л. а. ......., както и, че същото е настъпило на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на ответника .....; че от страна на застрахователя-ищец е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 5 379 лв., както и, че същият е сторил ликвидационни разноски за определянето му в размер на 10 лв.

В случая, въз основа на представената по делото комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ № 0306Х0227836/01.08.2016 г. съдът приема за установено, че между .... и собственика на л. а. ....... – .... е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 04.08.2016 г. до 23:59 часа на 03.08.2017 г., като именно в рамките на този период – на 16.01.2017 г. е настъпило и процесното ПТП. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е налице действителен застрахователен договор между ищеца и собственика на л. а. ........ Това е така, тъй като застрахователната полица е представена в цялост по делото и съдържа индивидуализиращите белези и подписите на страните по нея, като са посочени и имената и адреса на посредника, чрез който е сключена. По отношение на възражението на ответника относно липсата на предствителна власт на лицата, сключили процесния застрахователен договор, съдът намира, че за него не съществува правен интерес от релевиране на такова оспорване, доколкото липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания, поради което интерес от такова оспорване би съществувал единствено за представляваната страна, а в случая от страна на .... не се излагат такива твърдения. Аргумент в подкрепа на такъв извод се извлича и от тълкувателните разяснения, дадени с т. 2 на ТР № 5/2014 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, съответно чл. 301 ТЗ. Наред с това, липсват доказателства, които да сочат за евентуална недействителност на договора, поради което следва да се приеме, че той е породил своето действие в отношенията между страните по него. Отделно от това, наред със застрахователния договор по делото са представени още 3 броя квитанции № 0002268083/01.08.2016, № 0002398333/26.10.2016 г. и № 0002534044/30.01.2017, с които застрахователят по него е декларирал с подписа си реалното заплащане от страна на застрахованото лице на първа, втора и трета вноски от уговорената застрахователна премия в размер от по 124,85 лв. всяка, с което полицата се счита за платена до 03.05.2017 г. /денят, предхождащ падежа на четвъртата вноска – 04.05.2017 г./, въз основа на което може да се направи извод, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 16.01.2017 г. застрахователният договор действително е бил действащ между страните по него. Нещо повече, в подкрепа на този извод е и извънсъдебното поведение на самия застраховател-ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие на 17.01.2017 г. той е извършил заснемане, оглед и е изготвил опис - заключение на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него щета № 10117030100297, като е признал и изплатил застрахователно обезщетение по нея на 3 застрахованото лице в размер на 5 379 лв., което не би сторил ако не е счел, че е налице влязъл в сила застрахователен договор, който да го обвързва. В допълнение следва да се отбележи още, че наличието на действащо застрахователно правоотношение между .... и собственика на л. а. ....... следва и от факта, че в протокол за ПТП № 1659968/16.01.2017 г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ – СДВР, този факт също е бил отбелязан, а в тази част протоколът отразява обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.

На следващо място, съдът намира, че по делото безспорно се установява както настъпването по време на действие на застрахователния договор – на 16.01.2017 г. на застрахователно събитие – ПТП, както и начина, по който е станало това, доколкото данни в тази насока се извличат от горния протокол за ПТП № 1659968/16.01.2017 г., уведомление за щета до .... от 17.01.2017 г., показанията на свидетелката Л. В. И., както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на които може да се направи обобщен извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 16.01.2017 г., в гр. София, около 19:10 часа, л. а. ......., движейки се по .... с посока от .... и в района срещу № 4 преминава през неравност на пътя – повдигната паважна настилка, вследствие на което възникват материални вреди, а именно: теч на масло, щети по ходовата част, челното стъкло, 3 броя въздушни възглавници и др. Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. По делото се установява, че процесното ПТП е съпроводено с материални щети по смисъла на чл. 7 от Наредба № І-167/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, с оглед на което органите на полицията са имали задължение да посетят мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП. В случая, представеният по делото протокол показва, че орган на полицията е посетил местопроизшествието и следователно протоколът обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, а именно: мястото на настъпване на ПТП-то, наличието на повдигнати павета на пътното платно, факта, че те не са били сигнализирани и обезопасени, както и видимите вреди по л. а. ........ По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то протоколът няма такава сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване на общо основание в процеса /в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/.