Решение № 322 от 22.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000501492 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 260972/10.01.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищцата М. А. М. от град *** чрез представителите й по пълномощие – адвокат К. М. и адвокат М. М. - срещу решение № 263350 от 22.11.2022 г. на СГС, I – 6- ти състав по гр.д.№ 1054/2021 г. , с което е отхвърлен предявеният от нея иск по член 87,ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения между нея и ответника Д. С. К. с нот. акт № 77 от 12.07.2019 г. по нот.дело № 237/2019 г. на Нотариус, с рег. № * по регистъра на НК, с район на действие – СРС договор за издръжка и гледане.

Във въззивната жалба се поддържа, че приетата в решението липса на нужда у ищцата от болнична грижа и посещение на лечебно заведение в исковия период, считан от 10.09.2020 г., не изключва нуждата й от грижи в ежедневието, а искът е основан единствено на неизпълнение на задължението за гледане; установеното, че ответникът правил опити да види ищцата, но тя 1 му отказала, е неправилно, тъй като съдът не подложил показанията на свидетелите К. и Л. на съвкупно обсъждане , при което би станало ясно, че фактите за тях са се осъществили извън релевантния за иска период ; неправилно е прието,че невъзможността за изпълнение на задължението за грижи се дължи на обективния факт на живеенето на ответника в град Варна и едновременно, че този факт няма отношение към изпълнението, след като е уговорена възможност за престиране чрез трето лице. Оспорен е изводът, че ответникът сам трансформирал задължението си за гледане в парично, при положение че между страните е уговорено той да осигурява гледане и наред с него - парична издръжка в размер от 850 лева месечно и че възможностите на ищцата да реализира доходи, от които да си обезпечава издръжка, имат значение за иска. Настоява се, че от договора е възникнало самостоятелно задължение за гледане, ответникът не е предлагал грижи и ищцата не е отказала получаването им.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият Д. С. К. от град *** отговаря чрез пълномощника си – адвокат Г. Ф. , че въззивната жалба е неоснователна и изведените в решението фактически и правни изводи са правилни. Повтаря изложените в първоинстанционното производство възражения, фактически твърдения и доводи, свеждащи се до това, че съгласно договора, задълженията на ответника са обусловени от „здравословни проблеми на прехвърлителката и необходимост от настаняване в болнично заведение“, а такива не са възникнали; прехвърлителката отказала на ответника да се грижи за нея и задължението му се погасило; ако тя реши да приеме грижите му, той има готовност да ги полага, така както без прекъсване изпълнява задължението си за издръжка; ищцата разполага с достатъчно средства, за да покрива разходите си и да плаща на трети лица да полагат грижи за нея. Сочи, че един от свидетелите И. Л., в полза на когото ищцата е съставила завещание, е заинтересован от изхода на делото .

В производството се разглежда частна жалба с вх.№ 264647/8.02.2023 г. на ответника Д. К. срещу определение № 260325 от 20.01. 2023 г., с което по негова молба е отказано изменение на решението относно разноските .

Срещу тази частна жалба е подаден от М. А. М. срочно отговор –„ становище“ с искане за оставянето й без уважение.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в 2 жалбата, доводите в отговора, изразените от страните в откритото съдебно заседание пред въззивния съд становища и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно .

Обжалваното решение е произнесено по предявен на 26.01.2021 г. от М.

А. М. срещу Д. С. К. иск с правно основание член 87,ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения помежду им на 12.07.2019 г. с нотариален акт № 77 по нот.д.№ 237/2019 г. на Нотариус С. С. , с рег. № * по регистъра на НК, с район на действие – СРС договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение на задължението за полагане на грижи . Искът е основан на твърдения, че прехвърлянето на притежаваните от ищцата два апартамента - самостоятелни обекти в сгради, находящи се в град София , район Възраждане, ЖК *** ,бл. * и район Средец, ул.

„ Гурко“ № 26 при запазено от нея право на ползване, на ответника – наемател на апартамента по ул. „ Гурко“ - е уговорено срещу поето задължение за гледане и издръжка ; той й заплащал ежемесечно сума в размер от по 850 лева , с която в периода месец юли 2019- месец януари 2020 г. изпълнявал задължението си по договора за наем, а след месец февруари 2020 г. – задължението си за издръжка по член 3 от процесния договор, но от сключването на договора не е полагал грижи за нея, установил се след месец януари 2020 година да живее в град ***; прехвърлителката е инвалид с трайно намалена работоспособност – 82 %, с преживян миокарден инфаркт и заболявания: хронична исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, хронична обструктивна белодробна болест и претърпяна в 2015 г. операция на таза и долния крайник поради пертрохантерно счупване, живее сама след смъртта на сина й на 23.04.2018 г. и има необходимост от грижи .

Ответникът оспорил иска като недопустим , тъй като ищцата предявила иск за разваляне на договора – предмет на гр.д. № 74413/ 2019 г. по описа на СРС - производството по което е прекратено поради отказ от иска с влязло в сила на 10.09.2020 г. определение и като неоснователен по възражения, че от сключването на договора заплаща на ищцата ежемесечна издръжка в размер от 850 лева ; стои на нейно разположение за полагане на грижи, освен за един месец през 2020 година, когато поради отсъствие от страната е заместен от третото лице – Д. П. ; необходимост от настаняване на ищцата в болнично заведение не е възникнала ; ответникът й предал ключа за дома й при заявено 3 от нея нежелание да бъде посещавана от него или от трето лице по причина на притеснения от сезонния грип, а после от вируса Ковид – 19 ; ответникът не може да изпълнява задължението да полага грижи по липса на съдействие от прехвърлителката.

За да отхвърли претенцията, СГС е приел за неспорен факта на настъпил след 10.09.2020 г. разрив в отношенията между страните ; ответникът, който живее в град *** , е правил опити да се вижда с ищцата, но тя не ги приела, но също така ищцата не е имала нужда от болнична грижа и от посещения в лечебно заведение ; намерил, че невъзможността на длъжника да изпълни задължението за полагане на грижи се дължи на поведението на ищцата , която не допуска изпълнението и на обективния факт - установяването на длъжника за живеене в друг град , макар ,че според изричната уговорка в договора възможно е престиране чрез трето лице ; длъжникът трансформирал грижата в парична издръжка в размер от 850 лева ; заплащането й съставлява значително изпълнение на договора и основание за развалянето му не е осъществено .

Формирана е съдебна практика – решение № 82 от 5.04.2011 по гр.д.№ 1313/2009 г. и решение № 494 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 642/2011 г. на IV г.о. на ВКС по въпроса, че задължение за грижи може да се изпълнява само в натура и при съдействие на кредитора, за разлика от задължението за издръжка, която може да се осигурява в натура или пари. Ако кредиторът неоснователно отказва да приеме грижите, задължението за гледане се погасява поради невиновна невъзможност за длъжника . С оглед на тези разрешения трансформиране на задължението за грижи в парична издръжка е недопустимо, тъй като длъжникът вече се е освободил от него .

Основание на сега предявения иск са твърдени факти само за неизпълнение на задължението за гледане. Със сключения договор въззиваемият е поел задължение да гледа и издържа за вбъдеще прехвърлителката, лично или чрез трето лице , като й осигури спокоен и нормален живот, грижи при болест и старческа немощ до края на живота й , както и при необходимост поради здравословни проблеми от настаняването й в лечебно заведение да оказва съдействие на лекарския екип и да прави всичко необходимо за изпълнение на лекарските предписания за лечение след напускане на лечебното заведение. В т.3 е уговорено, че по съгласие на 4 прехвърлителката може освен изпълнение на задължението за гледане да получава ежемесечна издръжка до 10 – то число на месеца в размер на не помалко от 850 лева , платима чрез банков превод. Съдържанието на уговорките сочи, че се дължат всички необходими грижи – грижи за здравето , хигиената и домакинството на прехвърлителката, а не само грижи , в случай на възникване на здравословни проблеми и необходимост от лечение в болница; задължението за гледане може да се изпълнява лично от длъжника или чрез трети лица , издръжката се дължи наред с грижите поначало в натура, а по волята й - в пари, платими в размер, срок и начин , посочени в договора.

С оглед отказа от предходно предявения от М. иск по член 87,ал.3 от ЗЗД, с правна последица, аналогична на силата на пресъдено нещо на решение за отхвърлянето му, преклудирани са осъществените до 10.09.2020 г. ( датата на влизане в сила на определението за прекратяване на производството по гр.д.№ 74413/ 2019 г. по описа на СРС) факти за неизпълнение на задължението за гледане. Правилно, препращайки към определението по член 140 от ГПК, СГС е посочил, че дължи установяване дали има неизпълнение на задължението след 10.09.2020 г. Преклудирани са обаче и всички осъществени до 10.09.2020 г. факти, които са послужили или са могли да послужат за обосноваване от ответника на възражения срещу иска .

Неправилно, в разрез със съдържанието на обсъдените в решението показания на свидетелката С. К. и необсъдените показания на свидетеля Т.

Л., както и с твърденията на самия ответник, СГС е приел, че след 10.09.2020 г. е настъпил разрив в отношенията между страните, ответникът правил опити да се вижда с ищцата , които тя не приела. В отговора на исковата молба е посочено, че след прекратяването на предходното дело „ отношенията ни с М. са нормални, чуваме се често, когато има нужда от нещо, й помагам и тя знае, че ако има нужда от нещо, ще й помогна и може за всичко да разчита на мен“ . При внимателен анализ на показанията на свидетелите К. и Л. се установява, че съобщените от тях факти за преустановяване на контактите по причина, че въззивницата не отговаряла на телефонните обаждания на ответника и не му отваряла вратата на жилището се отнасят до предходен период – края на 2019 г. – началото на 2020 г. - според свидетелката К. ; в месец декември 2019 г. и месец януари 2020 г. според свидетеля Т. Л. . А както вече се посочи, тези факти са преклудирани от правното действие на 5 отказа по член 233 от ГПК и съдът не може да ги взема предвид. Самият ответник не твърди, че след 10.09.2020 г. е предлагал грижи на ищцата, вместо това твърди готовност да се отзове, ако тя поиска . Не могат да бъдат игнорирани, дори при отчитане на заинтересованост поради облагодетелстване от ищцата със завещание , обсъдените в решението на СГС свидетелства на И. Л. за това, че състоянието на жилището, в което възрастната жена живее, не показва за нея да са полагани грижи . По делото не е установено от носещия доказателствената тежест ответник , че след 10.09.2020 г. е предприел действия по гледането й в дължимия по договора обем , които тя неоправдано не е приела. Готовността му да полага грижи след поискване не е достатъчна. Установяването му за живеене в град *** не го поставя в невъзможност да престира , тъй като е могъл да извърши действията по гледането чрез трето лице .

Налице е следователно неизпълнение на съществена част от дължимата престация – обгрижването на ищцата от 10.09.2020 г. до подаването на исковата молба на 26.01.2021 г., за което ответникът отговаря. То е основание по член 87,ал.3 във връзка с член 87,ал. 1 от ЗЗД за развалянето на договора .